Неделя е. Ден, в който почиваме. Време за отдих и за... размисъл. Или и мисленето е труд, та и в неделя не бива да се мисли? А пък когато се трудим, не мислим, защото сме заети с това, което правим - тогава кога изобщо мислим? Май най-много трябва да се мисли когато човек не е зает с нещо друго, когато отдъхва. Е, мисленето е труд, но ако ни стане нещо като... хоби, нищо не губим от това, че чат-пат се замисляме когато сме в почивка.
Добре де, решихме въпроса кога трябва да се мисли, остава да решим един друг въпрос: за какво си струва да мислим? И то в един такъв неделен ден. Празник е, дали пък и мислите ни не трябва, понеже именно е праздник, да са празни? Да мислиш, ама да мислиш тъкмо за... нищо? Много трудна работа е тая, да мислиш за... "нищото", оказва се, че все пак е по-добре за нещо да се мисли. И за какво именно? Ами за каквото си искаш, ето това му е хубавото на мисленето, че при него имаш цялата възможна свобода! Страхотно е усещането, че си напълно свободен в мислите си: мисли за каквото искаш, мисли колкото искаш, мисли когато искаш, мисли за какво си искаш, мисли както си искаш. Велико е, нали?! Тук само ти си господар, никой друг! Е, от теб си зависи това, тази свобода е възможна, но не винаги е действителна: някои хора мислят примерно това, което... Слави им го е внушил. Да, има и такива. Други пък мислят точно това, което мисли... бат Бойко: като чуят своя любимец, ахкат от възторг, и го гледат с отворени уста. С отворени уста, през които мухите свободно си минават, та да изследват гърлото им...
Та такива "мислители", които мислят като някой друг, всъщност чисто и просто не мислят: те лапат чужди мисли, откъдето им попаднат, било от телевизора, било от радиото, било прочетени от вестника. Да мислиш не като себе си, а като... папагал да повтаряш някакви си там чужди мисли - какво унижение! Защото мисленето е път към най-великото: истината! Значи такъв човек се е отказал от самата задача на мисълта. Горко на такива хора, защото точно те са и жертви на лъжата: тях можеш да ги съблазниш с каквато си искаш лъжа. Особено ако си "Мистър Благолаж" като бат Бойко. Или като Слави. Или като... Гоце. Или като Сава Доганов. Или като боровия Тошо Тошев. Аман от простотия из това наше отечество бе, дами и господа!!!
А да си свободен в мислите си, сам да решаваш какво, за какво, как и колко да мислиш е велико тойнство на живота, душата и човека. Няма по-голямо тайнство, защото от него зависи всяко друго, дори и тайнството на любовта зависи от него. Как ли? Ами ако си се влюбил в мисленето, ако с любов мислиш, значи и любовта ти в случая е, така да се каже, "продукт" на твоята мисъл. Мислил си с неудоволствие, а в един момент се е родила любовта, станало ти е приятно, изпитал си нещо като духовно блаженство, от този момент си се влюбил в мисленето. Страхотно е, усетили ли сте го това? И какво излиза, любовта в случая ли зависи от мисълта, или мисълта - истинската, пълноценната мисъл! - зависи от любовта? Има ли значение? Важното е че са неделими...
Ето в такъв именно неделен ден, в който човек е освободен от всичко друго, в който може да си позволи лукса да забрави за дребничките грижи на деня, си заслужава да се отдадеш на благодатната и чиста мисъл. Мисли за каквото ти хрумне, прескачай съвсем свободно от мисъл на мисъл, от предмет на предмет, обмисляй страстно ситуациите в живота си, не само личния, ами и общия, общностния, и то именно в мястото, наречено България. Ех, колко благодатно нещо е това мисленето, дами и господа! А защо ли някой хора така бягат от него? И май-май съвсем не са малко тия хора, май, уви, са дори и мнозинство...
Всеки човек някак си мисли. Не можеш да си човек, и да не мислиш съвсем. Някои мислят неумело, неистински, поради което мисленето не им доставя удоволствие, а само мъка. По тази причина такива хора махват с ръка и си казват: "Аман от черни мисли! Най-много мразим да мислим! И т.н." Е, няма как, мислите пак те спохождат, ама ти с отвращение бягаш от тях, криеш се, правиш се на "разсеян", на "важен", прозяваш се. Отдаваш се на онова "сладичко нищонеправене", за което мнозина си мислят, че е идеал за почивка, за отдих, дори и за живот. Да, разбира се, но е един... празен идеал - стига да осмислиш какво всъщност означава и докъде води.
