Починал е великият учител и прекрасен човек и приятел инж. Жак Шемая Асса! Бог да го прости!
Той работи няколко десетилетия в знаменитата пловдивска гимназия ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН". Колегите и учениците му ще запазят неговия ярък, колоритен образ на човечен, усмихнат, но справедлив и взискателен колега, учител и възпитател!
Ето и некрологът му, изпратен ми от неговата съпруга инж. Иванка Асса, на която изпратих своите съболезнования:
ДОБАВКА: Възникна, роди се идеята бивши ученици на г-н Асса от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" да разкажат спомени за него. Пък и негови колеги могат да сторят същото, а после да ги съберем в книжка. Г-н Асса заслужава този малък знак на нашето безкрайно уважение към неговата тъй светла личност!
Той е един от знаменитите учители от тази навремето (по негово време, а и по времето на незабравимия директор инж. Венелин Паунов, Бог да го прости!) елитна гимназия, които не можем, няма как да забравим. Нищо не пречи да разширим идеята си и постепенно да напишем спомени и за други забележителни учители от това наистина добро училище (училището е толкова по-добро колкото са по-добри неговите учители и ученици, разбира се, а и учениците в това училище бяха много добри, подобно на учителите си; те тия две неща, учители и ученици, вървят "ръка за ръка", каквито са учителите, такива са и учениците, пък и обратното също важи!).
Ще се радвам да откликнат повече хора и да предложат свои текстове, аз поемам грижата да ги събирам, подреждам и оформям като книга.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар