Лондонският вестник БУДИЛНИКЪ, който се утвърди като основна печатна медия за българите, живеещи и работещи в страните от Европейския съюз е публикувал напоследък следните мои статии:
Ако искаш сянката да остане зад гърба ти, погледни към Слънцето..., Коя цигания е по-грозна: нашата или на… циганите?!, Свобода за българските кибици в Мизия!!!, Психопортрет на Бойко Борисов, Кризата на нашата демокрация – има ли изход?.
Искам тук да приведа един малък откъс от една от тези статии, който ми се струва актуален в контекста на предстоящите местни избори:
... Б.Борисов е, признавам, интересен обект за психологията – личностна и народностна. Не е случайно, че “народът” е на път да припознае него за свой месия и спасител даже. Дали е само резултат на извънредна харизма или пък зад всичките претенции стои нещо реално може да се види само по делата. Факт е, че той вече стана значим фактор в живота на страната. За добро или за зло – така е. Скоро ще разберем за какво е. Имам опасения, че не е за добро – като правя този извод на примера на неговите вдъхновители: бай Тодаря и Симеона. И двамата не свършиха добре, а си отидоха опозорени. Само лицемерите и умствено увредените все още им се възхищават.
Но народът ни по принцип обича месиите. Б.Борисов ще има шанса да покаже себе си в целия си блясък съвсем скоро. Всичко дотук беше подготовка за истинския възход. Не е лошо, че е така амбициозен: без амбиция нищо не се постига. Ако има и усет към хората и си намери добри сътрудници, може и да постигне нещо. Захванал се е с голяма игра: на моменти се питам дава ли си сметка с какво точно се е захванал? И особено: как може да свърши?
Процесите сега са динамични. На бившия му господар (“царя”) му бяха нужни няколко месеца за да стане за резил. На Б.Борисов може и още по-малко да са нужни. Така че всичко ще покаже бъдещето. Съвсем близкото. Май и това трябва да преживеем, та най-сетне на мнозина от нас да им дойде акъла – и най-после да престанат да чакат месии…
Ако искаш сянката да остане зад гърба ти, погледни към Слънцето..., Коя цигания е по-грозна: нашата или на… циганите?!, Свобода за българските кибици в Мизия!!!, Психопортрет на Бойко Борисов, Кризата на нашата демокрация – има ли изход?.
Искам тук да приведа един малък откъс от една от тези статии, който ми се струва актуален в контекста на предстоящите местни избори:
... Б.Борисов е, признавам, интересен обект за психологията – личностна и народностна. Не е случайно, че “народът” е на път да припознае него за свой месия и спасител даже. Дали е само резултат на извънредна харизма или пък зад всичките претенции стои нещо реално може да се види само по делата. Факт е, че той вече стана значим фактор в живота на страната. За добро или за зло – така е. Скоро ще разберем за какво е. Имам опасения, че не е за добро – като правя този извод на примера на неговите вдъхновители: бай Тодаря и Симеона. И двамата не свършиха добре, а си отидоха опозорени. Само лицемерите и умствено увредените все още им се възхищават.
Но народът ни по принцип обича месиите. Б.Борисов ще има шанса да покаже себе си в целия си блясък съвсем скоро. Всичко дотук беше подготовка за истинския възход. Не е лошо, че е така амбициозен: без амбиция нищо не се постига. Ако има и усет към хората и си намери добри сътрудници, може и да постигне нещо. Захванал се е с голяма игра: на моменти се питам дава ли си сметка с какво точно се е захванал? И особено: как може да свърши?
Процесите сега са динамични. На бившия му господар (“царя”) му бяха нужни няколко месеца за да стане за резил. На Б.Борисов може и още по-малко да са нужни. Така че всичко ще покаже бъдещето. Съвсем близкото. Май и това трябва да преживеем, та най-сетне на мнозина от нас да им дойде акъла – и най-после да престанат да чакат месии…
Няма коментари:
Публикуване на коментар