Защо родителите не разбират кога трябва да поставят граници и кога - да подкрепят децата си, с други думи, как да възпитават добре? Защото институционалното превземане на семейството е стигнало до крайност, която осакатява родителството. Първо, традиционното семейство се счита за отживелица и, след десетилетия пропаганда, то стана отживелица - хората се женят, ако изобщо, с мисълта за развод и правят деца предимно по небрежност, защото от функциите на секса остана тази на неангажиращо забавление и от качествата му - това да е безопасен. После, внушава се, че децата са пречка пред кариерата и, след десетилетия пропаганда, децата наистина станаха пречка за кариерата - почнаха да идват късно и по едно. После, внушава се, че държавата ще компенсира дефицитите на семейството да възпитава и отглежда, чрез възможно най-рано и целодневно институционализиране, и тази удобна лъжа отървава родителите от отговорността на формирането на личността (която отговорност, да си спомним, вече е станала почти непосилна, защото семействата са разрушени и мисълта за кариерата измества мисълта за любовта).
И след като всичко вече е оцапано в лайна, излиза един учител в бял костюм и посочва с пръст нещастния родител, който в преобладаващия случай е самотна майка с едно дете, който е попрочел нещо за съвременна детска психология или педагогика, но едва ли е разбрал много, поради липсата на собствен семеен опит, и който не може - или не иска - да осъзнае провала си, и затова се е вкопчил в напълно шантавите теории за "децата индиго" и "кристалните деца".
Аз имам два прости въпроса. Първо, помагаме ли на този родител, като влизаме в ролята на човек, който слага пръст в раната и пита "много ли боли, а"? Второ, училището предлага ли среда, в която границите и свободата работят едновременно и в баланс, щом изобщо не протестираме срещу постоянното насилие и унижение, на които училищната организация подлага децата? Защото със сигурност учителят не може да замести липсващия баща, баба, дядо. Съучениците не могат да заместят липсващите братя, сестри и братовчеди. Следователно няма никакъв смисъл училището да се вторачва в семейните дефицити - то не може да ги поправи. То си има свои, още по кошмарни, собствени дефицити, за които трябва да се говори открито и без превземки, докато бремето им върху тия, дето ужким мило и драго даваме за тях, бъде свалено.
Явор Ганчев
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар