За размисъл на поклонниците на Радев и на "българо-руската вечна дружба"
Когато отидох за първи път в руска църква в Санкт-Петербург (там бях студент в началото на 80-те години на ХХ век, в тамошния университет учих философия!), бях поразен от това, че свещениците пееха досущ като нашите тукашни, български попове, абсолютно същото пеене и богослужение, имах чувството, че съм в България, използваха съвсем същия старовремски език!!! Аз тогава веднага не схванах, че това е старобългарски език, за мен обаче си остана голяма загадка как е възможно това, именно български и руски попове да пеят съвсем еднакво. При това си личеше, че съвременният руски език много повече се доближава до т.н. "църковно-славянски" език, отколкото съвременния български език.
Постепенно осъзнах, че единственият начин за обяснение на това е, че ние, българите, сме дали на руснаците и вярата, и буквите, и езика, а те само леко са го развили и са го допълнили с разни там международни думи, предимно френски или думи на някои съседни народи. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар