Докато не проведем решителна революционна промяна в образованието, докато тази сфера не даде мощен тласък върху икономиката, от бедността и от униженията си няма да се отървем!

По повод публикуваното от мен вчера Празнично "открито писмо" до г-н Министъра на образованието и науката професор Тодор Танев получих на имейла писмо от приятел, който ми пише, че е малка надеждата министърът да обърне някакво внимание на моето "иначе сърцераздирателно писмо", че нищожна е надеждата да ми даде аудиенция, да разговаря с мен, а пък какво остава да дръзне да застане на моя страна и "да свие перките", дето се казва, на разпищолите се в ПГЕЕ-Пловдив администратори, като, примерно, ги принуди да изпълнят решението на Окръжен съд за моето възстановяване на работа като учител по философия и гражданско образование. (Между другото, аз изпратих сходни писма и до някои наши партийни и политически лица, включително и работещи в Парламента, с молба да ми съдействат да получа въпросната спешна аудиенция при г-н Министъра.)

Най-интересното в това писмо на моя приятел е, че той ме съветва да се откажа от намерението си да се върна в това училище, именно в ПГЕЕ-Пловдив дори и с влязло в сила съдебно решение, щото съм щял да бъда ликвидиран от силния психически и административен терор, който ме бил очаквал там в случай че проявя неблагоразумието да се върна. Съветва ме този мой приятел да... емигрирам, щото вече, излиза, съм бил нямал никакво бъдеще в българската образователна система, дава ми съвет, примерно, да ида в... Украйна (където народът доказа, че е по-висше качество от нашия - заради свободолюбието си!), там, с помощта на моите приятели да съм се бил устроил на работа, там може би съм щял да бъда по-полезен, а у нас, по негова преценка, положението е така безнадеждно, че никаква реформа в близките години нямало да има. Което означава, че такива като мен са някакви прекалено подранили пилета, които несъмнено ще измрат. Това в основни линии ми пише този мой приятел. Ето какво му отвърнах току-що:

Здравей, уважаеми г-н И.,

Искам да ти кажа нещо безкрайно важно във връзка с многото въпроси, които поставя твоето писмо.

Аз водя тая битка (и правна, но в цялостния смисъл, във всичките й измерения) не толкова за да се върна в училището и пак да стана учител там, не даже и заради моралния реванш, а по съвсем други подбуди, свързани с промяната на начина на мислене за да се случи онази революционна промяна на системата, която ни е потребна, именно нейното събаряне и след разчистване на отломките да се съгради (бих казал даже да се роди) нещо съвършено различно, коренно различно, принципно различно. Тая система по моето дълбоко убеждение не може да бъде реформирана, реформирането й е същото като да режем кръпки от нов костюм и да ги зашиваме връз вехти дрипи; е, не става тази работа така, новите кръпки върху прогнилите дрипи ще изглеждат грозно и още повече ще съдерат дрипите, пък и ще подчертават одрипявяването на старите дрехи. То затуй си го е казал толкова добре и ясно Спасителят:

36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро. (Лк 5:36-39)

Затова аз вече съм против реформата: иска се революция, коренна промяна на началата и принципите, върху които следва да се постави образованието. "Реформата" в образователната сфера до такава степен изостана, че й мина времето, тя затова и в днешните условия звучи като еквилибристика и еклектика, т.е. точно като кърпене с нови кръпки на вехти дрехи - или пък като наливане на ново вино в стари мехове. (Старите мехове, предполагам, ще се пукнат от новото вино, и виното ще отиде на поразия, пък и меховете ще трябва да бъдат изхвърлени, какъв е тогава смисълът от една такава "реформа"?!) Нищо свястно или годно за живот не може да се получи от такава реформа, основана на такива полумерки. Казал го е Спасителят толкова отдавна, но кой да ти Го послуша?

И още нещо, важно е: помиряването на съвременно мислещите дейци на образованието със стожерите и церберите на административната командна система с оглед добруването и на едните, и на другите, е същото като да се помирят вълците и агнетата - в името на доброто и на едните, и на другите. Глупава работа! Но има и нещо друго: българските училища не са частна собственост на чувстващата ги като свои образователна бюрокрация, да, те съвсем не са тяхна бащиния! И аз затова се боря да се върна в училището, в което съм работил толкова години: то не е частна собственост или бащиния на директорката Анастасова и групичката бодри подлизурки около нея, а те си го чувстват точно като такова! Това училище, пък и всяко друго училище в страната ни не е, повтарям, частна собственост или бащиния на управляващата образователна директорско-инспекторска бюрокрация, нищо че те си ги чувстват като свои, понеже де факто са ги приватизирали, един вид откраднали от обществото.

Навремето другарите така крадоха държавната икономика, сега крадат училищата, те май останаха само за крадене. А училищата са на гражданите, на всички нас, в това число и на мен: колкото е на директорката Анастасова ПГЕЕ-Пловдив, толкова това училище е и на мен. А ако има на някой това училище да е в по-голяма степен отколкото на мен или на Анастасова, то е най-вече на бившия директор Паунов или на Жак Асса (и да други такива), които са го създавали и строили това училище, които са създали имиджа му, който сега други пък съсипват. Та ето затова аз не кандисвам и не се отказвам от борбата си. А това, че други хора, които мислят като мен (аз добре знам, че така мислят повечето от работещите в това училище), не смеят да кажат и покажат какво мислят, просто тия хора ги е страх да издадат какво мислят, щото а някой каже че оспорва абсолютната власт на директорката, а мигновено него ще го последва моята участ, сиреч, и той ще бъде уволнен, и нему ще се намери цаката. Е, аз се боря за да докажа на тия хора, че е грозно да се страхуват толкова, щото техният страх фактически убива такива като мен, да, ние и здравето си дадохме за тая борба със системата и нейните копои!

И онова, което най-много ме дразни, е безразличието на "реформаторската" министерска власт. Под това тяхно безразличие се вихрят какви ли не злоупотреби на самозабравили се директори, които всекидневно нанасят страшни поражения на младите. Поражения най-вече в психически, личностен, духовен, човешки план. Това е обаче най-нетърпимото. Системата фабрикува всекидневно малодушие у възпитаваните, у младите: не може на малодушните възпитатели възпитаниците да са немалодушни! Ето това е най-страшното и непростимото. Оня било сред учениците, било сред учителите, който е бунтар и свободолюбец, без жал бива посичан, и то мигновено! И бива изритван от системата. Това именно показа и моят случай. Аз заради това на всичко случващо се придавам пълна публичност и гласност: та аз можех, първо, да си мълча и сега щях да съм най-приближен до директорката сред нейните подлизурки; второ, ако да не бях мълчал, както и не мълчах, като ме уволни, щях просто да плюна, да кротна и щях вече да съм си намерил работа в друго училище. Но аз, както ти е известно, не съм човек, който да вземе сам да си плюе връз достойнството, поведох една съвсем обречена битка, щото силите са неравни. Съзнавам пределно ясно това. Почти отникъде не получих подкрепа. А най-грозното е това, че тази власт, дето се нарича "реформаторска", вече 6-7 месеца мълчи и по този начин продължава да съучаства в зулумите на разпищолилите се администратори. Изглежда министерската бюрокрация крие всичката информация по случая от министър Танев, ето, по тази единствена причина, да разбера истината, аз се опитвам да се добера до него. Но взех да се съмнявам, че той все още нищо не знае; знае, щото аз му пращам всичките неща и на неговия личен профил във фейсбук, директно му го пращам.

И вече имам категорично допускане какво точно става: той знае, но не смее нищо да предприеме, и него го, да, и самия министър го е страх, щото е разбрал колко пълновластна е въпросната образователна бюрокрация. И е осъзнал, че ако иска да министерства по-дълго, ще трябва да се спогоди с нея, пък на такива като мен - кучетата да им ядат главата. Имам съвсем определено усещане, че точно такава е сложилата се ситуация. Каква ще е ползата за министъра ако той дръзне да застане до мен, да защити закона, правото, справедливостта и морала? Никаква. Нима има някой безумен политик или чиновник у нас, който да жертва своето положение заради "луди глави" или идеалисти като мен? Няма такива, разбира се. Ето такова ми е подозрението за министъра. И за да разбера истината по този въпрос предприемам тия мерки. Та евентуално да стигна до министъра и да разбера истинската му позиция. Пределно добре разбирам положението му. Не му е леко положението изобщо.

Ако иска да постигне нещо не бива министърът неблагоразумно да реже клона, на който седи. А този клон е именно въпросната бюрокрация. Глупаво е заради мен или заради някакви нравствени мотиви да застане срещу бюрокрацията, да й обяви война, което значи, че ще бъде пожертван от премиера. По-разумно е да постъпва дипломатично с оглед все нещичко да промени. У нас условия за революция в този момент няма. Обществото ни е оскотяло дотам, че не може да проумее нещо най-просто: че докато не проведем решителна революционна промяна в образователната сфера, докато тази сфера не проработи и не даде мощен тласък върху икономиката (човешкият фактор решава всичко, неговата подготвеност за живота в новите условия е решаващата!) ние от бедността и от униженията си няма да се отървем! Ето това не се съзнава. И по тази причина ни залъгват с приказки за разни половинчати реформи, при които и вълците ще са доволни, и агнетата ще са предоволни, че вълците ги ядат, видите ли, "по-хуманно", и новото вино ще пука старите мехове и ще става зян, и нови, отпрани от неносени костюми кръпки, ще шием връз продраните дрипи на прогнилата отвсякъде административна, сталинска по същество, централизирана, казармена, бюрократична, директивна, командна и пр. образователна система.

Това е. Очертах цялостния контекст, мисля, задоволително. Спирам дотук. Хубав ден ти желая! Бъди здрав!

С уважение: Ангел Грънчаров

Толкова и вам, уважаеми читатели! И вам желая хубав ден, плодотворна седмица и също бъдете здрави! И още нещо: не допускайте да ви будалкат с половинчатости, хем тако, хем вако, хем вълците да са доволни, хем агнетата да са благодарни - че ги ручат вълците по "по-хуманен начин". Не стават така тия работи. Всичко си иска своето. Животът най-вече. Няма да имаме живо и пълноценно образование и животът в тази страна няма да поеме към подем докато позволяваме да ни будалкат общо взето само с някакви половинчатости. Истински неща са ни нужни нам, истински! И мухльовци повече, моля ви, недейте да бъдете! Постарайте се и вие да станете истински, ето в това е спасението! Бъдете истински, т.е. смели и достойни свободни човешки същества. Това ви пожелавам най-накрая. Чао и до скоро!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo