Защо ли Румен Радев тъй много обича диктатора Тодор Живков и по лице сякаш е негов син?

Защо ли Румен Радев тъй много обича диктатора Тодор Живков и по лице сякаш е негов син?

Румен Радев толкова много обича Тодор Живков, че човек може да си помисли, че е негов незаконен син! (При това физиономичната прилика между диктатора Живков и пишман-кандидат-диктатора е потресаваща, нали?!) Ето какво казва Румен Радев в свое интервю преди няколко години (цитирам буквално!):

"Тодор Живков беше патриот. Освен че развиваше държавата ни, той много умело успяваше да убеди Русия да ни отпуска нефт, пари и ресурси. Няма друг такъв държавник досега.

Свалянето на "Бай Тошо" или "Тато", както любовно го нарича народът, се оказа грешка.

ДС го свали, всичко беше подготвено предварително. Това обаче се оказа глупаво решение.

Ако Тодор Живков беше останал на власт, сега България щеше да е малък Китай. Китай има стотици корпорации, които всяка година й носят трилиони долари. В България сега щеше да има поне 3-4 такива корпорации, ако Живков не беше свален.

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo