Technorati Profile
В новия брой на в-к СЕДЕМ от днес, 19 септ., е излязъл моят апел-инициатива до всички медии и блогъри, наречен "Поне един ден, свободен от Бойко Борисов". Впрочем, аз изпратих този апел до всички български вестници и дори телевизии. Те го разбраха своеобразно и... традиционно: като дълга поредица от дни на мълчание по повод на самия апел! Което не ме учудва: така моите тези за неслучайното присъствие на дон Бойко по екраните и по... ютиите ни даже се потвърждават.
В тази връзка се замислям за още един експеримент: да се обърна пряко към народонаселението, да си обявим нещо като стачка, изразяваща се в следното. Когато от екрана се появи дон Бойко, да минаваме веднага на друг канал. Сиреч да бягаме от него. Това може да стане нещо като национален спорт. Щото, ясно е, от другия канал пак ще те посрещне пак той, свежият образ на вездесъщия дон. Пак бягаш, пак той, пак бягаш от него, пак е срещу теб, на всяка крачка, във всеки канал, от всеки вестник, от всяко радио, от всяка ютия даже се чува все неговият глас. А ний да бягаме, а, какво ще кажете? Хем ще спортуваме по този начин, искате ли? Да бойкотираме Бойко, ето, това е хубаво мото даже, супер е!
Искате ли, моля ви се, да дадем един малък знак че не сме чак такива овце или говеда, за каквито ни мислят медиите! Моля ви се, дайте да се противопоставим с нещо малко, но символично срещу този терор, а? Бойко си плаче за бойкот, нека да му го дадем, та да спре да плаче, а?
Няма коментари:
Публикуване на коментар