Искаме с това писмо да ви изкажем нашата най-искрена и дълбока благодарност за това, че със своето така безочливо високомерие и цинизъм сплотихте редиците на нас, стачкуващите. Благодарим ви и за това, че с култовите си реплики, разменени по време на работната си среща със синдикатите в неделя, разкрихте истинското лице на управляващата класа в България. Не че не знаехме за какво става въпрос! Но надеждата умира последна… А и нали ние, учителите, сме в училищата, за да учим и възпитаваме подрастващото поколение на България. Да му обясним що е това гражданско общество, демокрация, свобода на словото и убежденията. И най-вече да формираме у младите вяра в държавните институции и уважение към тях. Простичък физичен закон обаче гласи, че на всяко действие има равно по сила противодействие. В този смисъл не може да очаквате уважение от народа, който управлявате, ако самите вие не изпитвате уважение към него.
Още преди три века френските просветители издигнаха идеята, че да управляваш не е привилегия, а преди всичко голяма отговорност към народа. Вие, господа министри, сте служители в държавната администрация, следователно слуги на обществото, на нас, на всеки един български гражданин. Явно е обаче, че сте проспали часовете по история в училище, както и тези по етика.
И слава Богу, че е така, защото именно вие, с надмеността си хвърлихте дебела цепеница в огъня на учителското недоволство и той се разгоря още по-буен, а искрите му разпалиха решимостта дори и у най колебаещите се, а даже и у все още нестачкуващите. Вие, господа министри, успяхте и в още едно благородно дело – чрез метода демонстрация, показахте на всички извън сферата на образованието, че нашите искания са основателни и че трябва да застанат зад нас. Такава подкрепа от ваша страна не сме си представяли и в най-смелите мечти.За благодарност ще ви почерпим с тортите, които ядем от началото на стачката, защото сме бедни и нямаме пари за хляб. А вие, господа, си спомнете какво се случва с тези управляващи, които вместо да служат на народа си, го презират!
С БЛАГОДАРНОСТ - СТАЧКУВАЩИТЕ УЧИТЕЛИ ОТ ПТГ ”ИВАН РАЙНОВ”, гр. ЯМБОЛ: БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО ДО Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ – МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ, ДО Г-Н ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Кратък коментар: Имаме една твърде подходяща за случая поговорка: "Волът рие, но хвърля всичката пръст на гърба си". Точно това правят тия наши министри, да не говорим пък за недоразумението-премиер, което има глупостта да застане зад гламавите си министри. Вместо, ако имаше известен разсъдък, да ги остави да изгърмят като бушони, но да спаси правителството си. Опърничавостта на Станишев-Дмитриевич показва, че обреченият да се провали просто неумолимо прави всичко, за да се изпълни съдбата му. Отдавна учителската стачка можеше да бъде забравена. Сега Станишев поради извънмерния си инат доведе нещата до положение, което добре се описва пак с една българска поговорка: "Колкото повече мърда, толкова повече му... влиза". Кое и къде да му влиза, нека той да си решава - нали затуй е управник. А иначе знам ли, може пък да му и харесват тия неща: живеем в модерни времена, в които нетрадиционните сексуални ориентации се оказват твърде разпространени дори и сред политическите елити...
Няма коментари:
Публикуване на коментар