Ужасен гаф в предаването на Венета Райкова по 7 ТВ, крайно грозно, арогантно незачитане, обида, неуважение и унижение на една личност

Веднага след записа на предаването наистина напълно спонтанно записах клипчето, сложено в публикацията под ето това заглавие: Моята спонтанна реакция след днешното ми унижение в предаването на Венета Райкова по 7 ТВ. Вкратце казано, случи се следното, което наистина е много неприятно за мен. Поканиха ме да участвам в предаването, а фактически думата не ми беше дадена: мигновено след като казах две-три изречения (или едно по-дълго, съставно изречение) водещата ме прекъсна, след това се обърна към друг участник, после се включи и трети участник; аз изчаках търпеливо (след като съм бил прекъснат) водещата пак да се обърне към мен. Но не би: в един момент се оказа, че предаването свършва, тя се обърна за последно изречение пак към друг участник! И тъй аз, волно или неволно, в това предаване бях представен като същински дебил, който фактически нищичко не можа да каже! Като гледате предаването ще видите, надявам се ще забележите това, всички зрители ще забележат невероятния гаф, недопустим за една голяма и що-годе уважаваща се медия. Туй нещо не може да се скрие вече. Та се питам: как е възможно това? И случайно ли стана всичко това или пък, знае ли се, е било замислено, с оглед един привърженик на новото образование като мен да бъде представен в най-лоша светлина? Този въпрос също е неизбежен. (Прочее, да отбележа: въпросният запис на предаването още не е излъчен, кога ще го излъчват не мога да ви кажа.)

Да допуснем, че е станало случайно (аз по принцип не обичам конспиративното мислене). Ако обаче е станало случайно, примерно защото водещата не е успяла добре да си разпредели времето между различните участници (аз бях допуснат в предаването съвсем последен!) или просто защото не са добре преценили (съобразно времето), че от четвърти участник просто няма нужда (тогава обаче защо все пак ме поканиха?), то въпреки тия неща възниква следния интересен казус: а ще успее ли една нашенска телевизионна звезда (да влезем в стилистиката и терминологията на този тип мислене) сама да почувства и осъзнае гафа си? Да, това е един несъмнен гаф, той има и човешка страна: каниш един човек за участие в телевизионно предаване, той пътува за това нещо от Пловдив за София (единствен от участниците в предаването аз само не бях софиянец) и в резултат точно на него му даваш едва 15-20 секунди телевизионно време, колкото само да си отвори устата, представяш го като дебил, и след това, сякаш нищо не е било, не му обръщаш и капчица внимание, държиш се с него сякаш не е някаква личност, а е просто един предмет! Ако това недопустимо отношение към една личност нашенската телевизионна звезда не може да го почувства и осъзнае (и по някакъв начин не реагира, за да поправи все пак донякъде гафа си), то тогава си правете сметка за психологията, царяща в този животински вид, именно нашенските телевизионни звезди. Е, може нашенската телевизионна звезда да си рече: ами тоя там Грънчаров сам си е виновен, щом като след неговите думи започнаха да се обаждат други участници той защо не се намеси, защо не поиска думата, за да каже все пак нещо, той, моля ви се, си замълча, пък сега, видите ли, друг му бил виновен, че не можа да каже фактически нищо?! Може и така да възприема случилото се въпросната телевизионна звезда, не знам, ето, имам повод да разбера, затова и пиша този текст, а не го пиша защото много съм бил, видите ли, обидил; не крия, че оценявам такова едно отношение към моята личност за крайно обидно, за скандално обидно, струва ми се, че е съвсем естествено нашенската телевизионна звезда да е в състояние да схване какво фактически е станало или се е получило, ако не го осъзнае и разбере, толкова по-зле за нея. Пък има и нещо друго, което много добре се вързва с темата на предаването, тема, по която аз фактически нищо не можах да кажа, въпреки че, предполагам, са ме поканили, защото все пак са искали да разберат моето отношение, моята позиция по нищения в предаването проблем. Ето за какво става дума.

В предаването става дума за недопустимото отношение на една учителка към личността на един ученик. Майката е възмутена от това отношение и намира сили да заяви емоцията си публично. Директорката на училището пък обвини майката, че тя фактически клевети учителката и т.н. Но темата на предаването всъщност е: защо в рамките на образователната ни система е възможно такова едно крайно грозно отношение към личността на младите от страна на образователните чиновници, каквито са и учителите - според каноните на системата. Е, точно в телевизионно предаване, в което темата е за недопустимостта на такова едно отношение към нечия личност се демонстрира без капчица неудобство едно друго, също не по-малко недопустимо и скандално отношение, именно към личността на един от поканените за участи в предаването, именно към моята личност. Водещата Венета Райкова през цялото предаване повтаряше, че "едно време", когато тя била ученичка, такива неща не се били случвали, но, уви, по нейното собствено поведение и отношение към тази друга личност, именно към моя милост, може да се съди, че и водещата Райкова (щом явно не усеща недопустимостта на собственото си отношение към тази друга личност) явно е, така да се рече, също такъв един продукт на образователната система, който по същество не усеща, че на дело сам проявява напълно родствено недопустимо отношение към една личност, нищо че в предаването, на думи само и обаче, уж се възмущава, че така, видите ли, не бивало да се отнасяме към друга личност, е, щом ти сам се отнасяш по същия грозен начин, то това за какво говори? И ето как това предаване без да иска показва, че въпросното изцяло сгрешено отношение към другата личност, което битува в рамките на образователната ни система, е така поголовно разпространено, че се стига до парадокса самата водеща да се окаже ярък носител на същото това недопустимо отношение! Но има и още нещо, което е не по-малко важно и показателно, ще кажа и него и спирам, щото темата е голяма, но едва ли има смисъл аз лично да пиша повече.

Един деец на новото - именно свободолюбивото, уважаващото личността на другия човек! - образование е поканен да участва във въпросното телевизионно предаване, пък нещата са нагласени така, че в крайна сметка той нищичко по същество да не може да каже, един вид той е представен като идиот, като олигофрен или като дебил. Подтекстът на такова отношение е ясен: вижте ги пък тия какви са идиоти, за нищо не стават, не може да вземе думата, да се намеси, да каже все пак какво мисли, нали такъв в крайна сметка е подтекстът или внушението, което се цели?! Фактически точно това се получи. Докато там някакъв си млад напорист юрист (!) говореше пълни нелепици, че бляскавото ни, видите ли образование, било съсипано по времето на Костов (!) - аз за първи път в живота си чух тази точно нелепица, която изобщо обаче не впечатли водещата, явно у нас априори се знае, че няма начин за всичко в тази страна да не е виновен тъкмо Костов! - та мисълта ми е, че водещата търпи някой си да дрънка пълни глупости и да хаби телевизионното време за тях, а не показа никакво желание да разпита как мисли по тия въпроси един участник, когото тя все пак е поканила не за друго, да се надяваме, не за да бъде за него разпространено отношението, че е нещо като дебил, а е поканен, предполага се, за да каже какво той мисли по темата. Да, ама не, това какво той мисли за водещата явно е съвсем безинтересно, явно други са нейните цели, по тази именно причина, понеже тя все пак е достатъчно опитна, аз смея да си помисля, че има и един друг подтекст в цялата тази история, който лично на мен също не ми е изобщо приятен.

Дали пък не бях повикан за да се погаврят само с мен?! Дали пък водещата Райкова не се е засегнала преди време от някой мой коментар и не е решила да ми отмъсти по един такъв начин? Знаете, в нашенските родни условия комай всичко е възможно да се мисли, знам ли дали такава не е истинската причина нещата да бъдат нагласени по този начин?! Въпросният юрист, който, без капчица смущение, взе думата за да дрънка пълни глупости във времето, което, предполага се, все пак е било отредено за мен, преди предаването разбрах, че бил приближен на предишния вожд и учител на тази телевизия Бареков, той сам не пропусна да се похвали за това пред участниците в предаването, каза го така, че всички да го чуем, даже се чудеше, че изобщо е поканен в това предаване предвид близостта му с Бареков. Е, поканили са го за да насметат мен, още повече че той по начало принадлежи към един човешки тип, който лично на мен съвсем не ми е приятен, не чувствам добро разположение към този човешки тип, щото в него има много черти, които аз оценявам като неподобаващи за човека, за човешко същество, да се изразя така. Тази точно медия в историята си има моменти, които показват, че тя не се свени да изпълнява какви ли не мръсни медийни поръчки, колко му е да спретнат една такава мръсна поръчка и спрямо мен? Още повече че все пак съм известен с доста неща, примерно, тази провокацийка с дрънкането на нелепици за това, че по времето на Костов било съсипано нашето иначе "бляскаво образование" явно е съчинена таман за мен, аз наистина се бях нагласил да реагирам, когато Райкова изведнъж обяви, че предаването свършва - и даде думата за последно изречение на един участник, не, разбира се, на мен, а на представителката на МОН. Тъй че, виждате, за един що-годе мислещ човек случилата се вчера история е доста показателна, тя представлява един великолепен казус, имащ вече отношение към нравите, царящи в медийната област, не само към образованието, както е на пръв поглед.

Когато аз все пак говорех първото си - и последно! - изречение забелязах в очите на водещата един нескриван несъзнателен уплах: тя сякаш настръхна от моите думи, предусети, че тоя човек явно - ако бъде допуснат да говори! - ще каже някакви страшни и опасни неща; да, усетих, че тя се уплаши дотам, че изглежда за да не жертва бляскавата си телевизионна кариера несъзнавано в оня момент реши, че на този опасен човек не бива да дава повече думата, щото той явно се гласи да каже нещо истинско, нещо наистина важно, нещо крайно съществено, а ний знаем, че в нашите медии такива неща изобщо не е прието да се говорят. Та изглежда по тази психологическа и ценностна причина водещата Райкова изглежда се мотивира да се реши на този гаф: повече думата на мен фактически да не я даде, явно в душата й се е настанил такъв именно страх, поради който тя не се уплаши да допусне такова едно грозно, арогантно незачитане, такава една публична обида, неуважение или унижение на една личност, която по много причини не може да е приятна на господстващия истаблишмънт и на неговите медийни вестоносци и слуги. Така усетих аз нещата, така ги и представям тук, не мога и не ща да си кривя душата. Затова и така пиша. Изобщо оказва се, че хора като мен явно не сме от този свят, принадлежим на един съвършено различен свят, по тази именно кардинална причина към нас се отнасят така, както се отнесе вчера водещата Райкова без да й трепне окото, представяте ли си какво пък значи това, че на нея изобщо, ама наистина изобщо не й трепна окото да направи това, което направи. След предаването мина покрай мен сякаш съм нещо като вещ и изобщо не благоволи да каже поне една дума на съжаление заради очевидния и толкова показателен гаф, който си позволи. Както и да е, разни хора, разни идеали, а пък вероятно не е лесно човек да е медийна звезда от такава една величина, нека да имаме предвид, че тези хора носят огромен товар, нека по тази причина да не бъдем прекалено строги към тях, дотам, че да искаме да се държат, моля ви се, като човеци!

Хубав ден на всички ви желая! Бъдете човеци все пак, ето това също искам да ви пожелая! И здрави бъдете! До скоро, до нови срещи, аз пак, живот и здраве да е, ще се появя скоро. Трудно на такива като мен могат да им затворят устата, но ето, факт е, че се опитват. И по големите медии, виждаме, го правят твърде успешно. Обикновено такива като мен съвсем не ги канят, а като се объркат някога да поканят човек като мен, виждаме как се отнасят към него, гаврят се без никаква скрупул с него, което е недопустимо, но у нас, знайно е, всичко е възможно, тъй че няма какво да се чудим на случилото се с мен вчера. Но казусът си го бива де, затова и написах това. Спирам! Друг път - повече...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo