Защо така масивният чалга-медиен феномен "бат Бойко" успя да постигне такъв доста скромен, впрочем, резултат?

Текстът по-долу е една моя статия, която пратих до всички български вестници, ей-така, за експеримент дали някой поне ще я публикува. Обичам експериментите, та затова го пратих.

Ето че и голямото чудо – изборите – мина. Чудо като всяко чудо: за един-два дена само. Тепърва ще се правят безкрайни коментари и анализи, но едно още сега трябва да се знае ясно: от десет гласоподаватели отидоха да гласуват само трима! Тия трима ще решават вместо десетте. Половината от тях определят кой ще бъде кметът: такова е положението в София например, където огромният, така масивен чалга-медиен феномен Бойко Борисов успя да постигне именно такъв доста скромен, впрочем, резултат.

Да, той, великият бат Бойко ще бъде софийски кмет – съвсем временно, впрочем. Понеже той още сега си запретва ръкавите за цялата власт, за която борбата ще почне скоро. Имам предвид парламентарните избори. Но дотогава той ще си бъде кмет само с гласа на 1,5 от 10 софийски гласоподаватели: каква мизерия само!!!

При това бат ви Бойко, драги ми избиратели, ако сте усетили, се държи ужасно арогантно и страшно самонадеяно: трябва да имаш волски нерви за да не усещаш колко много презира избирателя този бивш комунист. “Бивш” ли казах? Има ли такива: видяхте ли колко важен на интервютата в изборната вечер е този продран вече отвсякъде наш медиен балон? Отвсякъде прозира душевната, личностна и идейна нищета на този чалга-херой, но явно целенасоченото опростачване на нацията през последните години на олигархичния триумф е довело дотам, че точно такива “простолюдни” мутрагени си имат достатъчно свои доста горещи симпатизанти. Разбира се, че не може да е "десен" бате ви Бойко, скъпи ми сънародници-избиратели, защото от него отвсякъде извира и прозира едно ляво и комунистическо високомерие. Докато дясната личност с таланти – нали видяхте, усетихте ли как безкрайно много го превъзхожда човечният и интелигентен кандидат Мартин Заимов?! – никога няма да се принизи да парадира с една толкова куха мутренско-парвенюшка грандомания.

Наистина обаче май ще ни се наложи замаяните от "величавата простолюдност" на бат Бойко да отрезвеят след като до насита се насладят на лъжите и на некадърността му. Ще трябва да мине време, за да стане това: предпоставката, че огромни маси от нас, българите, не се затрудняват да мислят води дотам, че ние едва след като усетим с кожата си, с удари по главата си, със стомаха си също погрешността на своя избор, едва тогава преценяваме колко глупаво сме постъпили. За безкрайно повтаряните наивни грешки много пъти сме плащали прекомерно голяма цена, но мнозинството продължава да чака хипер-херои като бат им Бойко да ги оправя! Е, ще има да чакат, пък докато чакат, ще си патят от ума и ще си плащат, няма как иначе да бъде.

А в това време всичко свястно и кадърно ще бяга от България, все едно сме страна на прокажените – нашата българска проказа явно е простотията на огромни маси от природонаселението! Лек срещу тази проказа обаче още не е открит...

Ех, избирателю… Левски някога промълвил своето прочуто "Народе, народеее?!", аз пък, ако позволите, ще кажа това "Избирателю, избирателююю!?". Което обаче съвпада изцяло с онова тъй гневно "Народе, народеее?!" на апостола на нашата все още непостигната свобода Васил Левски. И то ще трябва да се възприема не по-малко гневно и някак си също толкова отчаяно-саркастично и осъдително.

Защо така ли? Ами ето защо, да започнем с най-очебийните неща, които именно се набиват като тръни в очите. И трябва да си крайно дебелоглав, дебелокож или направо без очи и сетива та да не усетиш нищо. Ето, бате ви Бойко се издигна за кмет на София и, както се твърди, софиянци, поласкани от това, че ще имат толкова героичен кмет-титан, масово гласували, както твърдят социолозите, за него. Не е шега баш бат Бойко да ти е кмет, я?! ОК, приемам, той е велик, ама съзнават ли тия уж "ентелегентни" софиянци, дето гласуват за батето си, какво точно правят?! Защото, знайно е, същият този бате, както знаят вече и кокошките във всеки селски курник, има амбицията и напира и за цялата власт у нас. Понеже, пак както е добре известно, той е "неформален лидер", сиреч дон, на партията ГЕРБ. А също, знайно е – нали така, драги ми софийски умници?! – че следващите избори за парламент са след има-няма две годинки. Сиреч далеч преди да е свършил мандата на титаничния софийски кмет.

Следете мисълта ми внимателно, драги ми софийски “бойковисти-гербоваци”: вие си избрахте кмет само за има-няма две годинки! Значи бат ви Бойко хич, ама хич не го вълнува вашето кметство и кметуването му, ами той мисли и мечтае именно за цялата власт в държавата. Сега вече усещате ли се какво точно направихте?! Вие гласувахте за един лъжльо и менте-кмет, дето му е през оная работа за вашето кметство и за вашата община! Щото ако той поне малко се беше загрижил за софийските работи, щеше не самия той да се издига за софийски кмет, ами щеше да издигне някой друг, който да върши там работата цели четири години. А пък себе си нямаше да хаби за кметуване, ами щеше да чака другите, истинските избори, по които копнее така мъжественото му сърце. И ето, има-няма след две годинки, а по-скоро след годинка и половинка той ще бие шута на софийското кметство! Ще зареже софиянци, пък ще запретне ръкави да оправя – понеже, вижда се, вече така готино е "оправил" и изработил софиянците! – та ще запретне ръкави бат ви Бойка да оправя по същия начин нашата мила целокупна България. Схващате ли сега нещо, драги ми софийски “бойковисти”?! Бойки сте, признавам, ама с ум не блестите, признайте си го сами де…

Наричам така онази част от софиянци, дето гласува за батка си Бойка, защото това са съвсем заслужено определение: не е нормално да гласуваш така, ако имаш нещо в кратуната си! А именно да гласуваш за човек, който хептен няма намерение да върши работата, за която го избираш, а който иска и копнее за нещо съвсем друго. И само от немай-къде се преструва на софийски кмет. Имаха софиянци и други кандидати, дето се бяха издигнали с намерение да вършат цял мандат работата, за която апелираха да ги подкрепи избирателят. Ама ето че умниците, за които говоря, подкрепиха батето си. Което, естествено, няма никакво намерение да върши кметската работа, пък и никаква друга работа, впрочем. Щото с просто око е видно, че той за нищо не става, пък и няма пипе нещо да измисли и да направи като хората. А дори ако върши нещо, сиреч някаква работа в София, то ще я върши само за по-малко от половин мандат. И то по същия начин като досега – като не стъпва в кметството, ами си прекарва дните в телевизионните студия и гримьорните! Абе вие, драги ми бойкови софиянци, кмет ли си избирахте или шоумен бе?! Я ми кажете поне това?!

То бива, бива простотия, ама чак пък толкоз?! Сега обаче да видим в какво положение се намират другите, общобългарските ни тиквеници, които пък също се оказват в небрано лозе. Защото батето им Бойко след годинка и половинка ще зареже софийското кметство и ще почне да ни увещава да гласуваме за него, та да става наш български премиер! Премиер на целокупното ни отечество, населено, както се вижда, главно с хора с крайно крещяща умствена недостатъчност и ощетеност, не е грях да си го признаем, а ще си го признаем ако сме поне малко честни де…

И значи тия наши любезни общобългарски умници, след като вече са видели как батка им Бойка зарязва поста си в София, пак, разбира се, ще го подкрепят на парламентарните избори, та да го турят с гласа си за премиер!!! Следите ли ми мисълта, драги ми умници, опитайте, не е чак толкова трудно?! Значи оня бяга от един държавен пост по средата на мандата, а тия пък му дават друг! От който, предполага се, също ще избяга по никое време, стига да му се открие друга възможност. Ами току-виж тогава може да умре светиня му Максим, пък на бате ви Бойко, нищо чудно, като гледаме как я подкарал, да вземе да му се прииска и патриарх да ни става: знае ли човек? Или пък може да му скимне да замести Гоце след още една годинка и президент да ни стане, що не, “он сичко може”! И по своя си обичай ще зареже тогава и премиерството, и патриаршията, що пък да не го направи?! Бате ви Бойко може всичко, нали така, скъпи ми български тиквено-кратунени умници?!

Пиша тия неща, защото наистина трябва да се казват точните имена. Като видиш някой немислещ, кажи му в очите какво мислиш за него, пък той може да скокне и да се бие, ала може и да усети, че има нещо справедливо в думите ти. Ако се галим с перца и се ласкаем, ако крием недъзите си, ако се примиряваме с умствената си недостатъчност, то тогава се обричаме на вечно правене на най-различни и от глупави по-глупави работи.

Години наред правим какви ли не глупости: спомнете си, избирахме Жанчо, Симеончо, Сидерчо и кой ли не – и какво?! Сега пък всички са пощурели по батка си Бойка! Аман от простотия бе, драги сънародници: вие май навремето дотолкова свикнахте с правешката колосално нахална простотия на тато ви Тошко, та сега пренесохте неръкотворната си любов и към неговия свиден на сърцето ви пазвантин, именно към батка ви Бойка, а?! Признайте си де, не е срамно да си признае човек кусурите, слабостите и немощта?! Това е начинът малко по малко да почне да му увира постепенно и акълът. И то се отнася не само за този или онзи човек, ами и за цели народи...

Та значи дон Бойко, оказва се, всъщност си е супер-ярък символ на един най-обикновен мутренско-просташки комунизъм. Но да му берат срама софиянците...

И друго нещо, става дума за прекалено арогантното държане на Бойко Борисов пред камерите. Нали видяхте как се оля окончателно този явен протокомунист?! Държането му ме възмути до степен, че ме накара да пиша нещо, та да не се пръсна. Страшно много ме възмущават простотията, наглостта, тъпоумието, арогантността, дебелоочието. Това е нормално, чини ми се: няма по-грозно нещо да си равнодушен пред тях, пред тия така отвратителни прояви.

Чухте ли го бат ви Бойко какво заяви: че понеже бил яко набил традиционните десни, те трябвало оттук нататък само да му се молят да му носят сака: понеже той, види се, се смята за “спортист”, постоянно печелещ състезания! Каза това уж “десният” дон Бойко, и зад мутренското му лустро си лъсна най-обикновената му комунистическа природа и същност. И колко е злобен показа самозабравилият се пожарникар!

С което ни задължава всички нас в тази страна, дето не сме изкукуригали, да се противопоставим с всички средства на идването на власт на този генерал с патологични наклонности: защото ако го допуснем до властта, горко ни! Това трябва да му е пределът: да си остане само надут като балон медиен клоун, който е осквернил единствено кметското кресло на София. Да, нека да му берат срама само софиянците. Аз лично вече нямам никакви илюзии относно този тип, намиращ се на същото ниво на умствен потенциал като смешника Уго Чавес например!

Често размишлявам – както, предполагам, и всички мислещи хора у нас – що за общество сме ние, какви са тия парадокси и несъответствия, които наблюдаваме даже с просто око около себе си, как е възможна такава арогантност у управниците ни. И то независимо от това, че уж сме “демокрация” и можем като едното нищо във всеки момент да им отрежем квитанциите. Неизбежни са тия питания, защото от една страна сме в Европейския съюз – слава Богу, че поне това постигнахме! Постигнахме го въпреки бясната съпротива на БСП, на ченгесарницата, на мутрите, на тия, дето не искат да има никакви правила. Но от друга страна манталитетът както на управниците ни, така и, уви, на народа ни, не е европейски, а по-скоро е патриархално-азиатски и деспотичен. Вижте как мнозинството сега гледа с умиление новия месия бат Бойко! По същия начин както преди гледаше правешкия простак Тодор Живков, после “царя”, а пък за кратко дори и Сидерова!

Ето за тия неща ми се иска да поразсъждаваме заедно. Моята теза е, че у нас в същността си почти нищо не се е изменило, а се е изменила само външната форма. Давам веднага пример: при комунизма т.н. номенклатура или партийните избраници и ръководители де факто бяха безконтролни собственици на цялото национално богатство. Днес нима не е същото, само дето вече и де юре успяха да присвоят (или на техния жаргон: да… “експроприират”!) цялото това национално богатство?! И по тази причина се наричат вече… “капиталисти”. В политиката тогава имаме същата ситуация, тогава владееха “народните умове” чрез натиск, чрез репресии, чрез пропагандна промивка на мозъците, чрез опростачване на природонаселението, сега нима не е същото?!

Да, уви, сега е същото, само дето естеството на натиска е друго: тогава всичко ставаше благодарение на принудата, на лъжата и на страха. А сега само разновидностите принуда, лъжа и страх са други. Например подложени сме на всекидневен медиен тероризъм, сърцевина на който е нескончаемата прослава на “новия месия” дон Бойко, бодигарда на Тодор Живков. Платената от мутрите пропаганда на този герой на нашето време иска да ни внуши, че само като го дотикаме със всякакви средства до цялата власт, едва така ще продължим славната комунистическа традиция: лице, приближено на самия вожд бай Тодар, да ни е новия водач!

Та ето нека да помислим и да поговорим по тия неща. Защото явно преживяваме някакъв жалък… мутроренесанс. И тъжно-блудкав водевил, все едно сме в нескончаема пиеса на абсурда. Ето, тия дни например преживяваме възхода и звездните мигове на поднебесния титан дон Бойко, нашият бъдещ оперетен Пиночет. Но това съвсем не е безобидно – и не следва да се подценява никак.

Добави в Svejo