Една българка, живееща и работеща със семейството си в Торонто, Канада - тя се казва Елена Дойчинова - се свърза с мен наскоро по Скайпа. Поговорихме си, оказа се, че попаднала случайно на моя блог, прочела това-онова, и й харесало. Поиска да дам интервю за вестника, тя който тя сътрудничи - а иначе работи като PR-консултант на големи фирми. Вестникът се казва БЪЛГАРИЯ СЕГА и се разпространява сред българската общност из цяла Северна Америка. Разбира се, отговорих на въпросите, които г-жа Дойчинова ми зададе, и интервюто предстои да излезе съвсем скоро. Давам гласност на този факт, та да проверя дали моите "приятели" имат толкова дълги ръце, та да могат да ги прострат чак до... Канада, и да осуетят излизането на интервюто с мен! Това беше шега, поне опит за шега. Но не е шега това, че твърде много обичам експериментите... Мои статии обаче редовно излизат из български вестници, издавани по различни точки на планетата - от Австралия, та чак до Торонто и Чикаго. В България обаче с изключение на един вестник - ПРО & АНТИ - никой не публикува статиите ми, въпреки че аз, заради идеята само, ги пращам чат-пат. Това добре показва доколко е "плуралистичен" нашият печат: има гледни точки, към които принадлежи и моята, които у нас са съвсем забранени. Примерно, забранено е да се публикуват анализи, в които Бойко Борисов не се представя като нов месия. Забранено е да се пише срещу крещящата безликост и аморализма на лицето Гоце Първанов. И много други неща са забранени в нашата "свободна преса". И как тогава да ме публикуват нашите "обективно-плуралистични вестници" след като аз пиша тъкмо по темите, които са забранени, и то по начин, който може да вбеси тия, дето са забранили да се пише по тези теми?!
Но в чужбина може, там ме публикуват, там българите, чини ми се, са извън дългата ръка и контрола на ДС. Например редовно излизат мои статии във в-к БУДИЛНИКЪ, излизащ в Лондон и разпространяващ се из цяла западна Европа. Също ме печатат и във в-к БЪЛГАРИЯ, излизащ в Чикаго. Радващо е, че нашите сънародници по света са истински свободни хора, които не се страхуват от нищо и които държат както на свободата, така и на достойнството си.
А ние, тукашните българи, сме други. У нас мнозинството от хората изобщо не се затруднява да мисли и по тази причина се е оставило да стане сляпа жертва на пропагандата и на нескопосаните манипулации от типа Слави Учиндолски или Боров Тошо. Тия хора гледат изгъзиците на "учиндолскию ерген", понеже явно са с притъпени сетива и без усет към истината даже. Гледат и тъпеят. Купуват си "Труд", за да поемат доза сдъвкана "духовна храница", не обръщайки внимание на това, че тази "храница" и като помия за прасета не става. Ала те я ручат, дори не се гнусят и не повръщат: е те на това му се викат волски сетива! Разбира се, има едно мислещо малцинство, което не се оставя да бъде вживотнено така брутално и в него ни е надеждата. Дай Боже тия свободни и мислещи хора у нас да стават все повече, а пък все повече индивиди из средите на презряните роби малко по малко да се осъзнават като човешки същества...
Няма коментари:
Публикуване на коментар