Сборникът от есета, обединени от общата тема за здравомислието, вече е пред мен, събрах ги на едно място, оказаха се, че заедно са повече от 250 страници (което за мен е прекалено много; не обичам, подобно на Ницше, дебелите книги!). И то при положение, че книгата е все още незавършена, дори и заключително есе не съм още написал. Макар че тия дни ми хрумна да я оставя съвсем отворена и незавършена, щото в нашия живот нездравомислието дотолкова ни облива на талази отвсякъде, че на тази база не просто стремежът, а бих казал работата, дори битката за здравомислие, е всекидневна и най-насъщна задача. Та по тази причина няма как и една пределно честна, откровена, искрена книга за здравомислието да излезе с толкова нездравата претенция, че е била, видите ли, вече "завършена". А аз правя всичко моите книги да са винаги точно такива, именно пределно честни, откровени, искрени. И човечни - бих си позволил да добавя, колкото и нескромно да прозвучи.
Този текст, който сега започвам, май ще е "последният", ще се опитам да напиша нещо като "заключение". Нещо като "финални" думи. Колкото и да е невъзможно това при положение, че вече констатирахме, че просто няма как темата да бъде "заключена", "затворена", "завършена" и прочие. Ето, снощи, примерно, ми хрумна да публикувам един съдебен документ, който е истински шедьовър, демонстриращ някакво пределно абсурдно нездравомислие; ето, насладете му се още веднъж: Потресаващ документ, ярко свидетелство за катастрофалното нравствено състояние, в което се намира системата на многострадалното българско образование и училище. Е, добре де, какво ще кажете, нима и тази публикация не заслужава да я прибавя към книгата, която се оформи под обединяващото заглавие ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО. Или пък ЗА НЕЗДРАВОМИСЛИЕТО да я озаглавя, май по-интригуващо звучи като се каже така, а? Добре де, ами аз също реших да публикувам и една "дискусия" - виж Началото на епична дискусия с два-три типажа, явяващи се образец за пълно нездравомислие), по-скоро публикувах само една трета част от нея, още две части има за публикуване, а при това дискусията с въпросните "типажи" все още продължава, тя също е сякаш безкрайна (ето, и снощи, и тази нощ въпросните "таваришчи", както аз любезно ги наричам, са се упражнявали по словоблудство, по умствена, тъй да се рече, мастурбация, или чисто и просто по плюене). И какво ще стане, ако цялата тази несвършваема "дискусия" бъде прибавена към книгата ми? Разбира се, това не може да се случи, и то не само защото аз лично ненавиждам дебелите книги, но и защото, оказва се, по начало по такива теми, които просто няма как да свършат или да бъдат изчерпени, е глупаво да се опитваме "да кажем всичко" - или дори да кажем "главното"; това просто няма как да стане. Е, не ми остава нищо друго, освен да сложа точка. А пък битката ми за здравомислие, която водя не от вчера, а откакто се помня, ще си продължи, живот и здраве да е само. И още много книги тепърва ще бъдат написани. Аз за нещо друго, прочее, изобщо писал ли съм? Сега разбирам, подобно на оня Молиеров буржоа-благородник (който с удивление в един момент разбрал, че цял живот бил говорил в проза!), че аз пък цял живот съм правил само едно-единствено нещо, бидейки философ: борил съм се против нездравомислието, което отвсякъде се опитва да ни залее.
Нездравомислието явно е нещо по-страшно от проказата или от епидемия. Всичко, което се случва, съдържа тази необходима "компонента", ако мога да се изразя така. Ето, сега ми хрумва: а оня болен човек, втория пилот на забития в скалите на Алпите самолет със 150 човека, който изчакал колегата му, главния пилот, да отиде до тоалетната, а след това заключил кабината (преди това изследвал внимателно на таблета си как се заключват здраво пилотски кабини!), пък после дал курс на обречения самолет, на самолета с обречени на толкова нелепа смърт човеци (сред които и толкова деца, цял един клас заедно с учителките, какъв кошмар?!), дал значи курс на самолета право към скалите на Алпите - та нима има нещо "здравомислещо" в такава една кошмарна лудост?! Искал този същия пилот (не ща да му зная името!) да се самоубие, моля ви се, ами защо не си размаза главата сам някъде, защо заради твоето самоубийство, моля ти се, трябваше да умрат още 149 човека?! Ето как е станало всичко, ето и снимка на този същия хубостник:
Лубиц страдал от отлепяне на ретината, приятелката му била бременна, твърди "Билд"
"Отвори проклетата врата!" крещял капитанът на пилота, разбил самолета в Алпите
Френските летци са против правилото винаги да има двама в кабината
Андреас Лубиц
|
Викове "Отвори проклетата врата!" от капитана на завършилия злополучно с разбиване във френските Алпи полет от Барселона до Дюселдорф към помощника му Андреас Лубиц, удари с брадва по вратата на пилотската кабина и писъци на пътниците. Това са последните звуци от записа на случващото се на борда на самолета "Еърбъс А320", разшифрован от черната кутия на машината, публикувани от германския таблоид "Билд" в неделя. Изданието също така съобщи, че Лубиц страдал от отлепяне на ретината, а приятелката му - 26-годишната Катрин Голдбах, която го напуснала след караница ден преди той да разбие самолета във френските Алпи, чакала дете от него.
Катастрофата, която се смята, че е причинена умишлено от втория пилот на самолета на нискотарифната компания "Джърмънуингс", стана на 24 март и в нея загинаха 144 пътника и шест души екипаж.
Страшна работа! Какво да каже повече човек? Нищо повече не може да се каже. А как се е стигнало до тази ужасна душевна патология? На какво е продукт тя? Защо е изкрейзил толкова този немец? Боже, колко много хора наоколо вероятно са съвсем изкрейзили, а уж изглеждат "нормални" - знаем ли обаче какво ни кроят, гледайки ни тъй безизразно?
Наистина може да стане съвсем страшно заради тази тенденция към помрачение на съзнанието, която тече в ужасни мащаби в наше време. Цели нации (примерно руската, пък и нашата!) изкрейзват, поддават се на разни масови психопатологии като путинизма, като великоруския шовинизъм, като преклонението пред "великата руска идея", свеждаща се до това не само руснаците да са пълни роби на своя Государь-Император, "Вседержитель Всея Руси", но и целия свят ако може, всички народи ако може да бъдат превърнати в нещо като роби на "Великата и Непобедима Руска Империя"; за какво друго може да мечтае един тотално изкрейзил в огромното си мнозинство робски по душевността си народ - ако не за пълно световно господство на тъй любимото му робство?! Роби по душа, сиреч, истински роби да искат да ни бъдат господари - по-голяма перверзия от тази можете ли да си представите?! Аз, простете, не мога...
Аз обърнах по-голямо внимание в изследването си на масовите тенденции към крещящо нездравомислие, но то всичко така или иначе става и се осъществява в нечии конкретни, индивидуални глави. Да, проява на страшно нездравомислие е, примерно, да почнеш да си мислиш, че един-кой си там човек ти е, видите ли, "враг", който подлежи на "пълно унищожение", какви, моля ви се, са тия атавизми на съвременно дивачество?! И почваш да правиш всичко за да го смажеш сякаш е гнида, сякаш е някаква досадна буболечка, не ти пука изобщо от това, че това там е, моля ви се, човек!!! Не, врагът не можело да бъде човек, врагът е само зъл враг, към който трябва да бъдем безпощадни - представяте ли си какви процеси текат в болното съзнание, което почва да "мисли", с извинение, в такава една посока?! Да приеме душевният процес на един нещастник тенденцията, при която омразата или завистта е главен двигател, това вече е същинска човешка трагедия и решителен провал на самата човечност. Щото човешко е да не мразиш, а да обичаш ближния човек. Както е проповядвал и учил нашият Велик Спасител. Проповядвал е една толкова проста истина, явяваща се непоклатима канара, върху която може да се постави общия ни живот, а именно, проповядвал е ето тази вечна и толкова проста истина:
Обичай ближния си като самия себе си!
Да, обичай ближния си като себе си - толкова е простичко това нещо, а около нас е пълно с ужасна агресия, с отвратително човеконенавистничество. Аз дадох доста примери и в този посока: младите, децата, в един момент почват да възприемат своите учители за... врагове - и почват да правят нужното за да им отмъщават, и то най-жестоко; учителите са обучени от "единствено правилната система" така, че да се отнасят към младите с непрекъснато насилие и агресия, те друго не правят освен да мачкат младите личности и от тя, сякаш са глина, да ваят, с извинение, онова безлично и малодушно "социално същество", което господарката-държава е постулирала да бълват казармите, наречени кой знае защо "училища"; училищните мениджъри (дойде ми на акъла знаменитата нашенска дума "меринджей", измислена от онази тъй духовита циганка, ама се възпрях да я употребя!), та значи училищните меринджеи - Боже, колко им отива туй прозвище?! - именно директорите, не правят друго, освен да тормозят и да тероризират всички, да смазват всеки, даже и най-лек полъх на здравомислие, на личностно отношение, на човещина и пр. Е, разбира се, ако учителят е готов да стане нещо като копой, той вече е "от нашите", той вече става "образцов даскал", на него ще даваме награди, а той с огромно старание ще се издевателства всеки ден с младите; пък те ще се съпротивляват и така, в крайна сметка, приятно топлещото огнище на лудницата, наречена "образцово училище", ще си пламти; всичко обаче, що не мисли според догмите на системата, е неин "зъл враг", подлежащ на безжалостно заколение. Точка. Край. Спирам дотук.
Бъдете здрави! Бъдете преди всичко здравомислещи! Борете се с нездравомислието във всяка негова форма. Вашето оръжие е едно: добротата на душата. И истината е вашето мощно оръжие. Истина и добро са двете остриета на това едно-единствено непобедимо оръжие. Свободата пък е неговата дръжка - или неговото острие, не зная кое по-точно е по-добре. Това е. Страшен е този меч на здравомислието, който ви препоръчвам да не оставяте да ръждясва никога. Употребявайте го. Въртете го. Нека да бъде добре наточен и винаги да ви е по ръка. Тази е човешката орис - една вечно несвършваща битка за здравомислие. Този е смисълът и на живота ни - стига да искаме да сме човеци в истинския смисъл на тази дума. Гледайте какво е правил Христос и от Него се учете. Неговият "меч" е невидим, но точно затова е толкова по-мощен:
И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
А истината се постига с мислене, не иначе. Тя трябва да бъде не само всеотдайно търсена, но и пазена. Много истини, някои от тях свети, са били постигнати от човечеството, пък след това са били поругавани. И днес всеки ден с делата си какви ли не човекоподобни поругават най-светите и възвишени истини. Истините, заради тържеството на които си заслужава да пожертваме всичко. Вие представяте ли си колко много човекоподобни всеки ден без капчица неудобство газят и тъпчат истини като приведените по-горе? Цели легиони се занимават само с това, да тъпчат тия велики истини. За тях става дума:
Обичай ближния си като самия себе си!
И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
Да не правиш на ближния това, което не искаш на тебе да се направи. Прословутото златното правило: "Прави на другите това, което искаш да ти правят". Към другия човек трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога като към средство. Думи на кьонигсберския мъдрец Имануел Кант. Като казах Кант, се сетих ето за това: Ще оцелее ли "Домът на пастора" в Юдшен, където е живял Кант?. Ето, порадвайте се и на това:
Ще оцелее ли "Домът на пастора" в Юдшен, където е живял Кант?
Вандалы осквернили уникальный дом немецкого философа Канта под Калининградом 18 марта 2015 г., 11:09
В Калининградской области неизвестные хулиганы осквернили дом всемирно известного немецкого философа Иммануила Канта. Как сообщает сайт "Новый Калининград", вандалы исписали надписями стены внутри и снаружи здания, расположенного в поселке Веселовка Черняховского района.
В частности, на фасаде дома они оставили надпись "Кант - лох". По данным местных журналистов, здание исписали при помощи баллончиков с краской и других подручных средств.
Помимо этого, в 200 метрах от дома журналисты заметили горящую траву и высказали опасение, что пламя может охватить здание, которое является памятником культуры. Такой статус ему был присвоен в прошлом году, когда во всем мире отмечали 290 лет со дня рождения Канта (12 февраля) и 210 лет со дня его смерти (22 апреля). (ОЩЕ >>>)
(За незнаещите руски съм длъжен да преведа: това "Кант - лох" означава "Кант е глупак"!!!) Новите варвари, който след войната владеят Кьонигсберг (наричат го, кой знае защо, "Калининград"?!), са довели работите дотам, че да се заличи всеки спомен от великия немски философ, който през целия си живот не е излизал от родния Кьонигсберг, ако не броим престоя му в това село Юдшен, наричано днес "Веселовка".
Край. Спирам дотук. Има ли смисъл да се говори и пише повече? Чао и до нови срещи! Битката за здравомислие продължава, тя няма да спре никога, ще се срещаме, да се надяваме, по нейните фронтове...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Ще те съдя до дупка за обида, ти бял ден повече няма да видиш от мен!!!!!!!!
Какво доживях - таваришч Путин на чист български език да ме заплашва че ще ме съди! :-))))
Здравомислието освен всичко друго е свързано с мъдростта, а тя от свия страна не може да бъде сведена до някакъв точно определен набор от принципи, приложими във всички житейски ситуации, но все пак един от най-важните остава разумният скептицизъм и също така принципът на умереността, на „златната среда“, лансиран още от Аристотел. Той не е абсолютно универсален, понеже не винаги е добре да си умерен, понякога и крайностите са правилни, но в много случай може да служи за ориентир.
Така например в медицината и диетологията: открай време се дават какви ли не „научно“ обосновани съвети за здраве и дълголетие, включващи всевъзможни диети – вегетариански, разделно хранене, суровоядство и какви ли не още, те са безброй, не яжте това, не яжте онова, яжте това, яжте онова и т.н. Оказва се обаче, че ползата от всички тези диети е повече от съмнителна и най-добре е да се храним нормално и разнообразно, без, разбира се, да преяждаме. И наистина и на лекарите и диетолозите наклрая им дойде друг акъл и „здрав разум“ и сега вече твърдят например, че солта не била така вредна, че няма диета, предпазваща от рак, че маслото и маста не са вредни, че значението на холестерола се надценява и т.н. , което си е така.
Всъщност за да се живее здравословно, не са необходими кой знае какви специализирани медицински познания, а най-вече ЗДРАВ РАЗУМ. Ясно е, че няма гаранции за здраве и дълголетие, те са комбинация от наследственост и околна среда, но има някои препоръчителни общи принципи като умерена физическа и умствена активност, умерена и балансирана диета, умерена или никаква консумация на алкохол, избягване на тютюнопушене, достатъчно сън и т.н.
А какво повелява здравият разум в политиката? - Ами също да се избягват крайности, радикализми, абстрактни идеали и схеми и да сме подозрителни към предлагани от политиците лесни решения. Светът и обществото са прекалено сложни, за да може всички проблеми да се решат с един замах, с магическа пръчка, напр. за 800 дни. Също така крайни изхвърляния, например на националистическа основа, са неприемливи. В едно общество с традиции трябва също така да се внимава с „реформите“, защото здравият разум повелява консерватизъм и съхраняване на старото. Консерватизмът е именно това: здрав разум, а не отвлечени идеали и социални утопии.
Посткомунистическите общества, разбира се, са особен случай, защото при тях се налага основно разрушаване на старата система и затова носители на консервативни възгледи по парадоксален начин там са левите, които при други обстоятелства са по-радикални и за промяна, но това е отделна и сложна дискусия.
Така че като най-приемливата политическа позиция остава дясноЦЕНТРИСТКАТА.
Темата и голяма и може да се дискутира дълго, но се ограничавам с тези кратки бележки.
Публикуване на коментар