
Брат ми Ивайло. Снимката е от 1986 г. Надписал е годината на обратната страна на снимката със своята ръка.

А пък тази снимка е от 1982-ра. Новобранците от поделението в Петрич. Сред тях е брат ми. Крайният вляво в редицата на стоящите войници-граничари, които скоро ще се пръснат по заставите.
Така изглеждаше брат ми преди да се разболее.
Така искам да го запомня...
ПОСТКРИПТУМ: Погребахме брат ми. Няма го вече съвсем. От него ще остане само един спомен.
Толкова, изглежда, съм се привързал към него, че имам чувството, че изчезването му, че отпътуването му, че тия всички неща, свързани с раздялата му със света, в които ми се наложи да участвам, сякаш са един сън.
Той обаче се пресели в съзнанието ми. Образът му често се появява там.
Като го няма вече един човек в реалния свят, той вече заживява само в съзнанието на хората, които са го познавали. И са го обичали. Хората, за които изчезването му от този свят причинява една рана в душата.
И една празнота, която нищо друго не може да запълни...
2 коментара:
Здравствуйте, дорогой мой друг Ангел! Примите, пожалуйста, мои глубокие соболезнования по поводу ухода из нашего земнгого мира Вашего брата Ивайло. Вечный покой его славной душе и незабвенная память о ней в сердцах оставшихся.... К.Р.
Constantine Raida
Ангелски вид, да! Милият, в какъв свят е попаднал, радвайте се, че се е отървал! Болката от това да не виждаме близките си е голяма, но не вярвам в това, че просто изчезват в нищото нашите близки, да гледаме с по- духовни очи на нещата. Комунизмът не си ли отиде заедно с атеизма, или и двете са още тук?
Maria Vassileva
Публикуване на коментар