Покана за дискусия за демокрацията: Дали догмата, че мнозинството има пълното право да си налага волята, не следва да бъде преосмислена и отхвърлена?

Brexit, референдумът в най-старата модерна демокрация на света, именно в Обединеното Кралство, постави много въпроси, но на преден план според мен трябва да излезе въпросът за несъвършенствата на демокрацията във вида, в който я практикуваме в последните два века поне, т.е. следва да се запитаме има ли начин демокрацията да бъде усъвършенствана и подобрена, с оглед тия нейни недостатъци да бъдат надмогнати?

Примерно, догмата за пълното равенство пред закона дали не следва да бъде коригирана - как така гласът на невежата да трябва да тежи точно колкото и гласа на образования, на разбиращия нещата, на смисления човек? Не трябва ли, примерно, преди гласуването всички гласоподаватели да бъдат подложени на тест относно това доколко са ориентирани или са наясно с проблема, по който ще гласуват - и според показаните резултати гласът на невежите да бъде умножен с коефициент 1, а пък гласът на ориентираните, на сведущите в проблема да бъде умножен, т.е. увеличен, да речем, 3, 5 или дори 10 пъти, според степента на показаното разбиране на същността на проблема? Не е ли справедливо това, какво ще кажете: гласът на различните по умствени способности индивиди да има различна тежест?

На тази база дали не следва да се помисли за това, че дадена категория хора, които сами не желаят да вникват в тежките проблеми на страната и на общността си (политическите проблеми), т.е. сами са се отказали от тази политическа същност или природа на развития човек, да бъдат лишени от право на участие в политически живот, т.е. да бъдат лишени от избирателни права? Разбира се, трябва много добре да се помисли как може съвсем точно да се определи кой заслужава и кой не заслужава да участва в политическия живот, т.е. да има пълния обем граждански и политически права. Не е лесно да се реши този проблем, но по него трябва много да се мисли.

Разбирам, че разсъжденията ми влизат в остро противоречие с някои догми на т.н. фундаментални човешки права, но не трябва ли все пак да признаем, че тезата за равните права за всички, при положение, че по начало ние, човеците, ние, индивидите, няма как да сме равни в каквото и да било друго отношение (освен пред закона) се нуждае от преосмисляне и от корекции? Ние сме различни, ние сме неравни, ние сме индивиди и индивидуалности в абсолютно всички отношения и това е напълно справедливо (няма по-голяма несправедливост от тази някой насилствено да се опита да ни изравни във всички отношения!), но само в едно отношение, видите ли, следва да сме равни - а именно пред закона и, в частност, следва да имаме целия обем от права; да, ама за дадени индивиди тия права са просто неизползваеми, особено след като те сами фактически са се отказали от възможността смислено да ги упражняват?!

Как един гласоподавател ще направи смислен политически избор ако изобщо не е наясно с това какви са съществените различия между политическите философии, стратегии и програми на различните партии?! Това е доста труден за решаване или за ориентиране казус, който съвсем се заплита в резултат на злотворната манипулативна намеса на медиите, които пък злоупотребяват с властта си върху съзнанията. И в резултат, ето, свидетели сме как медиите в съюз с дадени политически сили успяват да си играят с настроенията на избирателите както си искат, в резултат на което демокрацията става пародия, става напълно фалшива - гласът на смислените, на разбиращите, на разумните, на образованите в политическо отношение хора (а тия хора винаги ще са малцинство!) бива на практика елиминиран от гласа на неразбиращото, на изманипулираното, на гласуващото "под строй" възтъпо мнозинство, което, няма как да е иначе, при това абсолютно винаги греши? С оглед на казаното дали догмата за това, че при съвременната демокрация мнозинството винаги има право да решава и да надделява не следва да бъде преосмислена, коригирана и дори отхвърлена?! Та откъде-накъде голото количество (бройката гласували) да може да има такъв приоритет пред качеството, след като философите отдавна са доказали, че водещото, истински значимото е качеството - особено в обществения, политически, духовния живот, където ако се пренебрегне качеството на "човешкия матрьял", е възможно да се допуснат гибелни грешки, вещаещи края на цивилизацията?! Нима трагичният опит на болшевизма, на комунизма - основан тъкмо на разюзданата тирания на манипулираното от комунистите мнозинство! - не ни дава пълното право да преосмислим тия догми, които вече застрашават не само бъдещето на демократичния свят, но и на човешката цивилизация на свободата като цяло?!

Аз лично смятам, че хората, които разбират и са напълно наясно със същината на проблемите, т.е. най-добрите (аристократите на духа, на интелекта ако щете, пълноценно развитите и доказаните личности!) следва да получат и то съвсем справедливо специален статут и из средите на тези хора дали не следва да се избира една втора Камара на Парламента, нещо като Сенат, която да има правото да обезсилва законите, приемани от долната Камара, в която мнението на неразбиращото, на неразумното мнозинство е доминиращо? И дали в един момент не трябва да се окаже, че в политическия живот, т.е. в демокрацията не следва да участват само ония хора и личности, които заслужават, които имат пълното основание и право да претендират, да искат такова участие?!

И тогава дали пък няма да се появи чудесен стимул повече хора да се ограмотят политически, с оглед да получат пълния обем политически права, именно правото с гласа си да участват в изборите и във вземането на решенията? А сега просто им подаравяме този пълен обем политически права, без нищичко да са направили за да го заслужат?! Това, простете, обаче изобщо не е справедливо и разумно и както виждаме този недъг на "демокрацията на мнозинството" (равна именно на тирания на мнозинството!) води до своите негативни последици не само в страни като България и Русия (дето имаме вече не демокрация, а охлокрация, именно власт на тълпата, власт на най-лошите, в смисъл на неразумните, на немислещите и пр., които са манипулирани от олихархията и от ченгесарската плутокрация!), но, както видяхме, дори и в страни като Великобритания и като САЩ (Тръмп!), държави, които доскоро ни изглеждаха като непоклатими бастиони на свободата и на демокрацията.

Да, заслужава да се мисли повече по тия въпроси, да се спори, само по този начин може да се появи, да се роди някаква ценна идея. Аз нямам претенция, че с написаното съм дал такава идея, напротив, с него само искам да спомогна за пробуждането на повече хора, за замислянето им по тия нелеки, ала съдбовно важни въпроси, т.е. иска ми се да спомогна за пораждането на смислен дебат.

Толкова засега. Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo