В Идиотският блог на mindbolt - да са ни живи и здрави идиотите и лудите, само в тях ни е надеждата, щото от "умниците" и "нормалните" винаги сме получавали само предателства и недостойнство! - е публикувано нещо забележително, наречено "Хаджи Учител", което си заслужава да бъде прочетено от всеки. Това пародично стихотворение всъщност е остроумна "кавърверсия" на Ботевото стихотворение "Хаджи Димитър", известно повече като "Жив е той жив е...", и е посветено на учителската стачка и на нерадостната орис на българския учител. Струва си да се прочете от всички, които имат известна съпричастност към българското образование, пък и не само от тях. Дори изглежда ще е по-полезно особено на тия, които все се чудят как оттук-оттам да клъвнат учителите било за да им отмъстят за нещо (примерно за някоя двойка от времето на тяхното училище!), било пък за да се покажат някак си по-оригинални...
Написано е от един млад човек, на който съм преподавал философия и който напоследък все повече ме радва със своите творчески способности и с духовността си. В тази атмосфера на цинизъм, на липса на морални устои радващо е, наистина, че има все пак и млади хора като него, които показват здрав усет към истинските стойности в живота.
Да, като казах по-горе, че надеждата ни е в... лудите (идиотите) - всъщност не аз така го казвам, казал го е още дядо Вазов във финалните думи на романа "Под игото"! - искам да добавя към тях и младите, в смисъл че и в тях ни е надеждата все повече. Не просто защото истински младите хора по принцип са малко или повече луди - младостта е носител на един очарователен и толкова жизнерадостен... идиотизъм! - а и защото наистина младостта един ден ще спаси България.
Жалкото е че тази младост сега заминава навън, на Запад, а ще спаси България когато един ден почне да се завръща обратно. Но това е една моя отколешна идея, за която тепърва ще пиша по-подробно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар