Когато и жените, и мъжете бяха общи...
Годината е 1921. По улиците на Москва, Харков, Ростов на Дон и Ставропол възторжено крачат нахакани девойки и младежи - така както ги е майка родила. По трамваите, кафетата, ресторантите, кината и театрите се мотаят голи хора, препасани с червени ленти с надписи: "Не искаме дрехи, рожби сме на слънцето!". Подир тях дюдюкат деца, минувачи се кикотят, старци се кръстят: "Иде краят на света!". На никого обаче не му пука, движението "Долу буржоазния срам!" възторжено приветства Октомврийската революция. В Симферопол колоната водят две голии красавици под ръка с пролетарският бард Маяковски. Носителят на нарадата "Пулицър", американският журналист Кинкертбергер описва гледката от бреговете на река Москва:
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар