В Унгария премиерът-социалист призна, че партията му е излъгала, което доведе до такова народно възмущение и протести, продължили близо два месеца, на които правителството едва издържа. А у нас премиерът-социалист Дмитриевич каза ето това, което звучи като самопризнание не за една, а за постоянни лъжи: "БСП е съуправляваща партия и не може да дава обещания, които са блъфове, които са лъжа - и каквито се раздават много щедро напоследък". Дали нещо ще стане у нас след тия думи, дали някой изобщо ще се възмути, че управниците ни постоянно ни лъжат, и то най-арогантно?Учителите искат увеличение на заплатите, и премиерът постоянно твърди: "Пари нема, не можем да дадем, за да дадем на едни, трябва да вземем от други". Казва го, а всички знаят, че пари има, следователно той лъже. Лъже най-нагло и без да му мигне окото лъже. Някой обаче да се е възмутил, че премиерът на страната лъже така каруцарски?
В страната на лъжата да се лъже не е порок, а норма. Защо наричам България "страна на лъжата" ли? Ясно защо: ами защото наш държавен глава е апробиран и най-умел лъжец: Гоце Първанов. Той много пъти отрича, че има нещо общо с ДС, нарича тия, дето го уличават във връзки с ДС "клеветници"(както сега прави досущ същото и уличеният вече във връзки дори с КГБ Симеон!), кле се даже, че не е бил сътрудник, и изведнъж си призна, че наистина е бил, а пък и Комисията за досиетата най-официално наскоро оповести, че той е агент на ДС с псевдоним Гоце. Което значи, че той не е нищо друго, освен един лъжец. В друга страна да се докаже, че държавният глава е излъгал, означава национален позор, и такъв веднага си заминава в селото, в случая Гоце отдавна трябваше да е заминал за селото си Сирищник да пасе гъски.
Но не, у нас някоя обществена група нима усети унижението, нима протестира, нима се възмути? Протестираха 10 човека, поискаха му оставката, но някой да ги е подкрепил? Щом в една страна мнозинството не съзнава, че държавният глава да е лъжец е всъщност не нещо друго, а същински национален позор, то такава страна с право може да се нарече страна на лъжата. А щом сме страна на лъжата, да се лъже, както прави кой ли не - и премиерът Дмитриевич, и дон Бойко, получил вече титлата Благолаж на републиката, и Симеон с 800-те си дни, кой ли не, просто не могат да се изброят! - та да се лъже в такава страна значи наистина си е норма, наистина си е най-обичайна практика, нещо "в реда на нещата".
Ето по тази причина Дмитриевич без капчица свян заявява, че партията му лъже и блъфира, че трябвало поне малко по-малко да блъфира и лъже, един вид трябвало да не прекалява, санким да лъже, ама по-умерено да лъже й препоръчва умният ни премиер. И залата ръкопляска, клатят глави и ахкат какъв честен млад премиер си имаме, образец за морална чистота и възвисеност. Наистина, щом лъжците почнаха сами да си говорят и то публично, че не бива чак толкова да се лъже, че трябва да се лъже, ама с мярка, то това вече е истински нравствен поврат в страната на пълната поквара, каквато, уви, от доста време е нашата родина. Самите лъжци вече си проповядват някаква специфична "моралност на безсрамието", за прокламирането на която Дмитриевич-Станишев си заслужава поне Нобелова награда. Да, и то за съществен принос в развитието на човешката нравственост. Надцака ги това момче, той ще получи наградата: май сега и Слави, и дон Бойко, и дори бая ви Вучкова ще си умрат от мъка, че това момче ги би и откри нещо толково близко до ума, което те отдавна си знаят, ама нямаха доблестта да признаят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар