Страшно нещо е народопсихологическият стереотип и комплекс - действа неизбежно, и за него даже разстоянията не важат. Чета и се удивлявам на бележката на Юл.Попов по повод на стачката, в която той, намирайки се в Англия, си позволява да дава умни съвети на нашите учители. При това, предполагам, без нито един ден в живота си да е бил учител, да е бил вътре в нещата. Друг пък ги укорява, седейки си в Америка: виж коментарите. Страшни мрънкала сме обаче: всеки се изказва най-компетентно за неща, от които не разбира, и всеки си въобразява, че разбира от всичко. А образованието е една най-фина и деликатна сфера, която изобщо не може да се обхване от дебелооките предписания на дилетантите и на снобите.
"За да искаш повече пари, трябва да предложиш нещо", умно казва Попов, и така, без да си дава сметка, обижда българското учителство, понеже, както излиза, то иска пари, без да предлага нищо. Невероятно силен е този български синдром: само да мрънкаме и да даваме разсъдливи съвети какво "требвало да се прави", при това даже и изобщо да не разбираме за какво изобщо става дума.
Аз пък предлагам, както си е обичайно, за всяко нещо да се питат специалистите. Специалистите по образованието са учителите, а не дилетантите-мрънкала. Учителите, дето са вътре в тази наистина най-фина и деликатна сфера, в която младите се подготвят за живота, най-добре разбират какво е потребно на българското образование в този момент. И в техният глас трябва да се вслушат всички. Дори и вечно мрънкащата класа на дежурните "изтъкнати интелектуалци"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар