Да си част от великото царство на автентичната свобода - интернет - е най-вдъхновяващото!

В последните дни само давам интервюта, и то на вестници и сайтове, имащи за своя база или местоположение един направо световен - или глобален! - хоризонт: от Варна та чак до Торонто, Канада! Малко даже ме е страх, неуютно ми е някак си: не съм от хората, които могат да се разтопят от кеф и самодоволство при проявен и най-малък интерес към тяхната особа. Други неща за мен са важни, а не стремежът към някаква предвзета и гола популярност. Но както и да е де, признавам си, приятно е да даваш интервюта: не е чудно защо политиците така жадно налитат върху този начин на изява! Погледнете поне бат ви Бойко, дето вече направо первезничи като дърт сладострастник, давайки безбройните си интервюта от ранна сутрин до късна вечер, а, предполагам, и нощем от леглото! Но да го оставим него, той е тежък, лудешки случай направо...

Аз пък, щом вече даже ме търсят за интервюта и от Канада (за това интервю, което вече дадох, ще съобщя скоро), вече определено констатирам, че общо взето, незнайно защо, блогът ми е доста по-добре приет в чужбина, както и книгите ми, както и философията ми. Имам предвид от българите, живеещи в странство, извън пределите на отечеството. Това все нещо означава, ама да не го тълкувам, че да не разлая пак кучетата...

Но ето че интерес към това, което правя, прояви и един българин оттук, от тукашните предели на България, което в някакъв смисъл е чудновата, направо екстравагантна постъпка от негова страна. Този човек, който прояви смелост да не се подчини на "митологиите" около моята скромна личност, които се натрапват на читателите в цялата българска блогосфера, се нарича Тодор Христов. Да, именно човекът, който сложи моя блог на 6-то място в своята така нашумяла класация Топ 100 на българските блогове. Та ето същият този човек ми постави няколко въпроса, аз му отговорих, а ето че сега гледам, че той вече е публикувал това интервю с мен в блога си. То има за заглавие 12 въпроса към Ангел Грънчаров, Angeligdb.wordpress.com.

Който се интересува, може да прочете или поне да види какви теми обсъждаме с него, затова и пиша тази бележка. Разговаряме за това през какви трудности минах аз, човек-философ, който наистина е некомпетентен по най-модерните технологии, но все пак успял да си създаде свой блог, и да го поддържа вече повече от година. Идеята е някои хора, които имат какво да кажат, да бъдат окуражени чрез моя пример, и да си създадат свои собствени блогове.

Не страдам от някакви мании, но мога да се похваля с това примерно, че тъкмо моят блог, бидейки доста провокиращ, доведе дотам, че някои мои по-разгорещени опоненти дори си създадоха "анти-блогове", насочени специално срещу моя, в които да могат на спокойствие да си ме плюят. От друга страна факт е, че след моето гостуване в предаването РЕАЛНО неговият водещ, известният журналист ИВАН БЕДРОВ, се реши да си създаде свой блог. Явно по някакъв начин, струва ми се, съм го окуражил да предприеме тази, както той сам каза, дълго отлагана стъпка.

Та ще се радвам и след интервюто ми с Т.Христов други хора, като го прочетат, да се окуражат и да тръгнат по същия път, който не е осеян с... рози или с... тамян, по който не винаги ти викат "Осанна!", но по който често се намират хора, които неистово крещят: "Разпни го по-бързо!". Ала пък приключението, така или иначе, приятели, си струва: дръзнете и почнете, не отлагайте! Защото всяка личност е интересна и има какво да каже на света, при това съвсем не бива да се страхува как ще бъде приета от този или онзи: на всички не може да се угоди! Страхувайте се само когато ви хвалят: то значи че нищо ново и различно не предлагате.

Почнете да пишете, приятели, и станете част от тази чудновата американска измишльотина - Интернетът! - в която свободата се приюти и завладя целия съвременен свят! Не знам за вас какво е това, но за мен този факт е твърде вдъхновяващ: да си част от великото царство на свободата!!! Има ли изобщо нещо по-вдъхновяващо от това?!

Добави в Svejo