Разпердушинване на догмите на командната система на несвободното и обезличностяващо държавно образование

Тази сутрин отново сядам да пиша по своята поредица за това как да правим промяната към по-добро в образователната сфера, какво можем да допринесем за нея. Тази поредица в момента смятам да я нарека "Проект за реформа на необразованието" примерно. Или, ако това звучи прекалено високопарно, ще измисля друго заглавие. Много е важно заглавието на една такава поредица, щото то ще ми помогне да центрирам разказа си около един център - за да не се разпилея. Понеже темата е огромна. Последното, което написах от тази поредица, носи заглавието От нас зависи да превърнем училището в образ и модел на едно значително по-човечно общество, което ни е толкова необходимо. Сега като го чета този текст, откривам, че не ме задоволява следното.

Както съм я подкарал ще се наложи много да пиша за да очертая подробно всички ония моменти, по които може и трябва да се заработи по нов начин. Този дескриптивен и дискурсивен подход е добър, има си своите предимства, но за писане на друг тип книги, за изследване на друг тип проблеми. Аз по този начин вече съм писал и изразил разбирането си в другите мои книги за образованието. Вярно, този път реших да пиша по конкретни казуси, отправени ми от реални хора, участници в образователния и обучителен процес, изпитващи съответните трудности и прочие. Но и по този начин да се продължава, струва ми се, ще трябва да се обходят огромни територии. А моят първоначален замисъл беше друг. Ще ми се да направя нещо като "практическо ръководство" или дори "помагало" по това как и в каква посока да променяме, и то на дело, своето мислене и отношение, своето разбиране на нещата, свързани с проблемите в образователната област. Да, как да се променяме, какво да променяме, какво следва да коригираме в своето отношение и разбиране - именно като реални участници в образователното и възпитателно взаимодействие между учители и ученици. За да направя това свое писание по-практично, използваемо за прагматични цели, трябва да променя своя подход, начина на изложението си. Вчера, размишлявайки отново по тия всичките проблеми, в съзнанието ми се откри следното.

Ето аз миналия път отговарях на една учителка, която ми се оплака, че имала проблеми с дисциплината в класовете, на които преподава. И се опитах да й обясня колкото се може по-пълно ситуацията, в която се намира, очертавайки вариантите на поведение, на реакция спрямо проблемите. По този начин също може да се повлияе на съзнанието и на разбирането. Но изисква повече усилия, доста по-трудоемко е да се процедира така. Моят идеал е да добия една лаконичност и практичност. С оглед на това днес ще опитам да изразя позицията си по този същия проблем за дисциплината по нов начин, именно съвсем кратко и аналитично. Или, да речем, за да не стана скучен (че в две поредни есета пиша все за едно и също нещо) да разгледам тук проблема за преподаването, пък по аналитичен маниер проблема за дисциплината ще го изразя и представя по-нататък. Да, разнообразие може би е по-добре така. Хем ще имате възможността да сравните двата начина на изразяване и да откроите предимствата и недостатъците. ОК, ще опитам да приложа този нов подход тъкмо по отношение на преподаването. Аз, прочее, имам книжка по тия същите проблеми, заглавието й е: Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО. Тук ми се ще да изразя нещо най-основно, но по друг начин. Да видим какво ще се получи този път.

Старият, отживял времето си подход в преподаването се свежда до вярност на следните догми:

• Учителят знае всичко, учещият, ученикът - не знае нищо;

• Съзнанието на ученика е нещо като чиста дъска, tabula rasa, върху която учителят ще напише всичко най-потребно и полезно;

• Учителят е субект (на ученето, познанието), т.е. активна страна, а ученикът е обект, пасивна, изпълняваща страна;

• Учителят учи ученика, ученика се оставя да го учат;

• Учителят дава на ученика готови "продукти", "продукти" в готов и неизменен вид (мисли, знания, информации), ученикът пасивно ги усвоява, развива способността си да ги асимилира и репродуцира;

• Учителят е властна инстанция, издава заповеди, ученикът е подчинен, подопечен, от него се иска просто да е послушен;

• Учителят не пита ученика какво иска да учи, как да го учи, какво му е интересно и пр., това какво интересува ученика за учителя е абсолютно безинтересно и безсмислено;

• Учителят също няма никакви пълномощия да решава нещичко по тия въпроси;

• Всички въпроси относно ученето и преподаването са вече решени и спуснати за изпълнение от премъдрата и всичко разбираща образователна институция (министерските чиновници и експертите, имащи абсолютен монопол върху знанието);

• Тази всезнаеща и премъдра образователна институция при това е непогрешима, т.е. е нещо като "божество";

• Тя също така е и суверен, абсолютен господар, притежава цялата власт, нейната воля е свещена;

• Излиза, че и двете страни на реалния процес на учене и познание, учениците и учителите са съвсем обезправени по отношение на най-важното: избора;

• Учениците и учителите са лишени от свободата да избират и решават каквото и да било понеже за всичко си има непогрешими също така инструкции и директиви, изработени от премъдрата държавна образователна институция;

• Учители и ученици заедно са безропотни изпълнители на волята на всевластната образователна институция, именно на въпросното непогрешимо "божество";

• Тази система убива всякакви пориви към творчество, търсене, изследване, тя не познава съмненията;

• Забранено е да мислиш, да, и на учениците, и на учителите по същество е забранено да мислят;

• Причината да няма нужда да се мисли е тази: всичко вече отдавна е измислено;

• Просто е излишно да се мисли, мисленето е един вид загуба на време;

• Цялата истина на съвкупното човешко знание е постигната и се съдържа в държавните учебници, подготвени и утвърдени от премъдрите и непогрешими експерти-чиновници на Министерството на истината;

• Да, Министерството на образованието и науката в рамките на тази система е именно оруеловото Министерството на истината; съвпадението е поразително, макар че малцина го усещат;

• Който, било учител, било ученик, кривне от изпълнението на тия догми, става "престъпник";

• Всеки акт на свобода било на учител, било на ученик, нарушаващ въпросните догми, е страшен произвол, е "престъпление";

• Такива престъпления - на мисълта или, опази Боже, на делото! - се наказват сурово и безпощадно;

• Има цяла армия от цербери на системата на подчинението, на унижението и на несвободата, възцарила се в образователната сфера, които неуморно бдят някой да не кривне от "правия път";

• Това са именно директори, инспектори, началства от различен ранг, министерски чиновници, които се изживяват, казахме, за нещо като "божества" или поне за господари;

• Бунтуващите се, било учители, било ученици, биват възприемани или за луди, или за престъпници, за врагове, подлежащи на безжалостно унищожение - понеже застрашават тъй умилителното и идилично статукво;

• На мнозина тази система на обезправеността и несвободата обаче е изключително изгодна;

• Можеш да вегетираш в нея без да изпитваш никакви безпокойства, тук цари абсолютна сигурност, всичко е планирано, подредено, спокойно, сивичко;

• Свободата е вредна;

• Свободата е опасна;

• Свободата всичко ще разруши, ще развали идилията ни, ще породи нещастия;

• Свободата е робство;

• Простете този плагиат по Оруел, но се наложи от същината на работата.

И така нататък. Казаното, написаното е малка част от онова, което може да се каже и напише. Но е предостатъчно. Започнах с представяне на ситуацията в преподаването, но засегнах съвсем умишлено и останалите моменти (в това число, забелязвате, и този за дисциплината, по който обаче още може да се пише, на съответното място ще го сторя). Та да се очертае донякъде по-пълно цялата картина. Хубаво е да не виждаме само отделни дървета, а и гората.

Е, какво в тази така и така представена ситуация могат да правят учителите и учениците? Много ясно какво: или ще се подчинят безропотно на предписанията на системата, т.е. ще се нагодят към нея или пък... ще се бунтуват. Конформист или бунтар - две са възможностите, няма трета. Третата възможност, именно отчасти бунтар, отчасти конформист, наполовина бунтар, наполовина конформист, съчетаването на несъчетаемото, е нечист вариант, тя е израз на малодушие; поради което ми се вижда най-разпространена, у нас явно е така. Което е по-малодушно, се среща по-често. Което е по-чисто и истинско, е съвсем рядко срещащо се. Както и да е, нека да бъдат три вариантите. Да се кланяш на двама господари е обаче най-жалката участ.

Значи всеки участник в реалния образователен процес има две принципно различни стратегии. Първата: да бъде бунтар и борец срещу една унизителна и безчовечно система, незачитаща правата и достойнството му (защото човекът по начало е суверен, господар на своя собствен живот, на своята съдба и на своето бъдеще, а пък системата се старае да го лиши от този негов първичен онтологически статус). Втората: да бъдеш нагаждач, конформист, да жертваш себе си, личността си - в угода на безчовечната система. Сам избирай. Сам решавай. Третата възможност, да шикалкавиш и тарикатстваш малодушно по български аз я възприемам като измяна на своето човешко предназначение. Предназначението на човека е да бъде личност. Суверенна, сиреч свободна личност. Личност с достойнство. Или да бъдеш роб. Сам решавай. Трето не ти е дадено.

Е, добре, и каква е възможността на ония, които не желаят да пожертват себе си? Какво те могат да правят в нашите реални условия. Ако не се подчиниш на системата тя ще те съсече без жалост. Ще те обяви за враг и ще те ликвидира. Предател спрямо себе си, спрямо своята личност ще бъдеш или ще постъпиш достойно, както подобава за една уважаваща се личност. На чиновниците ще угаждаш, на тях ще служиш или ще си изпълниш своя човешки дълг? Какво може да прави оня, който все пак не е съгласен да капитулира, дето се казва, без бой; ето какво може да прави той (ще разглеждам нещата едновременно и на ниво съзнание, на ниво мислене, но също така и на ниво действие; да опитам, пък да видим какво ще се получи):

• Пълна глупост е, че учителят знае всичко, а учещият, ученикът - не знае нищо; да имате много здраве да е така; в съвременни условия е напълно възможно учениците да знаят много, а в някои случаи повече дори и от учителите си (в нашите родни условия, нестимулиращи развитието на учителите, има крайно изостанали в своето развитие учители, станали за посмешище в очите на учениците си); ето че тази догма отиде по дяволите, където й е мястото;

• Съзнанието на ученика изобщо не е нещо като чиста дъска, tabula rasa, върху която учителят ще напише всичко най-потребно и полезно; детето на 7 години влиза в училището и вече е личност, макар и малка, с която учителите са длъжни да се съобразяват и да уважават; учителите са длъжни да възприемат малкия човек като суверенна личност с ненакърними права; учителите нямат право да пишат каквото им скимне върху въпросната "дъска", именно душата на детето;

• Не учителят е единствен субект на ученето, на познанието, а ученикът е този субект; ученикът е активната страна в ученето и има всичките права да разгръща потенциала си, а учителят, бидейки също субект, е длъжен просто да го насърчава и да го подпомага; ученето е взаимодействие на свободни партниращи си субекти;

• Пълна идиотщина е разбирането, че учителят учи ученика, а ученикът се оставя да го учат; ученето е съвместна дейност, главна роля в която играе тъкмо учещият, ученикът; той носи и пълната отговорност за своето образование, поради което трябва да има и съответната свобода; без свобода няма отговорност;

