Какво става с вестник СЕДЕМ?

Вестник СЕДЕМ миналата сряда излезе отново, оказа се, че е намерено друго решение и доколкото разбирам, той не е продаден. Има промени в редакцията му, Силвия Стефанова, досегашната главна редакторка, е освободена, предполагам, и се е върнал Едвин Сугарев. Който е написал голяма статия под заглавието "Странната и поучителна история на в-к СЕДЕМ". В нея той говори общо за "пишещите във в-к СЕДЕМ", които били нещо като "секта правоверни", струпана около "главния пророк Иван Костов" и "хардлайнерите на ДСБ". Странно е, но аз, четящ и пишещ във в-к СЕДЕМ, не съм имал никога такова усещане, но, вижда се, г-н Сугарев е имал. Там той споменава и моята статия от предишния, прощален брой с предишната му главна редакторка, а именно статията "Да убиеш... вестник". Не се срамувам от нито една дума, написана в нея. Прочетете тази статия на Е.Сугарев, тя е доста интересна и показателна.

И така, СЕДЕМ се издава от нов екип, в който са и Иво Беров, и Едвин Сугарев. Собственикът му Г.Стефанов също е написал нещо, от което така и не може да се разбере продаден ли е вестникът или не е. Аз обаче тази сутрин, в неделя, по моя си обичай от месеци наред, подготвих една своя статия за вестника и реших да я изпратя на новия екип. Ето придружителното писъмце към нея:

Господа редактори, Казвам се Ангел Грънчаров, философ по образование съм, от Пловдив. От доста време сътруднича със свои статии на в-к СЕДЕМ. Бих желал да продължа сътрудничеството си с вестника - и като знак на това мое предложение за сътрудничество Ви изпращам една своя статия, наречена "Лявата и дясната позиция спрямо учителската стачка". Надявам се, че ще приемете моето предложение. Но Ви моля да ми съобщите как възприемате това мое предложение, защото до този момент в отношенията си с вестника съм се чувствал като "натрапник". Защо ли? Ами защото нито веднъж не ми беше казано, че някаква моя статия е приета за печат, никога не ми се отговори на мой имейл, никога не ми се каза, че желаят да си сътрудничим, да не говорим пък за това пък да ми се каже полага ли ми се някакъв хонорар за публикуваните мои статии. Което, съгласете се, не е нормално: всяко сътрудничество от такъв род би трябвало да се базира на известни договорени условия.

Ще се радвам ако ми отговорите на това писмо. Независимо какъв е отговора ви. С поздрав: Ангел Грънчаров

Да, ето това им написах, и сега с интерес ще очаквам отговор. Някои могат да оценят направеното от мен като... подлост: един вид ето, тоя веднага си предлага услугите, мизерникът, нищо че вече този вестник явно ще има друга политическа ориентация. Аз пък обаче не се чувствам обвързан с никой и съм - така или иначе - свободен философски дух, който може да казва всичко, което мисли. И то без да се съобразява дали е изгодно някому. И най-малкото пък на някоя партия. Така съм писал винаги. Пращал съм свои статии на вестници с всякаква ориентация. Излизали са ми статии дори във в-к... Дума! В-к СЕДЕМ в последните месеци публикуваше средно по една от три мои изпратени до тях статии, което значи, че другите ми статии не са ги харесвали и са ги отхвърляли. Излизали са по същия принцип и мои статии във в-к ПРО И АНТИ. И до ДЕМОКРАЦИЯ-ДНЕС съм пращал, и там са излизали мои неща, ама хептен рядко. И в ГЛАСОВЕ на Я.Дачков също са излизали мои статии. Разбира се, парцалът ТРУД никога не е публикувал моя статия, което е чест за мен.

А сега искам да завърша с това, че предусещайки огромната радост и удовлетворение от възможно мое изхвърляне и от в-к СЕДЕМ, които някои мои приятели ще изпитат, искам да им предложа заедно да чакаме отговора на редакцията. А, какво ще кажете, драги мои доброжелатели? Искате ли да се обзаложим кой ще ликува? Каква е вашата миза? Давайте, предлагайте, предполагайте: и те ли ще ме изгонят? Леле, май ви чакат радостни дни на неописуема радост и най-весело ликуване: Ангел Грънчаров е изгонен и от последното си убежище! Или ще сгрешите този път, а? Ще чакаме, ще видим, ще чакаме с нетърпение до сряда...

Добави в Svejo