Темата, която обсъдихме днес в нашия Философски клуб, предизвика доста коментари и в ютуб-канала ПАРАЛЕЛ 42, където се проведе, нейното заглавие е:
На 9 май какво празнуват европейците и какво празнуват войнолюбците?
Един от коментарите е особено дълбок и забележителен, на и безпощаден, ето го
@bightyknightlong3199 : Фактологическата част на дискусията беше пълна трагедия.
Много лошо впечатление прави липсата на каквито и да било референции към философски концепции и техни автори -- сякаш мисленето започва от тук и сега от вас. Не е необходимо да са много, но за 1 час нито една е пълна катастрофа. И тази, която подхвърлих за доброволното робство на Боеси, просто беше подмината с думите "някой обича да се рови". Рови се, но в паметта си - това е задължителна референция по темата по исторически причини. Работата е в това, че индивидът в Европа възниква през Ренесанса - дотогава индивидуалните права не са съществували, индивидът се е ползвал от колективните права на семейството, клана, задругата, селото или религията към които принадлежи. Индивидуализмът пък, какъвто го познаваме днес е концепция от края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Вие лошо обяснихте колективистичните и индивидуалистични култури. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар