ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

вторник, 30 декември 2008 г.

Предновогодишни "коментари по чехли" във видеоблога ми

Заповядайте на познатото място, в моя видеоблог, за да чуете двата нови "коментара по чехли", които са на следните теми:

С какво ли ще запомним изминаваща 2008 година?

От това какви сме като личности зависи животът, бъдещето ни

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Завидна и вдъхновяваща преданост към истината и свободата

Блогът на големия български журналист Иво Инджев отчита големи постижения в изминалата 2008 година, въпреки че е на по-малко от 8 месеца. Искрено се радвам, че той има толкова много приятели, които всеки ден четат, а мнозина и коментират: компанията около блога на г-н Инджев е изключително интелигентна, а разговорите там винаги предизвикват най-плодотворни размисли.

През последните месеци си позволих, воден от съвсем идеалистични подбуди, да партнирам на неговия блог, което показва, че такива, поставени на съвсем нравствени основания отношения между блогове, са напълно възможни и у нас. Много пъти публикации от неговия блог пораждаха моя отклик на съпричастност, като това ми даваше импулс да напиша и аз своето разбиране в специални статии. Чувствах неговия блог като партньор в битката за тържеството на една най-възвишена гражданска кауза на България, към която е важно да бъдат съпричастни колкото се може повече хора.

На каузата за модерна, европейска, демократична, свободна и силна България, за която съм готов да работя неуморно и всеотдайно. Защото зная, че България ще бъде силна и достойна само когато в тежка борба запазим нейната европейска, модерна, демократична и свободна ориентация - в семейството на свободолюбивите европейски нации. Този патос вдъхновяваше еднакво и мен, и колегата Инджев (колеги сме като блогъри!), което се дължи на пристрастеността ни към едни и същи ценности, към ценностите на хуманистичната западна цивилизация на свободата. Великите ценности на свободата и човечността, причастността си към които свободните хора не крият, напротив, смело я изявяват всеки ден. Защото тъкмо тези ценности са най-голямото богатство на свободните и достойни хора.

Та в тази връзка си позволих да напиша в блога на г-н Иво Инджев следния свой най-искрен коментар:

Поздравления за успеха, постигнат в 2008 година, който направи Вашия блог истинска територия на свободното слово! Желая на всички нас в 2009 година свободното слово у нас да не бъде в такава немилост както в 2008 г., а да завоюва нови и нови пространства, измествайки от българските медии разпищолилата се сега сервилна към управляващите, подкупна и аморална журналистика.

Авторът на този блог Иво Инджев успя да съхрани авторитета на свободната, достойна, гражданска и съвсем човечна, т.е. изпълнена с възвишен нравствен заряд журналистика, което според мен е неговото най-голямо постижение.

Желая Ви творчески сили да укрепите завоеванията си в 2009 година, бидейки все така предан на истината и свободата. Защото, знайно е, само истината ни прави свободни. Да вярваме в нейното тържество, защото Бог е с тия, които я обичат.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

понеделник, 29 декември 2008 г.

Коледна честитка до най-дружно мълчащата част от славното ни блогърство!

В средата на изминаваща година проведох една наистина странна "акция": Екстравагантна акция: ще подаря новата си книга на 100 известни блогъри, журналисти, политици, звезди и пр.. Става дума за книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. За първите резултати от моето начинание писах тук: Нашенска родна и най-обикновена простотия-грандомания. Сега историята има продължение, понеже изтекоха 6-7 месеца, и ми се струва, че това е достатъчно време човек да отдели няколко минути та да прелисти една подарена му от самия автор книга, пък и дори да се зачете малко.

Изтекоха тия месеци, а аз нямам кажи-речи никакъв отзив за книгата ми: пълно гъсто мълчание обгръща тази моя книга. Тя сякаш не съществува даже и за ония, на които я подарих ей-така. Да не говорим пък за останалите: нито една конвенционална медия, нито един вестник не обяви, че има такава книга за най-новата история на България. Пълно мълчание. Но, както обичам да казвам, мълчанието е най-говорещото, и то най-красноречиво говорещото нещо на този свят. Така че за мен това мълчание е най-голямото признание, благодаря! Аз разбрах благодарение точно на това мълчание много повече, отколкото ако някой нещо беше казал. Обади се, впрочем, само един блогър, Майк Рам, комуто нервите не издържаха, понеже съм бил охулил в книгата си така милия на сърцето му комунизъм. Вие тази история я знаете: Нашенски родни смехории и ужасии.

Та днес реших да предизвикам заключителния етап на развитието на тази история, като за целта написах нижеследующото писмо:

Здравейте, уважаеми господин/госпожо...

Сега, в навечерието на Новата 2009 година е добър повод човек да хвърли поглед назад, към това, което му се е случило, да се опита да схване точния смисъл, пък на тази основа да си извлече някои неизбежни изводи, та да направи живота си по-добър, по-истински и добродетелен. Искам да Ви пожелая в тази връзка да постигнете колкото се може по-пълно реализацията на своята уникална идея за човек, която и дава смисъла на живота на всеки един от нас. Наближаващата 2009 година е нов шанс да постигнем истинската идея на самите себе си и да се отървем от ограниченостите, които толкова много вредят на живота ни.

Искам - понеже сега са дни на размисъл и дори на разкаяние, на искане на прошка за грешките, които сме допуснали спрямо ближните си - да Ви припомня, че през юни месец на 2008 година аз Ви подарих новата си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България) с молба след като я разгледате или прочетете да ми съобщите впечатлението си, което е много важно за мен и като автор, и като български гражданин. Изпратих Ви тази своя книга тъкмо защото исках да предизвикам толкова необходимата за обществото ни дискусия за изминалото, за случилото се с всички нас в последните 20 години. За съжаление, Вашата реакция все още не ми е известна, понеже не благоволихте да й дадете някакъв израз. Понеже много ценя Вашето мнение, си позволявам да настоявам да получа отзива Ви за книгата ми по начина, по който Вие сметнете за подходящ, за което ще Ви бъда безкрайно благодарен.

Надявам се, че моята толкова смирена и човечна молба няма да Ви възмути, понеже дните, в които се намираме, са дни, в които сме длъжни да предразположим сърцата си към доброто, т.е. длъжни сме да изгоним злото от тях. Искам да Ви пожелая да преуспеете в тази толкова значима насока на нашето човешко съществуване!

Желая Ви също весело посрещане на Новата 2009 година, здраве, жизненост, благоденствие и всестранни успехи в нея!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Това е писъмцето ми. Изпратих го на всички, на които подарих книгата си. Ще ви известя непременно за тяхната реакция. Бъдете сигурни, няма да премълча. Понеже съм изследовател на българската душа не мога да премълча...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Иван Костов: Народът ни разбира, че Европейският съюз е на негова страна

Интервю, 24 часа, Мариана Литова

Г-н Костов, часове след избора на новия син лидер Мартин Димитров изпратихте писмо до СДС със заявка за предизборна коалиция. Този път ще се разберете ли?

Политическият курс на ДСБ е да работи за дясна предизборна коалиция. Това не зависи от мен, решението е взето от нашето Национално събрание и аз трябва да го изпълня. Волята в партията беше тотална. Осъзнали са го всички. Ще направя всичко, за да реализирам този курс. Но ще предложа условията, без които не може да стане. Предварително трябва да декларираме цели и обещания. Иначе коалицията ще е безпредметна. За нас смисълът от коалицията е да бъде коректив и гарант, че ще има чисти ръце в управлението и възстановяване на доверието на ЕС с всички средства, че мафията ще бъде отстранена и ще се направят реформите. Ако възстановим доверието на Брюксел, ще излекуваме собствената си държава. Без тези условия няма смисъл да ходим във властта. Ако не успеем да възстановим доверието, ще ходим пак на избори.

Вие усещате ли доверие към ДСБ от Европейската народна партия?

Много силно доверие има в Европейската комисия към ДСБ и към мен лично. Това не го знаят може би само българските медии. Но това го знае министър-председателят. Тези хора много добре знаят кой е начертал пътя и никога не е имало критики към мен. Но е вярно, че си казваме откровено мнението пред Брюксел. Поддържаме връзка по десетки начини. Когато ЕС се изправи срещу българското правителство, ние застанахме на тяхна страна и им казахме, че голяма част от народа ще направи същото. Защото те имаха колебания дали да наложат санкцията със спрените средства. Питаха основно как ще се възприеме от хората. Ние им казахме, че хората ще приветстват подобна мярка.

Не вървите ли така срещу интересите иа народа?

Не, защото трябва отнякъде да ни се протегне ръка, за да се спазват правилата. Правителството се опитва да рекетира ЕС, като плаши с антиевропейски настроения, но две трети от хората казват, че наложените от ЕС мерки са задължителни. Народът ни разбира, че ЕС е на негова страна. Това е трагедията на Станишев.

Да не би да сте съгласни на коалиция със СДС, защото и вие, и те разбирате, че сами няма да влезете в следващия парламент?

Няма страх в ДСБ, че няма да влезем в следващия Парламент. Ще работим за коалиция, защото разбираме, че всичко в държавата отива по дяволите.

Един от кандидатите за лидер на СДС - Иван Сотиров, наскоро разказа най-краткия политически виц: Иван Костов - обединител на десницата. Как приемате тази закачка?

Като обикновена човешка глупост и ограниченост. Но много добре знам от какво е продиктувано това отношение. Аз не говоря по този начин за колегите си. То е ясно какъв кандидат е Иван Сотиров, какво да говоря и аз. Вдясно има една малка олигархия, която даже не е истинска. Но тя наистина много се бои от ДСБ и специално от мен. Има хора, които ги е страх повече от мен, отколкото от БСП. И са прави.

С какво толкова сте ги изплашили?

С това, че в един минал момент аз можех да им взема главите на всичките. Но избрах България да отиде колкото може по-напред. Тях ги оставих, но със сигурност сега ще имам време да се оправя и с тях, ако ние управляваме. Те това си го знаят.

Понякога не съжалявате ли, че ги оставихте на мира като премиер?

Аз с този въпрос ще си остарея. Направих голям компромис и голяма жертва. Само бъдещето ще покаже дали си е заслужавало. Но в момента аргументите, че не съм бил прав, надделяват. Защото виждам какво се случва, виждам мафията обединена. Виждам ги тези всичките, крадливите, как са се организирали и колко партии са си направили. Но ако България тръгне отново на европейския път, ще е ясно, че жертвата ми е била оправдана. Защото на обикновен език Европейската комисия ни казва - няма да има прошка за вас! Затова е като попарен Станишев. Вече разбира, че не може да се промъкне в ЕС с мафията зад гърба си.

Но властта е спокойна - дори в последния работен ден на парламента заседанието беше прекратено ненадейно, преди сградата да бъде обсадена от протестиращи фермери, студенти и еколози.

Това има само едно обяснение - управляващите се скриха от страх. За пореден път избягаха от отговорност и не посрещнаха проблемите на хората в лицето.

В последните две седмици срещу депутатите има сериозно негативно обществено мнение заради скандалите около фонда за ип внтро, 13-ата заплата на депутатите. Вие как приемате атаките?

Много е опасно това явление. Защото негативните обществени нагласи се насочват не към управляващите, а към парламента. На всички трябва да е ясно, че в тази страна отговорността я носят управляващите. И когато отговорността бъде прехвърлена върху всички, това създава хаос и не остава здраво място. Стига се до абсолютен регрес. Това го правят медии и журналисти, които обичат управляващите. Това е техният начин да им помогнат. Да разсеят тяхната отговорност. Политиците да са лоши, а не БСП, НДСВ и ДПС. Това е замисълът, който се осъществява в момента. Гледам шоуто на Дейвид Летерман. Виждам го как, след като е имал симпатии към Обама. Още преди той да е заел поста си, Летерман вече заема позиции да бъде критичен спрямо него. Вече оставя Буш на мира. Това е ролята на медиите - да критикуват управляващите и да ги принуждават да носят отговорността, а не институциите като такива.

Нима парламентът не носи отговорност?

Не може ненавистта на обществото да се насочва въобще към парламента, въобще към съдебната система и въобще към прокуратурата. Трябва да се насочва към точно определен депутат, съдия или прокурор. Преди да се критикува, трябва да е ясно, че това мнозинство има лидери, които го водят и стоят с подписите си зад определени законопроекти. Когато казваме, че има персонални нарушения в пътния фонд - видени, посочени от Европа, ясно и записано е, че отговорност носят министрите Асен Гагаузов, Пламен Орешарски и Петър Мутафчиев. Те поемат ли си отговорносгта? Не, и тогава всички ставаме отговорни.

Подкрепяте ли искането на Георги Пирински СЕМ и прокуратурата да се заемат с „Шоуто на Слави" за насаждане на омраза към парламента?

Категорично не. Защото не може да се напада една медия. Пирински дори трябва да благодари на Слави Трифонов, че разфокусира вниманието от истинските проблеми и виновните за тях. Причината, поради която загива предаването на Слави, е, че няма кураж да бъде като Летерман. Той отдавна пропусна момента да заеме критична позиция. Разбира се, при него тя едва ли може да бъде цивилизована, но каквато и да е, да е към управляващите. Вместо това той се занимава 5 г. с мен. Години наред това предаване се изтощи от ненавистта си към опозицията. И ако има някаква промяна, тя е в последните предавания.

Участвахте ли в решението на парламента депутатите да получат коледна премия?

Не. В тази ситуация аз ще постъпя така - и утре, и вдругиден с жена ми отиваме на дарителски акции. Даваме стипендии на сираци, които учат. За моята съвест въпросът е решен. Не изтъквам тези неща като християнин, но това правя аз. От друга страна, аз не работя в комисии. Работя политическа и партийна работа. В този смисъл не съм дал и частица от това, което са дали моите колеги. Народното събрание дава премия заради положен много допълнителен труд. Тук хората изкарват много дни и вечери в работа. Затова нямам очи да давам оценки.

Трябва ли да има фонд за ин витро процедури?

Това е кауза на стотици хиляди семейства. Държавата трябва да им помогне поне за два, ако не може за три опита. Това, което се предлага обаче, е да се използва общественото желание, за да се изкористи от една малка група хора. Тази група просто иска да присвои парите, без да има конкуренция. Защото у нас успеваемостта е много ниска в сравнение с развитите страни, където има фондове. Но там практиката се е развила на базата на конкуренцията, а не на окушрането и присвояването на общественото настроение. Няма такова чудо като това, което предлагат -едни и същи хора да стоят и на страната на предлагащите услугата, и на изхода, където се харчат парите. Това е поредното извращение в България и то е типично за НДСВ Това е същият конфликт на интереси, за който аз съм се борил с бившия министър на здравеопазването Радослав Гайдарски. Чух грозни думи по мой адрес, когато му обяснявах, че не може да оперира и да има частна болница, докато е министър.

Кой тогава да управлява парите за ин витро?

Ако щете, Червеният кръст или организации, защитаващи пациентите. Но голям ужас ще бъде управляващите да дадат на неправителствени организации да управляват тези пари. Голям кошмар ще е за тях!

Спокоен ли сте за следващата година с повия бюджет?

Въобще не съм спокоен за държавата. Единственият, за когото съм спокоен, че няма да остане без пари, е Пламен Орешарски. Бюджетът е предкризисен, той брани нуждите на администрацията. Всичко останало е хвърлено на риска.

Но премиерът увери, че няма да остави човек зад борда.

Ами ние всичките останахме зад борда с този премиер. Вие това още ли не сте го разбрали? Наистина ли е толкова сложно да се разбере какво говори ЕС на българския премиер?!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

неделя, 28 декември 2008 г.

Заветът на З.Стоянов: "Време е, когато стане дума за вънкашните неприятели на Отечеството, официалният московец да стои на първо място!"

Сещам се изказаното преди повече от век от наш сънародник (чието име не мога да цитирам) по повод опитите за домогвания и диктат на Русия към младата ни държава. Цитирам по памет: "Русофилството у нас винаги се измерва с пари".

Та питам се толкова ли, и с какво, сме апетитна хапка за руските самодържци от както се е пръкнала империята им или политиката им просто следва линията на най-малкото съпротивление? Т.е. дали у нас предателството не е в майчиното мляко?

Бих искал да попитам горните коментатори: дали сте живяли, имали ли сте някакъв досег с цивилизацията на Западна Европа или САЩ или "познанията" ви се базират на К1 и сродните му?

Накрая ще си позволя да копирам думите на Захари Стоянов, надявам се името му говори достатъчно на всеки:

Кой въстана срещу нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?

Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете”. Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!

Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата "освободителка" и "покровителка"! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е!” - Необяснимо.

Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.

И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!

Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дързостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.

Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александър III. Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!

(Горният текст получих благодарение на Дени)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Православният талибан Николай имал, представете си, и няколко разпалени фенки сред съсловието на бившите партийни секретарки на БКП!

Бележката ми от вчера Руският митрополит на Пловдив Николай разкри изцяло ченгесарската си антиевропейска душица предизвика доста оживена дискусия. В блога на И.Инджев, където и той писа за същото скандално изявление на владиката Николай Дядо Николай-суперстар? също се разгоря интензивен обмен на мнения и оценки.

Предлагам в отделен пост, за по-лесно ползване, коментарите от вчера, понеже някои от тях са крайно показателни и изразителни. Учудващото е, че православният талибанин Николай е намерил и подкрепа, главно, предполагам, в средите на позастарели комунистически партийни секретарки-атеистки, също колкото него загрижени относно "злотворното влияние на Запада" върху съвременната българска младеж. Само дето забравят да отбележат, че нито чалгата, нито мутрагенщината, нито ширещата се медийна простащина у нас са западно изобретение, напротив, те си имат съвсем тукашен (пост)комунистически патент. А нивото на представите за дължимо и подобаващо и на Николай, и на споменатите партийни секретарки, точно съответства на идилията от 50-те години, когато младежта можеше да скача на воля само руски казачоци и да чете на събранията си само съчиненията на Ленин и на Сталин, разбира се. Колкото и да им се иска на тия православно-комунистически талибани, те няма да могат да върнат историята на това бленувано от тях първобитно-дивашко ниво.

Ала това, че виждат пак в омразния им Запад източника на цялото зло, демонстрира най-красноречиво тяхната неизменна талибанско-комунистическа природа. Тия комунистически денозаври са неспособни на нищо друго освен да клеймят и да анатемосват всичко онова, което не се съгласува с догмите, манталитета и стереотипите на техния още мечтан сталинистки комунистически рай. Сигурен съм, че в кабинета на Николай се мъдри портрет на Сталин, комуто той сторва поклони всяка заран - и всяка вечер преди лягане. Щото точно Сталин е "богът" на такива талибани, които, за наш срам, сме допуснали да са пастири на българската православна църква.

А ето сега и обещаните коментари по споменатата статия от вчера:

Анонимен каза: Това което митрополита казва сега е в пьлно съответсвие с поведението на православната ни църква и нейните служители... Безпомощни или нежелаещи да се интегрират в днешна Бьлгария с всичките й проблеми, драмата и шока от прехода, срамната апатия на гражданите, мизерията и престьпноста на водачите, политиците, бизнесмените...

Православната ни църква е стотици години в миналото далеч зад другите християнски институции, католически, протестантски. Отдавна трябваше да се усетят, но, уви, очевадното е налице и те са част от деградиралия модел на прехода, корумпирани, алчни, неморални, безсъвестни и слаби... Не дават нищо, не променят нищо, неспособни за пример и подкрепа.

Това което вършат, да венчават, да отпразнуват нечий празник, молебен, погребение, всичко това е само за да си измият лицето пред хората и да им вземат по още едно левче.

Митрополите, отиди си в пещерите откъдето явно си чул "гласа божий" защото си по жалък и от Торквемадите на предпреходната ни цьрква. Нещастник! И за да няма неразбирания и малинтерпретации пише един православен, демократично настроен редовно гласуващ, хетеросексуален, женен гражданин. Защото лукавия е в храма...

Църквата загуби народа си отдавна, няма прогресивни християни, които да им повярват на тия нещастници и мошеници.

И може би е добре да си зададем вьпроса защото католическите славяни (словенци, словаци, чехи и т.н..) след прехода и по негово време, а и по време на социализма живяха доста по-достойно и сега са на светлинни години пред нас? И каква щеше да е съдбата на България и българите ако навремето бяхме приели другата църква, църквата на търсещите, съмняващите се, питащите се, променящите се народи. Католическата църква е допуснала много грешки в историята си, но и това, което прави по света сега и преди е далече далече по-близо до това, което господ се предполага е проповядвал чрез сина си Иисус Христос.

Колчо Ковачев каза: Да, този Николай наистина хич не прилича на духовно лице, още по-малко на християнско такова (може да мине за муджахидин евентуално). Интересно къде и как ги произвеждат тия нови църковни шефове? Колчо Ковачев, философстващ

Анонимен каза: Здравейте! На всички, който четат този блог. За отец Николай до скоро не бях чувала, а за българската църковна власт дори и не се сещах, но сега от едно известно време точно благодарение на него седнах и се замислих над много неща. Неща, който седят някак в страни от нас обикновените хора. За морала, за това какво в същност представлява тази наша интеграция и дали наистина имаме нужда от нея точно във вида, в който ни се представя.

И така, мислейки по всички тези въпроси, за себе си стигнах до някой изводи:

1. Ние не ценим Църквата и нейната духовна власт. Отец Николай е пример за това как сме способни да порицаем него - един праведен свещеник - митрополит с малко по консервативни виждания за живота, като го обвиним, че служи на КГБ и т.н., но толерантно като "модерно" общество да приемем свещеници, който имат стриптийз барове, иманярстват или раздават титли (архонтски).

2. Това за модерните "други" католически или протестантски църкви ми звучи доста абстрактно имайки предвит консервативното отношение на новия Папа Бенедикт.

3. Визхищение в мен буди и самата проповед на Отец Николай - кой друг смее така остро да критикува както нас обикновенните граждани така и изпълнителната власт.

4. Какво е за нас интеграция? Дали някой е гей или не нас не ни интересува, интересува ни това да не ни се натрапва непременно и на всяка цена. Ако това да пообщряваме парад на проститутките, гейовете и други подобни групи парадиращи с разкрепостено поведение е интеграция - то аз и по-голямата част от българските майки сме против "интеграцията".

5. Ние без значение каква ориентация, вяра и цвят на кожата имаме сме еди народ и трябва да действаме за подобряване на социално-икономическото положение в страната, в която живеем!

Анонимен каза: И какво да каже? Да приветства всички тия неща ли?

Анонимен каза: Знаете ли, че католиците забраняват и аборта? Много са напредничави, а?

Анонимен каза: "Руският митрополит на Пловдив Николай разкри изцяло ченгесарската си антиевропейска душица"

Подписвам се под това изречение и ще добавя - не е ясно само какъв е ченгесарския му чин, а е съвсем ясно, че ще наследи скоро на трона полковника от държавна сигурност - "Ма(р)ксим". К. Николов

Анонимен каза: А ти, Ангеле, какво искаш? Да приветстваме гей-парадите, като вместо "педераст" казваме "гей" за благоприличие? Това ли е твоето разбиране за интеграция - да приемаме всичко, което е антиморално и е просъществувало толкова хиляди година, а сега шепа мръстници искат да го променят и ние да станем като тях? Ами ако всички са като твоите любими гейове, нали няма да останат хора! Ти това ли искаш?

Анонимен каза: Всеки, който е родител ще се съгласи и ще подкрепи това, което казва отец Николай. Не разбирам защо го корите!? Или сте твърде млад, та не разбирате, че сякаш живота ни прилича на онзи в библейските Содом и Гомор. Дискотеките и вертепите, в които младите поколения се напиват и дрогират, медиите от които ни гледат разголени фолкаджийки, които се превръщат в идоли поради липса на други. Дори литературата, която с охота се разпространява и рекламира, е за живота на мутрите. Някой трябва най-после да възроптае, да прокламира, да настоява да се смени курса. Заради спасението на душите - нашите и на децата ни. Щом другите преди него не можаха и даже не поискаха да говорят като истински християни и проповедници на доброто, да послушаме поне него!

мвангуелова каза: Защо е тази омраза? Как е възможно човешки ум и сърце да родят толкова злоба, насочена към един митрополит? И още по-тъжно: как е възможно да има хора, които споделят тази негативност? Защо не погледнете останалите неща: как не виждате, че храмовете блеснаха от чистота, след като отец Николай стана митрополит? Чували ли сте поне една негова проповед? - Ако отговорът е "да", как е възможно да не оценявате благата вест, която той проповядва?

Какво да очакваме от народ, които осквернява честта на духовните си водачи? И аз не одобрявам, че пловдивският митрополит обиди папата, но той се извини за това. Разбира се, той носи цялата греховност на човешкото естество, както и всички ние, защото е човек, а не - светец, но поне има смелостта да признае греховете си, след като ги е сторил.

Колко от нас са помолили за прошка, като него? И това, че той бърка в някои неща, дава ли право на опонентите му да го унижяват? Не харесвам русофилите. Предпочитам Западната цивилизация, но не мога да отрека достойнствата и приноса и на Източно-православната църква. Ние имаме еднакви духовни корени и затова е нормално да се чувства влиянието на руската църква в БГ, но това не е негативен факт. Нека се съсредоточим върху духовните неща. Върху това, което ни обединява, а не върху омразата и разногласията.

Лично аз не харесвам, че пловдивският митрополит смесва вярата с политиката, както и християнството с властта, но признавам неговите достойнства, искреното му служене на Бога и добрите неща, който е сторил. Затова го уважавам и ценя.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!