Да бъдем човечни, добри, справедливи, честни - нима има нещо по-хубаво, което можем да си пожелаем?

Да си продължа и тази сутрин разсъждението (и писането) по очертаващата се поредица от есета, замисълът за която ми се яви в съзнанието по повод на наближаващото начало на учебната година. Започна да ме увлича тази поредица, което е знак, че може и нещо по-стойностно да се получи. Казах вече, че идеята ми е да представя нещо като годен за практическо използване проект за непосредствена реформа или по-скоро за коренна промяна на очерталото се плачевно статукво в разложилата се система на командно-административното държавно образование. Да, младите хора най-вече, а също така и учителите, да имат на разположение един вдъхновяващ ги за непосредствени промени текст, един текст, който зове за принципно ново отношение към случващото се в нашите училища - и за ново разбиране, за нова философия и стратегия на образованието в България. Ще ми се да покажа, че е напълно възможна такава една "пълна промяна" най-напред в съзнанията, в мирогледа на участващите в реалния процес на обучение и образование, а на тази основа след това неминуемо ще се разрази и тъй дълго чаканата промяна в сферата на живота, на действителността.

Системата или сградата на ретроградното българско социалистическо и деперсонализиращо образование е толкова прогнила, че се иска малък повей на тъй дълго чакания вятър на промяната, който да я събори; или е достатъчно едно лекичко побутване, та да се сгромоляса тази толкова абсурдна постройка. Е, ще ми се подобна роля да изиграе този мой текст. Убеден съм в пълна степен, понеже го знам от личен опит, преживял съм го, и то до насита, че е достатъчен само един-единствен по новому мислещ човек и ситуацията в дадена образователна общност, в дадено училище вече няма да е същата. То така е и в живота, един по-различно, по новому мислещ човек по коренен начин променя жизнената ситуация около себе си, в общността, в която се намира. Ето, същото е и в тази сфера на живота, именно образованието. Просто са ни жизнено и съдбовно необходими такива хора с ново съзнание: тяхното променено съзнание ще изиграе ролята на нещо като искра, от която ще се разгори огъня или пламъка на промяната. И в тази посока ми се ще да помогна с нещичко. С това, с което поне мога. Затова пиша тия есета. Ще ми се те да спомогнат за заразяването на колкото се може повече хора с "вируса" на едно ново съзнание и мислене, на едно коренно различно разбиране на ситуацията, която съществува в нашата родна система на деградиращото личността образование. Ще видим какво ще се получи, но такива са ми поне намеренията. И така, предишният ми очерк беше публикуван под заглавието Разпердушинване на догмите на командната система на несвободното и обезличностяващо държавно образование, сега продължавам нататък.

Искам обаче тази сутрин да започна с нещо емпирично, също така и съвсем лично. Четящите моя блог добре знаят, че аз от година и 3 месеца вече откак съм уволнен и изритан от системата на образованието, независимо от това, че съм работил в нея цели 32 години. Уволниха ме по такъв параграф, че в момента фактически съм лишен от преподавателски права, уволниха ме по убийствения чл. 328, ал. 1, т. 5, т.е. "пълна некадърност", "липса на качества", "изцяло негоден за системата" и т.н. Разбира се, уволниха ме за отмъщение и за назидание на другите, за всяване на страх. Аз бях провъзгласен съвсем официално за "народен враг" и за "дисидент" спрямо официалната система на административно-командното държавно образование. За "много опасен човек", толкова опасен, че направо е нетърпим, непоносим ме провъзгласиха. Една престарала се администраторка (директорка на училище, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив) си позволи да упражни такъв един фрапантен административен произвол спрямо мен, по причина на което сега тази особа си има доста сериозни главоболия с правосъдието. Загуби съдебното дяло за отмяна на куриозната си заповед за уволнение и сега обжалва решението на съда чак във Върховния касационен съд. Ето между другото данните за това съдебно дяло във Върховния касационен съд: № 4375/2015, Гражданска колегия, 3-то гр. отделение. Ако някой се интересува, да може да търси информация по дялото. Сега чакам разпореждане и решение на съда по прелюбопитния правен и съдебен казус. Надеждата ми е, че справедливостта ще бъде възстановена, а грозната гавра над моята личност - възмездена. Разбира се, ако съдебната система у нас не изпълни мисията си в този конкретен случай, ще ми се наложи да се обърна в Европейския съд. Нямам никакво намерение да капитулирам или да се примиря. Ще си потърся права, ще си възстановя достойнството. Щото гаврата над личността ми беше грозна, аз по-голяма несправедливост, по-жестоко унижение в живота си не бях преживявал - и даже не съм допускал, че някога може да преживея.

Пишейки това, изведнъж в съзнанието ми хрумна скандална мисъл, е, ще я споделя с вас, аз съм привикнал да съм честен, отрит човек. Хрумна ми следното: аз фактически бях наказан по причина на това, че съм с ново, вече реформирано съзнание, че мисля по друг начин, че съм горещ привърженик на промяната в образователната сфера. Един човек като мен, според догмите на системата, е именно толкова опасен, че трябва да бъде изваден от нея - щото е способен да заразява и другите, да не говорим пък за "вредното влияние", което упражнява върху учениците. Аз ако бях безличен и сивичък, изпълнителен типов даскал, привърженик на позорната поговорка "Покорна главица сабя не я сече!" или на поговорката "Мълчанието е злато!", мен системата никога нямаше да ме забележи даже, камо ли пък да ме подложи на някакви репресии; щях да си вегетирам в нея доживотно, е, поне до пенсия (но някои учители умират, за жалост, недочаквайки пенсия). Да, обаче аз дръзнах не само да съм с коренно различно, променено, реформаторско съзнание или мислене, но аз даже дръзнах да проявя това свое ново и реформаторско съзнание на дело, практически, да, аз се държах по съвършено друг начин и в поведението си, в постъпките си, в делата си. Примерно, правех нужното постоянно да предизвиквам в ПГЕЕ-Пловдив демократичен дебат по всички най-горещи проблеми на училищния живот, на образованието и възпитанието на младите, бях организирал дискусионен клуб (съществуващ от години), този клуб беше популярен, с национална известност, издавам, както е известно, в-к ГРАЖДАНИНЪ (с оглед да подпомагам развитието на гражданското съзнание на младите). За младите хора най-вече създадох и философското списание ИДЕИ, в което излагах своите идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България. Понеже се оказа, че ръководството на ПГЕЕ-Пловдив изобщо не откликна на моите призиви за демократичен дебат по всички тия проблеми, се наложи да изнеса дебата в блога си, да придам пълна публичност на случващото се в тази училищна общност, защото смятах и продължавам да смятам, че ставащото в нея е симптоматично за състоянието на цялата система като цяло. Е, за благодарност, дето се казва, срещу мен въпросното ръководство започна същинска безогледна война с идеята да запази статуквото, да съхрани административната идилия, да огради ПГЕЕ-Пловдив със стена от самия живот, с илюзорната надежда някак да опази училищната общност от задухалия тъй опасен вятър на промяната.

Та значи престъплението и грехът ми беше, че съм различен, че съм, така да се каже, авангардно мислещ, че не ща да се возя в обоза или да бъда в ариергарда на образователната ни система. Наказаха ме за това, че не просто съм с реформаторско съзнание, но и че се опитах да спомогна за реформирането на отношенията в това училище, а по този начин да спомогна и за промяната към по-добро на цялата образователна сфера. Написах сума ти книги за образованието и дори описах най-подробно цялата така поучителна и много показателна история, разразила се преди моето уволнение, а също така и след него. (Имам много приятели сред учениците и учителите в ПГЕЕ-Пловдив, които ме информират за всичко, което се случва в училището.) Но ви моля да отбележите този факт: аз се оказах "опасен човек" тъкмо защото имам ясно изразено реформаторско съзнание и поведение, не само мисля по новому, не само говоря (и пиша) смело това, което мисля, но и, представете си, дръзнах и да работя по новому, в своята непосредствена практическа работа като учител предприех много инициативи, които по замисъла си водеха до пълна промяна в отношенията, в начина на общуване между учител и ученик, установих съвсем съвременен подход в т.н. преподаване, приложих нова, напълно либерална и нерепресивна система за оценяване, по проблема за дисциплината предприех цял комплекс от мерки, които промениха ситуацията из основи и т.н. Всичко това охранителите на статуквото го възприеха за страшно предизвикателство и набързо проведоха една необуздана кампания по моето дискредитиране като личност и като преподавател, съчиниха си изсмукани от пръстите "нарушения", обвинения, "основания", "мотиви" и в крайна сметка скалъпиха и смехотворната си заповед за моето уволнение, която поражда неудържими пориви към веселие у всички, които я прочетат. Цялата тази моя толкова показателна "чисто лична" - "Чисто лична" ли казах? И какво, позволете, й е "чисто личното"!? - история, забележете, показва: ретроградната система и нейните верни цербери личности с ново, с реформирано съзнание не търпят! Те ги оценяват като "врагове" и правят нужното да ги смачкат, да ги ликвидират, да ги обезоръжат, да ги изгонят и т.н. Моята "чисто лична" реформаторска история дали няма да обезкуражи всички, които имат някакви наченки на по-авангардно, на по-съвременно мислене и съзнание? Моят пример дали няма да ги откаже, да ги уплаши, да ги подтикне да станат кротки и послушни?

Възможно е. Но е възможно и да ги окуражи. Интересно е, че в моето училище, в ПГЕЕ-Пловдив, никой не посмя открито да ме подкрепи! Хората се уплашиха неистово и, примрели от страх, почнаха да се самоунижават, демонстрирайки горещи верноподанически чувства към авторитарната директорка. Но в други училищни общности е възможно това да не стане така. Възможно е да се намерят и други хора, склонни към промяна. Мен примерно само още един-единствен човек в ПГЕЕ-Пловдив да се беше опитал да ме подкрепи с нещичко, и ситуацията щеше да стане коренно различна. Щях да си отида не аз, щеше да си отиде директорката. Понеже обаче тя владееше и двата синдиката, не се намери никакво противодействие на зулумите й, никой не се осмели да реагира и да подкрепи реформаторския ми почин. Прочее, намери се един човек, който ме подкрепи: инж. Калин Христов. Него обаче директорката превантивно го уволни още преди мен. Той единствен се осмели да ме подкрепи на учителски съвет няколко пъти. И скоро беше уволнен. (Той спечели съдебното дяло против уволнението си и на трите инстанции, Върховният касационен съд го върна на работа, и директорката... пак го уволни!) Та по тия причини в ПГЕЕ-Пловдив засега реформата е успешно провалена. И осуетена. Идилията на ретроградната система временно е възцарена, ретроградните сили ликуват.

И ето сега новия момент, до който ви водих с този изморителен анализ. С тази изтощителна дисекция. Пиша така, понеже съм като капак на всичко и изследовател. Много обичам да изследвам подобни чудати феномени на нашето родно съзнание. Те са моя любима тема. В тази връзка искам да представя и един нов чудесен експеримент, който си устройвам тия дни. Ето за какво става дума.

В Образцова Математическа гимназия "Акад. К. Попов" в Пловдив има обявено място за учител по философия. Моя милост, разбира се, реши да участва като кандидат за това учителско място. Тия дни подадох вече документите си. Не крия, че по моя преценка се поражда чудесен, направо възхитителен казус! Страхотно интересен казус се породи, дума нямам даже! Ще ви обясня защо това е така, по моето разбиране.

Искам да разбера как ще реагира системата на това ново предизвикателство. Знаете, аз известих Министъра и РИО-Пловдив за интересния казус, оформил се с моето уволнение и особено сега, когато аз, вече без никакви средства за съществуване и фактически лишен от преподавателски права (с един волунтаристичен административен акт на самозабравила се директорка, оспорен при това по съдебен ред!), съм заплашен от недопустима дискриминация, която вече се прояви с кандидатстването ми в конкурса за директор на Езикова гимназия в Пловдив (тогава властите ме отрязаха от участие в конкурса на основание защото съм бил уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 5, а пък омбудсманът на републиката писмено реагира, че това е нарушение на моите човешки права!). Та в този контекст се оформя наистина превъзходен казус. Интересно ми е как ще реши казуса директорът на ОМГ "Акад. К. Попов". По закон той може всичко да реши. Разбира се, на неговото решение могат да се опитат да повлияят и други фактори, примерно инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова (която, апропо, има добрината да ме провъзгласи за "най-лош учител по философия в Пловдивската философска област"!) може да се опита да му повлияе. Ще видим, то всичко ще се разбере. Така нареченото "събеседване" или интервюто с кандидатите ще се проведе на 28 август, този петък, от 9.00 часа. Ще бъда, естествено, там, ще участвам с интерес, живот и здраве да е само.

Сюблимничък е казусът, спор няма, нали? От една страна става дума за едно най-елитно пловдивско училище. ОМГ "Акад. К. Попов" е точно такова училище. Имам превъзходни впечатления (съвсем външни, просто само веднъж съм бил квестор на матура в това училище) от неговия директор, има излъчване на сериозен човек, на солидна личност. Д-р Ивайло Старибратов е директорът на ОМГ "Акад. К. Попов". Математик. Преподавател по математика и информатика. Не зная защо, но по някакви неведоми за мен причини се разбирам чудесно с математиците. Изглежда философи и математици по някакви онтологични причини се разбират превъзходно. Философията и математиката по принцип са много близки, родствени дисциплини, противно на това, което си мислят обикновено хората. Имам много приятели-математици. С математиците се разбирам толкова добре, колкото изобщо не мога да се разбера с... филолозите. Е, има и изключения, познавам и разбрани учители и учителки по български език и литература, не мога да си кривя сега душата. Но към математиците изпитвам заслужен респект. Страхотни личности познавам, които са математици. Ще спомена и няколко имена: най-напред Иван Блянтов, личност от висока проба, математик от ПГЕЕ-Пловдив, той бе един от първите, които въпросната директорка премахна - под благовидния предлог пенсиониране (сега обаче нейни протежета на пенсионна възраст още се подвизават в училището!). Или Станко Станев, Бог да го прости, той почина, превъзходен колега-математик от ПГЕЕ-Пловдив. И други математици познавам, възхищавал съм им се, уважавал съм ги и ги уважавам - Марински, Господинова - Бог да ги прости, те също починаха преди да достигнат пенсия, но бяха страхотни специалисти, велики майстори в изкуството на учителстването! Мисълта ми е, че има всички основания директорът на ОМГ "Акад. К. Попов" да реши по бляскав начин казуса с избор на нов учител по философия в това знаменито училище. Каквото и да означава това.

Вчера питах някои приятели какво да правя, дали да известя читателите на блога си за това, че кандидатствам за учител по философия в ОМГ "Акад. К. Попов" - или да го запазя в тайна, поне докато мине конкурса. Повечето ме посъветваха да мълча. За да не си навредя. Щял бил да се уплаши директорът на ОМГ "Акад. К. Попов" като разбере що за личност кандидатства за учител по философия. Щели били да се опитат да му повлияят разни други фактори, разбира се, в мой ущърб. И така нататък. Ако пък съобщя за участието си в конкурса трябвало изрично да обещая, че ако случайно избере мен за учител по философия в училището си, че няма да пиша никога в блога за ОМГ "Акад. К. Попов", за директора, за колегите, за учениците, за проблемите и пр. "Направи изрична декларация в текста, че няма да пишеш за МГ, за директора й, за ученици и за колеги. Това може да балансира нещата." - така ми писа един мой доверен приятел. В контекста на вече написаното по-горе такава декларация ми се вижда излишна. Ето защо все пак, казано вкратце.

Докато в ПГЕЕ-Пловдив имаше разбиращ от работата си, справедлив, мъдър, човечен директор, беше истинско удоволствие да се работи в това училище. Става дума за управлението на инж. Венелин Паунов, предишният директор на училището. Всички, и учители, и ученици идвахме на работа с вдъхновение. Обстановката беше изключително благоприятна за духовни, за интелектуални занимания, страхотно беше! Цареше един същински, автентичен, направо великолепен академизъм от рода на сократовия и платоновия. Или на академизма на един Оксфорд или Харвард, без преувеличение, просто така съм го усетил, така съм го почувствал. По всички въпроси в училището имаше най-свободни и демократични дебати. Директорът правеше нужното да импулсира хората да дадат максималното от себе си. Това е невероятен майсторлък, дарба, която не се среща често. Това е същинско изкуство на управлението. Целият личностен потенциал на "ТЕТ-а" беше впрегнат за постигане на главната цел: даване на качествено образование на младите и разцвет на техните личности. Аз тогава обаче пак пишех в блога си - но съвсем друг тип есета пишех. Тогава просто се чудех как, с какви думи да изразя възхищението си от това, което се случваше в знаменитото, в славното училище. Пишех хвалебствени, така да се каже, статии, да, аз, "критикарят", се чувствах длъжен да предам някак на хората в страната безценния опит, който откривах в училището. Примерно, спомням си, че една моя статия за ПГЕЕ-Пловдив и за нейния директор В.Паунов беше публикувана в блога, а няколко вестника, национални, я препечатаха: виж Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието. В тази своя отдавнашна статия аз се опитах да обясня защо в ПГЕЕ-Пловдив реформата фактически вече е направена, нищо че в София министерските чиновници още тогава се туткаха да умуват как да я замислят, планират и пр. Та мисълта ми е, че аз не съм някакъв невротичен черногледец, който ей-така, от нямане какво да прави, вечно недоволства, пише разни "критикарщини", плюе, хейтърствува и т.н.; тия, дето ме възприемат като такъв, да имат много здраве от мен, но това не е така. Аз добре зная, че тия дни на директора на ОМГ "Акад. К. Попов" (искам да кажа, че искрено му съчувствам заради тежкия казус, който му се налага да решава!) ще се обадят много "доброжелатели", които ще "ходатайстват" по мой адрес така усърдно, че ще ме представят, убеден съм, за по-черен дори от самия дявол. И то все властни, високопоставени хора ще му се обадят и ще се опитват да упражняват натиск да не би, сакън, да направи грешката да избере мен за учител по философия. Познавам добре родната психология, затова пиша тия неща, не защото съм вманиачен на тази тема; нека да му говорят каквото си искат тия въпросните "доброжелатели". Тяхна воля да говорят каквото си искат.

Та не знам, ще видим какво ще стане, то тия дни ще се разбере. Аз имам своите хипотези или допускания по този повод, но ми позволете да ги запазя за себе си. Нека да изчакаме развитието на събитията, пък тогава всеки ще си прави своите тълкувания. С това спирам дотук. Каквото казах, казах, просто спирам да пиша, щото текстът стана голям. По своята поредица от есета за това как да правим непосредствено промяната в своята работа като учители, като ученици, като родители и пр., излиза, ще пиша друг път. Днес ми се наложи да пиша нещо, имащо отношение към нелеката работа на училищните мениджъри. Добре знам, че сред тях има и доста талантливи, съвестни хора. Работата им е наистина много трудна и деликатна. Иска се и дарба, и много други качества, чисто човешки, нравствени, психологически, всякакви. Не бива само да ги корим, аз много пиша против бюрократите и чиновниците, критикувам ги безпощадно, но ето, признавам, че сред управленците в образователната сфера има и нормални, свестни хора, има личности, които отговорно са се захванали с тежката задача. А не само защото са се полакомили по властта. Като някои други. Щото и некадърници сред тях има доста. Честността иска да признаем и това.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Да бъдем човечни, добри, справедливи, честни - нима има нещо по-хубаво, което можем да си пожелаем? Няма, нали? Е, в такъв случай ви пожелавам точно това. Правете нужното да сте такива, то не е трудно. Важното е само силно да го поискате и непременно ще го постигнете. Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo