Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 22 април 2015 г.

Така искам да запомня своя брат Ивайло



Брат ми Ивайло. Снимката е от 1986 г. Надписал е годината на обратната страна на снимката със своята ръка.



А пък тази снимка е от 1982-ра. Новобранците от поделението в Петрич. Сред тях е брат ми. Крайният вляво в редицата на стоящите войници-граничари, които скоро ще се пръснат по заставите.

Така изглеждаше брат ми преди да се разболее.

Така искам да го запомня...

ПОСТКРИПТУМ: Погребахме брат ми. Няма го вече съвсем. От него ще остане само един спомен.

Толкова, изглежда, съм се привързал към него, че имам чувството, че изчезването му, че отпътуването му, че тия всички неща, свързани с раздялата му със света, в които ми се наложи да участвам, сякаш са един сън.

Той обаче се пресели в съзнанието ми. Образът му често се появява там.

Като го няма вече един човек в реалния свят, той вече заживява само в съзнанието на хората, които са го познавали. И са го обичали. Хората, за които изчезването му от този свят причинява една рана в душата.

И една празнота, която нищо друго не може да запълни...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

Здравствуйте, дорогой мой друг Ангел! Примите, пожалуйста, мои глубокие соболезнования по поводу ухода из нашего земнгого мира Вашего брата Ивайло. Вечный покой его славной душе и незабвенная память о ней в сердцах оставшихся.... К.Р.

Constantine Raida

Анонимен каза...

Ангелски вид, да! Милият, в какъв свят е попаднал, радвайте се, че се е отървал! Болката от това да не виждаме близките си е голяма, но не вярвам в това, че просто изчезват в нищото нашите близки, да гледаме с по- духовни очи на нещата. Комунизмът не си ли отиде заедно с атеизма, или и двете са още тук?

Maria Vassileva