Вчера срещнах една моя позната, която по професия е начална учителка. Отдавна не се бяхме срещали, та седнахме да пием по едно кафе. Жената - тя е около 35 годишна - ми изплака мъката си: вече пет години не може да си намери работа, не упражнява професията си. Крайно дефицитни били тия работни места, децата били намалели, директорите били корумпирани и без подкуп хептен не назначавали. Тази жена със сълзи на очи ми разказа тия неочаквани за мен неща: винаги съм си мислел, че за учителки у нас има в излишък от работни места, понеже професията им е съвсем непривлекателна.
Тя обаче обичала професията си, много й липсвали децата. Била излязла да се разходи в този първи учебен ден, понеже не издържала вече: ето, за шести път за нея няма първи учебен ден на нова учебна година. Това наистина е трагедия ако можете да го усетите. Много ми стана мъчно за нея, опитах се да й вдъхна малко надежда, но май не успях. Защото почнах да разсъждавам пред нея ето за това. (Продължава тук.)
Големи изроди са тия, дето у нас ги слагат за директори. Нямам думи направо - ако животът изобщо ви е сблъсквал с този (не)човешки тип схващате какво имам предвид. Няма как да не ви е сблъсвал обаче: било като ученици, било като родители сте ги срещали и сигурно имате представа за какво говоря. Рядкост е сред директорите да има човек с по-модерни и освободени разбирания. А иначе мнозинството са страшно комплексирани, прости, тъпи, нетърпими в ограничеността си "дървени философи". Които тормозят всички: и учителите най-вече, и децата, и родителите им даже. Създават със самото си присъствие из училищата една напрегната, изкуствена, нервозна, крайно неприятна атмосфера. На която именно се дължат неприятните емоции спрямо родното училище у всички нас.
Та на тази женица аз й разказах за тия темерути и цербери директори, дето кой знае защо чиновниците от МОН много ги харесват и ги държат за управляващи нашите училища. А сега ми кажете как си представяте: какви учители ще взима и назначава един такъв директор? Ами ясно какви: като него самия, разбира се, именно тъпи, ограничени, зли, прости, комплексирани, болни в ограничеността и в непълноценността си. Исках да успокоя моята позната като й развих тази мисъл, ала тя май съвсем се отчая: защото тя всъщност е крайно човечна, нежна, женствена, излъчва кротост, сърдечност, мила е, такава именно, каквато особено би допаднала на малките ангелчета - учениците от първи до четвърти клас. Обаче как точно нея идиотът-директор да я вземе на работа, казах, той няма как да не избира за учителки точно такова като него: все такива тъпи, прости, зли, нещастни, изкукуригали като него и пр. Ето защо кажи-речи всички като чуят училище, го асоциират било с казарма, било със затвор, било най-вече с лудница: защото благодарение на идиотите-директори нашите училища така често са едни перфектни лудници, дето мъчат и се издевателстват над децата ни...
Онази женица май се уплаши от думите ми, допи си бързо кафето и си тръгна съвсем отчаяна. Направих гаф като й казах това. Дано обаче попадне някой ден - ако има късмет - и на нормален директор или директорка, който да я оцени и да я вземе на работа. Да, тя не е нито проста, нито тъпа, нито зла, нито ощетена, напротив, красива е. Затова злобарките-грознички-директорки не я вземат на работа. До нея лъсва тяхната собствена нещастност и ощетеност. Истинска трагедия е обаче това години наред да си лишен от правото да упражняваш професията си. И то само защото си... нормален! И човечен! Но какво се чудя: у нас всичко е наопаки и всичко е все така абсурдно...