Дори и да си богат като Крез, ако се отдадеш на сладкото, но празно нищонеправене, ставаш неумолимо един празен човек. Какво друго да станеш? И какво излиза? От това доколко и как мислим, доколко го правим с любов или с досада, от това всъщност зависи дали сме празни или... пълни с мисли, с идеи, с ценности, с човешка същност. Изпразването на човешкото от човека се дължи на немислене. Това коварно немислене обезчовечава човека. Прави го празен, злобен, зъл, изостанал, прост, тъп, гадняр, завистлив, подлец...
Ето такива хора вгорчават и нам, мислещите, живота. Те са лъжливи, коварни и подли. Стават хитреци, също и измамници и мошеници. Тяхната мисъл е дегенерирала дотам, че ги кара само да лъжат, да мошеничат, да крадат, да мамят. Те стават паразити, които смучат жизнени сили от тялото на нацията. Стават и... политици. От най-добрия сорт: стават "обичливи политици", "политици-пичове", "любимци на нацията". Стават гадняри-подмазвачи на силните, за да станат и те един ден силни, та те да ни мачкат и скубат. Стават "гении на добротата", "силни мъже", "спортсмени", досущ като бат Бойко. Пич и половина е той, драги ми българ(к)и! Нема по-убав от него; нема и по-улав от теб, щом мислиш така...
Мързелът ни, драги българи, е нашият най-голям проблем и дефект като нация. Не вярвайте на лъжци като Симеон, които говорят сладичко за "прословутото българско трудолюбие". Казват го с коварна цел: да ви се подмажат. На мързеливеца, който прекрасно съзнава своя колосален мързел, като му кажеш че е "трудолюбив" и "работлив", такъв почва да се разтапя от нежност и умиление. Така Симеон прецака мнозинството от нас, с такива именно сладки приказки. Сега пък бодигардът му ни съблазнява. Не усещате ли какви мили очи ни прави този бат Бойко? Като ни излъже и той, пожарникарят, да се готви... конярят на пожарната!
Аз съм философ и мисленето някак си ми е нещо като... "професия". Уча младите как да мислят, да разбират, да схващат смисъла. По тази причина имам известно право да казвам такива неща, пък макар и да звучат на места съвсем гаднярски. Казвам ги не защото съм подлец, а защото ме боли. Но истината винаги е за предпочитане, дори и жестоко да боли от нея. Трябва мнозина от нас да ги заболи, та да се замислят. Става дума за някаква неясна душевна болка, причинена от някакво предчувствие, че нещата не са така, както изглеждат. А не за болка, причинена от празния ти стомах или от куркащите ти черва. Жалкото е, че ние, българите, сядаме да мислим едва когато ни свие от глад стомаха или червата ни се разкуркат прекалено. А така не бива. Трябва да се мисли преди това, та да не се стига до такъв резил.
Да, трябва да се живее малко поне по-достойно. Както подобава за мислещи и точно по тази причина човешки същества. А и достойнството ти зависи от това доколко си мислещ човек. Да си човек означава да мислиш - не само това, но май на първо място е точно това. И ако обикнем мисленето, ще обикнем и свободата - свобода и мислене са неразделни! - ще обикнем и свободния живот, ще обикнем и достойнството, ще станем и човечни, разбрани, смели, силни и добри хора. Ще се преродим. И ще заживеем както е достойно за хора на двадесет и първия век...
1 коментар:
Прекрасна неделна статия!Незнам ,обаче как издържаш на всичкия негативизъм и злоба ,който предизвиква у немислищите.Изкарването на слабостите у някого е прекалено болезнено , не всеки може да се справи със себе си.А всички знаем слабостта как се проявява -злоба,агресия и т.н. -и всичко това се излива върху теб..На повечето хора им харесва да обвиняват ,за да не поемат отговорност за себе си.Защо да мислят ,като може друг да го прави вместо тях и да бъде обвинен после.За да се мисли ,за да си свободен се изисква сила ,която не всеки има.
Публикуване на коментар