Отхвърлен от СУ стана докторант по право в Кембрийдж. Професор: Британия има нужда от миячи на чинии
Златин Златев е най-новото българско попълнение като докторант по гражданско право на Кеймбридж от тази година. Успех, който постига, след като Софийският университет го къса три пъти на изпита за докторант. Преди да стигне до Кеймбридж, Златин, който има диплома за магистър от СУ, е посъветван да получи такава от по-престижно място, за да има достъп до залите на вуза. И той завършва магистратура в Quееn Mery University of London (вузът е трети по рейтинг). Отличник е на випуска, а дипломната му работа е с най-висок успех за последните 10 г. за университета.
Българинът, който завършва СУ през 2005 г. и работи у нас като юрист, иска да учи докторантура в Алма матер. Но през 2008, 2009 и 2011 г. го късат. Последният път подава жалба. „В отговор, проф. Иван Русчев ми обясни, че съм се представил много зле на писмената работа, но и като цяло нивото ми на интелигентност не е на нивото на СУ“, разказа Златев пред „Труд“.
Преди дни той написал в е-мейл до бившите си преподаватели: „Искам да благодаря на всички затова, че ме амбицирахте да си търся докторантура другаде. Трябва да знаете, че заради такива хора като вас България (и правната наука) са на такова ниво! Дано все пак ви е останала някаква съвест, за да може да си дадете сметка за това.“
В отговор получава следното писмо от е-мейл с адреса на проф. Русчев: „Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста по-тесничко, има места наистина само за най-добрите. Дано и на Велика Британия да не й се налага да прокопса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото.“
Златев е засегнат и разказва, че цял живот е работил като юрист, заминал за Лондон като такъв и сега упражнява професията си. „Никога не съм мил чинии, имам миялна“, каза той.
Златев кандидатства в Кеймбридж на база на високия си успех, получава и две препоръки от преподаватели, отговаря на всички условия и е избран за докторант. Не плаща обучението си, а само семестриалната такса от 7350 паунда на година (около 2 заплати).
Кой е Златин?
1999 - първо място на национални олимпиада по философия и участие в международна олимпиада по философия - Будапеща
1999 - оценка 6,00 на олимпиадата по литература
2000 - национална диплома за отличен успех и академични постижения.
2000 - приет в СУ право, на едно от първите места
2005 - списание „Търговско право“ отпечатва две негови статии, за първи път това списание публикува статии, написани от студент
2005 - завършва право в СУ с отличен успех (5,67)
2006-2013 - заема различни позиции като юрисконсулт и адвокат в София
2014 - завършва Queen Mary
2014-2015 - работи в Лондон като консултант по договорно право
2015 - приет pd докторантура в Кеймбридж
Деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Сашо Пенов:
Всеки университет е автономен и има право да избира своите възпитаници. Не съм запознат с конкретния случай и ще ми трябва време да отворя архивите, да видя колко души са кандидатствали по времето на Златин Златев, колко са приети, какви са решенията на комисията и т.н. Не съм запознат и с критериите за избор на докторанти в Кеймбридж, за това и не мога да коментирам. Мога само принципно да кажа, че при нас в последните години се явяват млади хора, които не са подготвени за докторантския изпит.
„Труд“ потърси и проф. Русчев за коментар, но мобилният му телефон бе на гласова поща.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
4 коментара:
Ами запознайте се, проф.Пенов. Нямате време за това? А за какво имате време тогава? Между другото, да миеш чинии си е работа, като всяка друга. Вие можете ли да миете чинии? Аз мога и го върша добре. Върша го с удоволствие, защото е необходимо на хората. Вие казвате "мъдро" на такива като Златин "Като не ви харесва, ей ви "Терминал 2". За това ли обличате тогите и се перчите, че сте светила на науката? "Английските университети приемали всякого", но техните дипломи се признават и тежат, защото се получават с много труд и много качества. А вашето СУ, което раздава дипломи срещу пари и връзки, кой го знае и кой му приема дипломата на сериозно? Такива професори, които не могат да измият една чиния и нарежат един домат, докараха България да остане без кадърни и умни млади хора. Прогонихте ги. Останаха годни за охранители и за кражби на пари от дебитни карти. А, забравих - и за сутеньори. Това са резултатите от работата ви в "университетите" ни.
Успех на младежа !
За сведение на господата от СУ,да бъдеш приет в Кембридж може и да не е трудно,но да завършиш Кембридж е наистина предизвикателство.
Обратно на СУ.
Малка разлика,но съществена.
Иначе....да им имам самочувствието!
Stefana Todorova
Това говори зле или за българската, или за английската образователна система. Ако младежът е добър, но в България не е допуснат, значи нещо с българската система не е в ред, ако обаче не е добър, но е приет в Англия, значи нещо не е наред с Англия. Априори това не може да се реши, понеже никой от нас не е запознат с конкретния случай, каквито и биографии и дипломи да се представят, така че е хубаво да се въздържаме от оценка, Но за Ангел Грънчаров нещата, разбира се, са решени предварително, окончателно и еднозначно – българите са изроди, виж, англичаните, това е друго нещо.
Според http://www.economic.bg/bg/news/4/te-universiteta-s-naj-visoka-reputatsiya-v-sveta.html Кембридж е на второ място в световната класация ! Доколкото знам СУ не е обект на внимание при никакви класации. Та, как да сравняваме образователни системи? Все едно да сравняваш нещо с нищо. Оставете ги тези "професори" да си мислят, че са велики. Неколцина са тези от тях, които са канени да четат лекции в престижни университети по целия свят. Но това са скромни и умни хора, които не се перчат с тоги и огърлици в аулата на СУ.
Публикуване на коментар