Това е т.н. "Констативен протокол" от 13.12.2012 г.; няма да правя никакви коментари, документът-шедьовър по превъзходен начин говори и казва онова, което по никой друг начин не може да бъде казано:
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата,
. изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат
А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за
Времето,
живота,
свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
5 коментара:
Документът не е шедьовър, Грънчаров, и не за пръв път го публикувате. Документът е "Констативен протокол", не е художествена литература, че да бъде шедьовър, освен ако не желаете лично аз да доказвам, че Вашите писания в блога Ви са шедьоври. Консултирайте се с адвокатите си. Феодор Иливанов изглежда разумен, макар и от време на време, пристрастен. Човешко е. Но, ако Ви казва нещо, взимайте го предвид. Доколкото Ви е възможно, разбира се. Колкото до мен, да аз съм истинска личност, пардон, не според Вашата класификация, и наистина съм директор на 157 ГИЧЕ "Сесар Вайехо". Училището, Анче, въпреки екзотичното си име, е общинско. Многократно уведомявах доминиращия те каскет, че, всички, които четат тук, знаят коя съм и какво правя. Знаят и Вие кой сте, Анче, и какво правите.
Elena Dicheva
Публекуваният документ не е повод за гордост. Стана ми тъжно, защото и други, вече бивши ученици, описват същата атмосфера в училища, различни от посоченото.
Към Директорката - може би трябва да се помисли за периодично ОБУЧЕНИЕ на учителите да се справят с професионалните проблеми, а не да им се гледа сеира и само да се "констатира".
Г-не (г-жо), Вие нима схващате този документ като реалистично описание на случващото се в това училище? :-) Бихте ли опитал (-а) с няколко думи да опишете атмосферата, която си представяте на основата на описанието, дадено в този документ?
Иначе за потребността от обучение на учителите съм напълно съгласен, съществува такава потребност. Директорите и инспекторите би следвало да се грижат за осигуряване на възможности за такова обучение, но това по начало не се прави... за жалост.
От прочетеното лъха на разлагащи се плът - мрачна, тягостна обстановка, досадно и тоталитарно - очевадно неприемане на "Хубостта насила" от учениците, и има защо! Очевидно процесът на разлагане никога не е спирал! И никакви други учебници, освен пасквилите на г-н/другаря Грънчаров!! Ами дааа, блесна още една търговска тайна на "човечето" - сега като не води часове и не може да натрапва хартиените си недоделки на учениците (защото който няма "учебник" лошо), няма постъпления от принудително-доброволната продажба на пасквилчетатааа - нали не е хуманист и не ги раздава без пари (Той бил защитник на свободата, на абсолютната свобода на личността, ама от други източници, различни от неговите пасквилчета, информация за тази свобода нямало как да се получава, та затуй само те ще бъдат)!!
Стоянка Анастасова
Публикуване на коментар