С какви жертви и усилия можа да се управлява и да се запази земята ни знае целият български народ. Това видяха и узнаха всичките ония велики сили, които в Берлина разделиха отечеството ни на няколко части. Те не го криеха и не крият, а са го изповядали няколко пъти, че са разделили отечеството ни, защото са го мислили и гледали на него като на непременна руска провинция и защото мислеха, че българският народ е и ще бъде сляпо оръдие на руските завоевателни цели.Ако тогава разделиха нашето отечество, трябва да дирим причините не в злоумишленост на тия сили към нас, а защото русите гледаха на нашата земя като на своя, а на народа ни като на безразсъдно стадо, което сляпо ще върви подир Русия. И днес да излезне един депутат да обвинява за злощастието и несполуките на България нас, които се борихме и сме и днес готови да умреме за благото на това отечество, за независимостта на тая земя - мене е срам и жал.
Русия не е имала никога любов към нас и земята ни, защото всякога е гледала да бъде руска провинция; ето защо руските агенти са кроили постоянни интриги, за да изпъдят първия ни княз. Но тези гонения бяха тайни, подземни. Открито Русия излезна срещу нашата държава и нашият княз от съединението на Източна Румелия с България. Тогава Русия открито стана срещу княза Александра и срещу Съединението. Това много смути народа и отчая руските приятели в България. Народът български и приятелите руски не можаха да се начудят как това е възможно, щото вчерашните създатели на Санстефанска България днес въстават срещу Съединението, макар че те подбудиха населението към него със своя орган "Съединение", а пък творците на Берлинския договор го одобриха и подкрепиха.
Докато народът чакаше одобрение и насърчение от страна на Русия за станалото съединение, която всъщност трябваше да се радва, ако беше наша истинска приятелка - той биде злочест да чуе неодобрение на това народно дело и да види както княза си, така и земята си намразени и преследвани. И това гонение беше истинската причина за извеждането на княза и за злочестините, които ни сполетяха през времето на безкняжието.
Вие знаете, че княз Александър си даде оставката само за да бъдат подобрени отношенията между Русия и България. Обаче това не стана. Кой е крив за това, не му е времето сега да се разправя...
Да искаме да се мирим с Русия, ние нямаме причини, защото никога не сме й сторили никакво зло. Няма жертви, които ние би могли да направим, за да удовлетворим тая държава. Тя ще бъде задоволена и ще ни опрости само тогава, когато ние се откажем от само-себе си, от княза си и от отечеството си. А подобно нещо аз не мога да сторя. Предпочитам да умра в защита на отечеството си, отколкото да видя страната опозорена.
Въпрос към съвременния читател на тия вълнуващи думи: кой вдъхнови убийците на този най-велик държавен мъж на България, с чие злато те бяха платени? Как мислите? Отговорът в контекста на горните думи на Стамболова съвсем не е мъчен. Апропо, днес министър-председател ни е лице с руско поданство - какво чувство изпитвате в тази връзка?
Няма коментари:
Публикуване на коментар