• И какво в такъв случай става с догмата, която формулирахме ето как: "Учителят дава на ученика готови "продукти", "продукти" в готов и неизменен вид (мисли, знания, информации), ученикът пасивно ги усвоява, развива способността си да ги асимилира и репродуцира"? Отива по дяволите, нали? Ами да, там й е мястото, при дяволите. Отива си на мястото. Истината е друга: учителят и ученикът, в свободно партниране заедно, взаимодействайки си, творят съответните знания, мисли, идеи и т.н.; тия знания и пр. трябва да се родят в съзнанието на ученика; учебният процес е изследователски и търсачески, решават се проблеми, всичко се поставя под въпрос, проблематизира се, нищят се разни познавателни и ценностни ситуации; главното е да бъдат създадени потребните условия щото душата на ученика да почне да става плодоносна, да почне да ражда мисли, истини и т.н.; учителят нищо не дава наготово на ученика, всичко ученикът трябва да го постигне сам, в един свободен и вдъхновен процес на търсене на истината;

• Отива по дяволите и догмата, че учителят бил "властна инстанция, издаваща заповеди", а ученикът бил подчинен, подопечен и послушен; няма такова нещо, и двамата са свободни, а на почвата на свободата се раждат вече други регулатори на отношенията им, съвсем жизнеустойчиви, естествени, непринудени, като естествено уважение, авторитет, подкрепа, приятелство, сътрудничество и т.н.;

• По дяволите отива и догмата, че учителят изобщо не пита ученика какво иска да учи, как смята че трябва да го учи, какво му е интересно и пр.; напротив, учителят постоянно пита най-вече за това, оттук именно се тръгва в познанието, във всеки един учебен час; това какво интересува ученика за учителя не може да абсолютно безинтересно и безсмислено за учителя, напротив, то е най-интересното и най-смисленото нещо;

• Да, съгласен съм, в настоящите условия, включително и законови, учителят наистина няма никакви пълномощия да решава нещичко по тия въпроси, именно какво да се учи, как да се учи и т.н.; е, свободните, немалодушните хора, личностите не искат позволение от някого за да се възползват от свободата си, никой друг не може да благоволява да ни разрешава да сме личности; е, дошло е време предписанията на глупавите бюрократи да се нарушават и то съвсем съзнателно, защото новата парадигма на едно ново свободолюбиво образование е: водещ е единствено интересът на ученика; респективно всичко, което е в негов интерес, е в интерес на повишаване на качеството на образованието на ученика, е позволено; което е в полза на учениците, учителят има право да го прави; учителят трябва да разбере на кой господар иска да служи: на началството или на коренните интереси на своите възпитаници; това е нравствената дилема, от решението на която зависи всичко; или всичко ще бъде изначално опорочено и непълноценно, или всичко ще бъде поставено на чиста нравствена основа; личността е водещото, а ако са верни на коренните интереси на своите личности, и учениците, и учителите ще налучкат верния път; е, следва да знаем и това "Който не обича риска, се е отказал от свободата", това са думи на мадам Симон Дьо Бовуар;

• Да, така е, всички въпроси относно ученето и преподаването и сега, в наши дни, са вече решени и спуснати за изпълнение от премъдрата и всичко разбираща образователна институция (министерските чиновници и експертите, имащи абсолютен монопол върху знанието); но от нас пък се иска да си защитим правото да се произнасяме относно правомерността на постановленията на въпросните чиновници и всичко да поставяме на осмисляне, щото ние сме именно крайната инстанция, завоювали сме си вече това положение; няма да настъпи анархия, глупости, това, което привидно изглежда и се възприема като анархия, са неизбежни процеси на раждане на свободата, а без свобода, казахме, всичко отива по дяволите, да, драги учители и ученици, вие съгласни ли сте свободата ви да отиде по дяволите? Е, ако сте съгласни, ще си понесете щетите, ако не сте съгласни, ще си поемете всички рискове; точка по този въпрос, щото по него може да се говори и пише много, по-нататък пак ще го обсъждаме;

• Догмата Тази всезнаеща и премъдра образователна институция при това е непогрешима, т.е. е нещо като "божество" отива по дяволите; напротив, време е да се осъзнае от всички, че тази чиновническа инстанция друго не прави освен да греши, да вреди, да пречи; е, с нея ще се наложи да си премерим силите, нали така? Уверявам ви, ние, гражданите, ние, личностите, ние, пълноправните субекти, ние, учениците и учителите, стига да сме единни и немалодушни, сме много по-силни от нея; още повече, че по принцип не ние сме слуги на чиновниците, а те, чиновниците, са наши слуги; не ние ще изпълняваме тяхната воля, а те ще изпълняват нашата воля; и така всичко ще си отиде на точното място, а сега всичко, по нашия роден български маниер, е тъкмо наопаки на разумното, на дължимото;

Да продължавам ли нататък по всичките останали точки? Нима не става ясно какво следва да се прави? Принципът вече стана съвсем ясен, нали? Хйде още малко да продължа, да ви помогна, макар че съм вече убеден, че ми разбрахте метода и подхода - убеден съм, че можете да се справите сами. Но все пак, хайде, да си довърша работата, макар че се изморих, пиша вече с часове.

• Образователната администрация, разбира се, не е никакъв суверен, не е никакъв абсолютен господар, притежаващ цялата власт, нито пък нейната воля е "свещена", пълни глупости са тия догми; въпросната мистерия за всевластието на бюрокрацията следва да се разруши, щото е същинска аномалия на нашето развитие; много сме изостанали, същински идиоти сме явно щом търпим това всевластие;

• Излиза, че двете страни на реалния процес на учене и познание, учениците и учителите вече изобщо не са съгласни да са съвсем обезправени по отношение на най-важното: избора; е, от тази нова позиция излиза, че те си вземат правата и ще решават всичко, като се допитват, ако искат, до своите родители, до властите, които просто трябва да си гледат работата, т.е. да обслужват техните нужди и т.н.; заставим ли чиновниците да си гледат работата, и то да работят в наш интерес, тогава те вече може би няма да са и толкова вредни, пък и безсмисленото им съществуване по бюрата може би ще си намери най-сетне смисъла;

• Учениците и учителите вече не са лишени от свободата да избират и да решават каквото и да било; никак не са непогрешими също така инструкциите и директивите, изработени от премъдрата държавна образователна институция; напротив, дълбоко порочни са; ние сами ще си създадем в свободното търсене ония норми, които отговарят на действителните ни нужди и интереси;

• Ние, учители и ученици, вече не сме безропотни изпълнители на волята на всевластната образователна институция, на въпросното непогрешимо "божество"; напротив, въпросната администрация, казахме, ще служи на нашите истински, коренни и дълбоки човешки интереси; ще ги заставим да ни служат, нали така? Така е при демокрацията, ще се наложи тази бюрокрация с прискърбие да разбере, че времето на нейната безразделна тирания свърши, отиде по дяволите; от нас се изисква да установим реална и действаща демокрация в образователните общности; щом държавата ни претендира, че е демократична, това означава, че във всяка сфера на живота трябва да има съвсем реална и действена демокрация, иначе демокрацията ни е просто фикция; от нас зависи в каква страна ще живеем, а от случващото се в образователната сфера зависи всичко в една страна, оттук започва и тук свършва всичко;

• Тази командна система на социалистическото манипулативно образование, убиваща всякакви пориви към творчество, търсене, изследване отива в миналото, т.е. при добре познатите ни дяволи; тя не познаваше съмненията, е, по тази причина ние се усъмнихме в нея и я развенчахме; ние залагаме тъкмо на това, на творчеството, на търсенето, на инициативността, на иновациите, на изследването, на съмненията, на безпокойствата, не се боим от грешки, вярваме в себе си обаче понеже се вдъхновяваме от велики идеи: личност, човечност, свобода, човешки права;

• Забранено било да мислиш, а? Откъде-накъде?! Да, ама не, и на учениците, и на учителите по същество вече изобщо не е забранено да мислят; ние сами си извоювахме тази свобода и точно по тази причина тя за нас е толкова драгоценна;

• Хм: Причината да няма нужда да се мисли е тази: всичко вече отдавна е измислено; глупости на търкалета!!! Нищо не е измислено докато ние сами не сме го осмислили и преобразили в душите си; чуждите мисли са негодни да ни служат докато не сме ги проверили в свободна критична преоценка; всичко поставяме под въпрос; всичко трябва да се оправдае пред съда на свободния ни търсещ разум!

• Просто е излишно да се мисли, мисленето е един вид загуба на време; Големи майтапчии са тия бюрократи обаче, а? Било излишно да се мисли, било загуба на време мисленето?! Абе вие нас дебили ли искате да ни правите?! Тази няма да стане, няма да ви позволим да си постигнете целта по отношение на нас! Няма да мине хватката ви! Не разрешаваме да ни превърнете в скотове! Ние искаме да бъдем личности! Ние от свободата си няма да се откажем!

Оставам нататък вие сами да разпердушините, дето се казва, останалите догми на системата. Мисля, че ще се справите великолепно. Давайте смело! Ето ги:

• Цялата истина на съвкупното човешко знание е постигната и се съдържа в държавните учебници, подготвени и утвърдени от премъдрите и непогрешими експерти-чиновници на Министерството на истината;

• Да, Министерството на образованието и науката в рамките на тази система е именно оруеловото Министерството на истината; съвпадението е поразително, макар че малцина го усещат;

• Който, било учител, било ученик, кривне от изпълнението на тия догми, става "престъпник";

• Всеки акт на свобода било на учител, било на ученик, нарушаващ въпросните догми, е страшен произвол, е "престъпление";

• Такива престъпления - на мисълта или, опази Боже, на делото! - се наказват сурово и безпощадно;

• Има цяла армия от цербери на системата на подчинението, на унижението и на несвободата, възцарила се в образователната сфера, които неуморно бдят някой да не кривне от "правия път";

• Това са именно директори, инспектори, началства от различен ранг, министерски чиновници, които се изживяват, казахме, за нещо като "божества" или поне за господари;

• Бунтуващите се, било учители, било ученици, биват възприемани или за луди, или за престъпници, за врагове, подлежащи на безжалостно унищожение - понеже застрашават тъй умилителното и идилично статукво;

• На мнозина тази система на обезправеността и несвободата обаче е изключително изгодна;

• Можеш да вегетираш в нея без да изпитваш никакви безпокойства, так цари абсолютна сигурност, всичко е планирано, подредено, спокойно;

• Свободата е вредна;

• Свободата е опасна;

• Свободата всичко ще разруши, ще развали идилията ни, ще породи нещастия;

• Свободата е робство;

• Простете този плагиат по Оруел, но се наложи от същината на работата.

Аз спирам дотук. Има времена, в които си стига дотам, че истината е точно обратното на приетото, на действителното също. Философът Фихте, един новатор във философията, пише на едно място, че като му възложили да преподава... логика, той намерил някакъв учебник и почнал да преподава по този начин: просто обръщал смисъла на всяко изречение от учебника наопаки; където пишело "това е така и така...", той казвал пред учениците си "това не е така и така..." и се оказала, че процедирайки по този начин, постигнал голям успех, а учениците посрещали думите му с ръкопляскани. И ние живеем явно в такова време, сами се убеждавате. Всичко в господстващата държавна система на образование е алогично и абсурдно, да, всичко следва да бъде изтълкувано в коренно различен смисъл. Та да станем един ден нормални.

Хубав ден ви желая! Да се поздравим с постиженията си дотук. Вярвам, че ще имаме и много нови постижения заедно. Пътят, по който тръгнахме, е верният. Това е главното.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo