Ще опиша идеалните типови продукти на образователната ни система - на учителите-възпитатели, на учениците, горките и, накрая, на тъй обаятелните български училищни директори-меринджеи

„Я ме вижте мен! На петдесет и осъм години съм и нямам нито един кариес! Я да ви видя вас! Покажете си зъбите! Ааа…“ - Г.Русев като директора Цончев във филма „Вчера“

На 11 май беше църковният празник на Св. Св. Кирил и Методий, но имам чувството, че даже и самата църква не се сети за това, поне не чух по медиите за никаква проява в тази посока. Иде обаче 24 май, ние всички тогава ще се сетим, че и у нас "има такова животно" като просвета, култура и духовност; само в един ден от годината у нас се мисли за такива "напълно безполезни неща", а в останалите дни ние всички усърдно се занимаваме предимно с какви ли не глупости, идиотщини, баналности, безсмислия, от които обаче си мислим, че печелим кой знае какъв келепир. Е, аз съм особняк и всичко правя наопаки на "единствено правилно мислещото мнозинство", аз съм и смахнат, и напълно ненормален: цяла година, всеки ден, не само мисля, но и пиша предимно за духовност, за образование, за всички ония съвсем безполезни неща, не само пиша, но и много неща правя за да стигат културата, духовността, просветата, знанието, мъдростта, разума и пр. до съзнанието на колкото се може повече хора, примерно издавам две списания, именно философското списание ИДЕИ (вече седем години без прекъсване, три пъти в годината издавам нова книжка), а ето тия дни ще излезе четвъртата поред книжка на съвсем новото списание HUMANUS, едно списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек.

А иначе цели 32 години от живота си отдадох на образованието, работих според силите си на неговата нива - преди наскоро една администраторка, изпълнявайки политическа поръчка и за отмъщение да ме уволни по най-грозен и безчовечен начин, обявявайки ме за "народен враг", за "злодей", за "смахнат", за "пълен некадърник", за "негоден за образователната система" и за какъв ли не още. Държа да отбележа в тази връзка един поразително изразителен и показателен феномен, който тъй щедро ми предостави животът, този стар и най-мъдър присмехулник - такъв абсурд не може да съчини и най-развинтеното и гениално въображение. Ето го вкратце: разбира се, заведох съдебни дела та да си защитя някак достойнството, човешките и професионалните, в това число и преподавателските права, отнети ми в резултат на приложения спрямо мен административен произвол; тия съдебни процеси текат вече месеци, при никакво, повтарям, абсолютно никакво внимание от страна на медиите, които в това време цялото си внимание насочиха към световно известния съдебен процес, течащ пак тук, в Пловдив, в тази същата съдебна палата - и това е процесът, в който една местна поетеса, жестоко обидена от някакъв поет, усъмнил се публично в девствеността й, т.е. заявил, че не е мома (!), та тази поетеса значи съди тъй нелюбезния поет при огромен и неотслабващ медиен интерес, тия дни чета, че съдът дори бил разпоредил най-вълнуваща експертиза, в резултат на която щял да получи несъмнени доказателства относно реалното състояние на химена на въпросната поетеса (която съвсем не е в първа младост, чини ми се!)! Такива неща се случват наоколо, е, те говорят и показват предостатъчно красноречиво социокултурната, нравствената и психологическата ситуация в така свидното ни отечество, което, казахме, през този месец само за един-единствен ден на заетия, повтарям, с какво ли не народ ще се даде възможността да се сети за това, че и в нашата мила родина има някакви... таксидиоти, наречени "учители", занимаващи се с образование, че има в тази същата страна също така и някаква нАука (ако употребим паметния термин на непрежалимия Тодор Живков), е, вярно, тя, нашенската нАука е пълна имитация (фалшификация, менте, нещо като чалгата в музиката) на науката, на същинската наука, но и ний си имаме нАука, че има у нас и нещо като култура (кОлтура), духовност и прочие. Един ден, само на 24 май, ще се сипят върху ни отвсякъде елейни лицемерни словеса за образованието, учителите, културните дейци и пр., пък после пак за цяла една година ще забравим за тия "ентелегентни" натрапници, които са все от нещо недоволни, все дърдорят за това, че заплатите им, видите ли, били малки (те пък нещо нима работят, това тяхното да не е пък работа - клатят си краката само?!), то пък на нас защо ли ни е и нАука, и изкуство, и философия, какви са тия безполезни, непотребни неща, докога, таваришчи, ще разхищаваме бюджета за тях; на народа и на народната душа са нужни други, съвсем зрими и полезни неща, примерно нужна му е най-вече достъпна евтина ракия, всякакво ядене, евтинки пържоли и кебапчета са нужни на душата на народа, и винце, и пресен бахур е нужен на народа, и апетитна сланинка му е нужна, и прочие, и так далее.

Малее, май наистина съм взел да превъртам щом пиша такива неща, а, какво ще кажете?! Както и да е, май попресолих манджата, но то може да не е случайно, може пък ясната ми цел да е точно тази. Да дразня, да провокирам, да сипвам повечко сол в раната може пък да ми е целта, знае ли се!? Но да не се отклонявам повече, да карам също така и по-накратко, че както съм я подкарал доникъде няма да стигна.

Та значи мисълта ми беше, че у нас на народа се разпорежда да се сети че има просвета и духовност само на деня 24 май, ала за сметка на това има идиоти като мен, които за тези неща мислят всеки ден и не само мислят, а и се мъчат нещо да правят в тази посока. И затова съвсем справедливо такива идиоти като мен са подложени на остракизъм, обявени са, казахме, за "най-злобни народни врагове", за "врагове на народното добруване", на сънотворната идилия, в която пребивава българската част от человечеството и т.н.; е, такива като мен заслужават да бъдат смятани и за дисиденти на нашта тъй успешна, намираща се в тъй бляскаво състояние образователна система, която не търпи такива злосторници като нас, и прочие, и т.н., и так далее. И ето, тия дни до 24 май решавам да отбележа по подобаващ начин празника на дейците на образованието, културата и духовността, още повече ще пиша в тия дни по проблемите и на образованието, културата, духовността, училището и т.н., не само ще пиша, ами и ще говоря, примерно в моето телевизионно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров", пък и не само ще говоря, но и някакви други неща ще предприема, примерно възнамерявам в близките дни да направя необходимите постъпки спешно да бъда приет от самия министър на образованието и науката, понеже отдавна съм дал заявката си за среща с него, ала бюрократите респективно направиха нужното тя най-вероятно изобщо да не стигне до него; е, ще ми се наложи да приложа други средства за да се добера до среща с г-н министъра. Какво ще направя, живот и здраве да е само, Бог да ми дава сили, то ще се разбере. А тия дни, тук, в блога, за да отбележа по подобаващ начин годишнината от моето уволнение, ще напиша една поредица от есета, посветени на описанието на актуалното състояние на българското училище, образование, духовност и култура, ще пиша всеки ден по тия въпроси, а всичко написано възнамерявам да го издам в една извънредна книжка на списание HUMANUS, която ще е посветена тъкмо на подобаващото отбелязване на 24 май, което ще устроя тук, на страниците на блога. И вие, ако искате, пишете по тия проблеми, и вашите мнения, обещавам, ще влязат във въпросната книжка на списанието, стига, разбира се, да не са хептен просташки. То остана и дотам да стигнем, денят на културата да го отбелязваме с простащини - или този ден у нас отдавна вече е дошъл, а, какво ще кажете, дали не обърках изречението си, дали съвсем неправилно не го започнах?

Вчера, като се разхождах продължително из града - имам късмета да живея, да работя и да се разхождам всеки ден в Пловдив, в хилядолетния, най-древния жив град на цяла Европа (и шести по древност град в целия свят!) - та значи като се разхождах по улиците на Пловдив вчера си мислех за какво ли не, но в един момент ме овладя ето тази мисъл: отново да пиша за ситуацията в образованието, но този път по друг начин, ето какъв.

То може да се пише по какви ли не начини, аз примерно съм прилагал какви ли не начини, това можете да го установите ако разгърнете моите издадени до този момент книги в тази област; а те станаха доста, май вече 10-тина книги написах в последните 5-6 години, откакто се захванах с развиването на своите не просто реформаторски, ами направо по същество революционни идеи за образованието, за една нова, съвършено модерна и бих казал дори авангардна философия и стратегия на образованието в България. (Като натрупвам някъде и то съвсем разхитително разни прилагателни, то това, знайте, изобщо не е случайно, а трябва да се тълкува защо го правя; примерно може да е за да ядосам, да бръкна в дълбините на сърцето на моите опоненти, примерно, казвам, не задължително може да е това; или пък, да речем, го правя за да въздействам по-стряскащо върху съзнанието на читателя, щото, знаете, у нас е обичайно предимно дремлювци да четат и ако човек не ги стряска някак, то е напълно възможно читателите да заспят, това хора като мен, дето трактуват обикновено по-сложни, "отвлечени" философски и човешки теми превъзходно го знаят: понякога даже се налага човек да удари с юмрук по масата та да събуди тъй умилително дремещата публика, която, знайно е, толкова много, така всеотдайно я мързи да мисли!) Та значи има всякакви начини да се пише по тия проблеми, ето, сега аз ще опитам да приложа един, който до този момент съм го прилагал предимно частично; ще напиша нещо като идеална, сиреч същностна душевно-нравствена типология, т.е. в най-чист, абстрактен, но и същевременно в пределно жизнено достоверен вид ще се опитам да очертая образа, примерно, на "образцовия труженик на образователната система", именно на типовия, стандартния, на "единствено-правилно-мислещия и действащия" учител; е, ако има повече такива типове "идеални учители", ще ги опиша един по един. След това, прилагайки същата методология, ще направя нещо като типология на оня типов ученически продукт, продукта на преформирания човешки мат`рьял, състоящ се от нашите деца и младежи, който неумолимо ражда, по-скоро произвежда (терминът "ражда" се отнася за възникването на живи неща, докато системата произвежда предимно мъртви, нежизнеспособни неща или продукти) безпощадната, изцяло безчовечна образователна система, която имаме у нас в по същество неизменен вид, каквато тя е унаследена от непрежалимия социализмо-комунизъм.

И още една култова реплика от този филм: „Защото на вашите години, ето в тази пазва имах само една шепа джанки за цял ден тичане подир овцете!“ - Г.Русев като директора Цончев във филма „Вчера“; виж знаменитите култови фрази на този негов герой ЕТО ТУК.

Като опиша идеалните типове ученици, ще мина към описанието в идеален вид на типовия продукт, произведен от системата, който може да се определи като "училищен мениджър" или "меринджей" (дума, която сякаш по-подхожда, дума, която, както знаем, я роди една духовита циганка, нали си я спомняте?), да, ще опиша идеалните типове директори на училища, моля, не ми се смейте, този типов продукт на системата крие такива загадки, пред които ще повехне и изсъхне перото и на Достоевски, и на Кафка, и на Оруел, и на Джойс, и на Йонексо, и на Бекет, и на когото си искате още, даже маестрото Фелини (дето, знаете, бил създал "порнографския филм АМАРКОРД" по думите на една даскалица и на една директорка на българско училище!) та значи даже маестрото Фелини, ако може да възкръсне някак, би се затруднил за да представи плътно този тип на българския средностатистически училищен директор (нали си спомняте образите на киноартиста Георги Русев, Бог да го прости, е, днешните български училищни директори са подобни, но още по-големи, заради извратеността си, дяволски изчадия, които абсурдната образователна система е изобретила и произвела в едно най-щедро изобилие!). Тук, между впрочем, ще опиша и ще представя и една друга производна на съвременните управляващи среди в системата на родното ни образование, имам много наблюдения, ще опиша с плътни и ярки краски типовете на разните там инспекторски и министерски чиновници, които също са страхотни чешити, ще останете поразени като прочетете написаното, стига да имам сили да изпълня замисленото!

Та като обходя, опиша и представя колкото се може по-плътно тия три групи идеални типови продукти - на учителите-даскали, по-скоро предимно даскалици, на учениците, горките, на въпросните училищни директори-меринджеи и, съвсем накрая, на образователните чиновници-администратори от инспекторатите и от министерството - след това, ако имам сили, време и здраве ще мина на други сфери на българската духовност, които чакат своя... Фелини или своя Достоевски - ех, за жалост нямам техния талант, ех, да имах техния талант, какви велики художествени създания или образи щяхме да родим, с които щяхме да смаем, да вземе ума на света! Примерно ще се опитам да обходя и да изобразя сферата на българската актуална общност от духовни, с извинение, водачи на българския народ, като разните църковни дейци (владици, мутрополити, както ги нарича народът, всякакви бизнес-попове, дето си скубят брадите за собствеността на свещоливници, на тамяновите фабрики, за цехове за бутилиране на светена благодатна вода - !!! - и прочие), а пък по-нататък да се разходя из другите сфери на българската култура аз едва ли ще имам време и сили, там нека да пишат, ако искат, други хора, подарявам им методологията (то има и такива, които вече много са направили в тази посока, примерно Теди Москов и други такива, доколкото изобщо ги имаме).

Ох, та тази, изморих се вече, ми е гениалната идея, а, какво ще кажете, бива си ми я гениалната идея, нали така? Само сили да имам за да я изпълня, че то нещо със силите работите ми отиват май на изчерпване. Вчера, примерно, тръгнах на обявената среща в инспектората, бях писал в този блог, че там ще бъда точно в 14 часа и както обикновено тръгнах значително по-рано, та да не закъснея. Но преди да изляза се бях наял хубаво с хлебец и маслинки, които излязоха много солени, не зная защо този път бяха толкова солени пустите маслинки, които иначе са моето основно блюдо в тия тежки безпарични времена, в които ми се налага някак да преживявам, бидейки безработен, на когото вече е свършило и мизерното държавно обезщетение за безработица. Та не знам какво ми стана, но от солените маслини ли, или защото ми се усладиха и си хапнах повечко, но като излязох и тръгнах към спирката на автобуса (аз, знаете, обичам да се разхождам) рекох да не ползвам него, ами да ида до центъра пешком, имах повече от два часа, хем щях да се разходя, хем да спестя цял един лев; е, повървях, времето беше хубаво, приятно, аз май и ускорих хода по едно време. Като наближих обаче централните гробища в Пловдив (на Цариградско шосе), по едно време адски ме сви сърцето, прободе ме яката, то обикновено не е в ритъм, този път обаче за миг почна да бие така, че все едно имах чувството, че ми скочи някъде в гърлото; почнах да се давя, да губя дъх, страдам и от астма, и от болно сърце. Приседнах на една пейка, поседях и почнах с интерес да наблюдавам състоянието си, с интерес очаквах да разбера дали и този път, дето се казва, ще "прескоча трапа" - или пък ми е дошъл най-сетне момента да мра (хубаво е, че бях току-до оградата на гробищата, като ме хванат за единия крак можеха директно да ме завлекат в тях и да ме хвърлят в някой гроб; макар че тука гробовете са скъпи, къде ти за мен ще се намери гроб тука, за такива като мен има специални гробища за бедняци!).

Поседях доста време, състоянието ми беше прекалено и необичайно лошо, задушаването не преставаше, много мислих дали да викам "спешна помощ" или да взема автобуса сам да ида дотам (което лекарите са ми го забранили строго, макар аз често да съм го правил!). Седях, чудих се какво да правя на пейката и почнах да си броя в едно време последните минути, но при това се любувах на ясното небе, на белите облачета, на песните на птиците, гледах буболечките, дето се катереха по стъблата на неокосената буйна трева около пейката, разглеждах трудолюбивата дейност на едни мравки, дето без ми ми обръщат капчица внимание (зер, до тях стенеше в предсмъртни мъки един агонизиращ философ, но това тях изобщо никак не ги впечатли!) си продължаваха да си се трудят - и щяха да си продължат да се трудят дори и мен след минута вече да ме нямаше. Пак се чудех на това как е възможно ето този там камък, ето този дувар, иззидан от камъни, ето тия плочки на тротоара да продължат да си съществуват, сякаш нищо не е станало с моята смърт, сякаш нищо не се е променило, и ще си стоят още ако трябва цели векове след като мен вече ме няма и пр.; ей-такива глупави мисли ми се въртяха в главата като стоях и чаках с интерес края си. Е, сами забелязвате, не умрях, казано е "Чер гологан не се губи", оцелях, довлякох се в един момент, като ми раздобря сякаш малко, до срещуположната спирка и взех обратния автобус до вкъщи, където лежах с часове докато сърцето ми сякаш се поуспокои, а пък и дишането ми се нормализира (в къщи за дишането си имам лекарства, които приложих и се пооправих скоро). Такива работи. Не умрях вчера, ала срещата при шефката на РИО пропадна заради този здравословен инцидент. Извинявам се на човека, дето ме е чакал, щото аз поканих свидетели, един човек ми писа, че е отишъл, пък мен ме нямало; е, нямаше ме, не можах да дойда, да прощава за тенекията, дето без да искам му вързах.

Ще ходя при шефката на РИО другата седмица, когато е приемният й час, живот и здраве да е само! Тъкмо да имат една седмица да мислят по казуса, който им зададох тия дни. Нека да мислят. Няма лошо да се мисли. Лошото е когато човек си въобразява че всичко си знае без да мисли. Тоест, се държи като типичен неспособен да се развива никак български даскал. Аз скоро ще пристъпя към изпълнението на поредния си план за писане, а сега ви желая хубав ден! Не бъдете като лоши даскали, дето си мислят, че всички си знаят и по тази причина изобщо не обичат да мислят, мислете, та да знаете истината за всичко, това ви пожелавам! Хайде, чао и бъдете здрави! До скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo