Позволих си тази нощ да изпратя чрез фейсбук на г-н Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев следното писмо, ние с него там, във Фейсбук, тъй да се рече, сме един вид "приятели"; ето какво му написах:
Уважаеми проф. Танев,
Позволявам си да се обърна към Вас по този неофициален, нерегламентиран служебно канал. Но се обръщам към Вас в качеството Ви на Министър на образованието и науката. Става дума за моето скандално репресивно уволнение от работа в качеството ми на преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Оказа се, че и по Ваше време от страна на администрацията на ръководеното от Вас Министерство нямам никакъв отговор на моите жалби - липсва дори и опит за някакъв формален отговор, дори и оня, който е регламентиран по закон като задължителен. Абсолютно никакъв! Имам чувството, че тези мои сигнали изобщо не са стигнали до Вас или до Ваш ресорен заместник. Такова крещящо пренебрежение към правата на жалващ се гражданин, станал обект на административен произвол от страна на длъжностно лице, назначено от самото Министерство (имам предвид назначената от МОН директорка на ПГЕЕ-Пловдив), аз не съм вярвал, че е възможно да се случи в наше време, но ето, уви, случва се!
В така и така създалата се ситуация решавам да искам среща с Вас по каналния ред - и ще сторя това съвсем скоро. Но Ви моля все пак да ми кажете има ли някаква надежда да идвате в Пловдив (както бяхте обещал) и срещата ми с Вас да се проведе по възможност по-скоро, и то на неофициална основа? Проблемът, с който искам да Ви занимая, е спешен и тежък, но е също много интересен и показателен: да разберете на практика как се постъпва с хора като мен, които се опитват да мислят и да работят иновативно, според съвременните изисквания и потребности; е, оказа се, че такива хора системата ги оценява като "чужди тела" и се разправя с тях безжалостно. Смачква ги и ги изплюва като непотребни. А това, разбира се, така изобщо не бива да бъде. Не мога да приема, че българското образование е нещо като бащиния на самозабравилите се властващи персони от най-ниско административно ниво, именно на директорите на училища, които живеят с измамното самочувствие, че са нещо като феодални деспоти, разполагащи с абсолютна власт, т.е. правещи си всичко което им скимне!
Та бих желал да имам възможността да разговарям с Вас и да Ви запозная вкратце с невероятната история за упражнения върху мен страшен административен произвол. Как е възможно жалващ се гражданин като мен да стигне изобщо до Вас? Както писах (вече два пъти) в официалните си жалби фактически съм лишен от правото да упражнявам своите преподавателски права, т.е. нарушени са мои най-базисни човешки и конституционно гарантирани права! Тия неща се вършат от злоупотребили с властта си властващи администратори (от най-нисък ранг, именно директори) в ръководеното от Вас ведомство.
Мисля, че нещо трябва да бъде направено та произволът да бъде спрян. Аз обжалвам по съдебен ред заповедта за моето уволнение, но не е работа на съда да въвежда ред в образователната система, в частност във въпросното училище, в което се случиха тези недопустими ексцесии.
Това е. Ще се радвам по човешки начин да вникнете в тази моя молба и да ми помогнете да изляза някак от непроходимия и тъй абсурден бюрократичен лабиринт, в който съм на път съвсем да се изгубя.
С уважение: Ангел Грънчаров, преподавател по философия
14 март 2015 г.
Пловдив
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Жалък си Граничаров..... нищо няма да постигнеш напротив сам си влошаваш положението.... нали знаеш поговорката колкото повече мърдаш толкова повече ти......... ама на теб явно ти харесва това...........
Правилно госпожа Анастасова те уволни и изгони от нашето училище. Ти наистина не ставаш за учител според изискванията на нашето време. Просто тя успя да докаже, че нямаш нужните за това качества. И Министърът ще подкрепи не теб а нея защото тя е права. Доказателство за това че госпожа Анастасова в случая е правата страна е това, че целият наш сплотен колектив застана не зад теб, а зад нея. В нашето училище работят най-добрите кадри на образователната ни система. Те са майстори в учителстването. А ти си никой и нищо. И на папата да се оплачеш, и на арменския поп да се оплачеш пак нищо няма да постигнеш. забрави повече да бъдеш учител. Време е да се насочиш към подходящ за уменията ти занаят за да доживееш до пенсия. Примерно стани мияч на съдове или метач на улицата. Защо не пробваш да станеш работник по поддържането на хигиената в нашето училище? Госпожа Анастасова е много човечна и непременно ще те вземе на работа понеже си и трудоустроен. Тогава ще можете да си стиснете ръка но за това ти трябва да се примириш че за друго не ставаш....... Много си горделив Грънчаров и оттук иде проблема ти. Въобразил си си че си даровит а това обаче не е така.............
Господа анонимни ....... Защо нямате смелост да се идентифицирате, ами се криете като мишки зад анонимността.
Томи Томев.
Публикуване на коментар