Що за същество е "българинът"?
Вижте какъв интересен въпрос получих като коментар към една моя видео-беседа, в която отговарям на въпроса "А що е свобода?":
Здравейте, понеже никога не съм имал възможността дa се
родя като българин бих искал дa пoпuтaм какво e чувството
да живееш в тяло на българин, в смисъл какво яде, какво пиe
българинът, колко мозъчни клетки има, кaк работи сетивната му система, може ли българинът да пътува във времето, кой е най-големият орган в тялото на българина, също maкa искам ga знам колко зрителни органи има този "Велик хомосапиенс" и къде ca разположени, кaк работи дихателната система на българина, през ушите ли диша? Моля, aкo има представители на този велик етнос "българи", кouтo ca ми прочели коментара, да ми отговорят! Благодаря предварително!
Това пита този човек, на много места вместо "ъ" беше употребил знака "ь", вместо "п" и "т" ползваше латинските букви "n" и "m", сигур не е имал кирилица, не знам, с преводач ли е превеждал въпроса си, той беше на хептен развален български език, аз го пипнах тук-там, за да е разбираем що-годе. И понеже съм отзивчив човек, пък съм и българин, а и въпросите му ме заинтересуваха, реших да му отговоря; ето какъв отговор се получи:
Приятно четене, приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар