За размисъл на поклонниците на Радев и на "българо-руската вечна дружба"
Когато отидох за първи път в руска църква в Санкт-Петербург (там бях студент в началото на 80-те години на ХХ век, в тамошния университет учих философия!), бях поразен от това, че свещениците пееха досущ като нашите тукашни, български попове, абсолютно същото пеене и богослужение, имах чувството, че съм в България, използваха съвсем същия старовремски език!!! Аз тогава веднага не схванах, че това е старобългарски език, за мен обаче си остана голяма загадка как е възможно това, именно български и руски попове да пеят съвсем еднакво. При това си личеше, че съвременният руски език много повече се доближава до т.н. "църковно-славянски" език, отколкото съвременния български език.
Постепенно осъзнах, че единственият начин за обяснение на това е, че ние, българите, сме дали на руснаците и вярата, и буквите, и езика, а те само леко са го развили и са го допълнили с разни там международни думи, предимно френски или думи на някои съседни народи. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Всичко което казвате, е така. Но защо България не може да защити на правителствено ниво тази си позиция пред света, и да докаже, че ние сме дали повече на руснаците, отколкото те на нас? И че всъщност те са нашето малко братче, или дете, а ние сме държава-майка на Русия?
Публикуване на коментар