Реших все пак да публикувам своята недовършена книга, наречена ИДЕИ ЗА GAY-КУЛТУРАТА. Тя може да се прочете като се ползва страницата, на която са връзките към отделните глави. Този ръкопис е около 100-тина книжни страници, и, както казах вече, е недовършен, написан е в обем почти наполовина от предвидения. Също моля да се вземе предвид, че ръкописът не е редактиран, което значи, че на места може стилът да е "грапав", или пък да има логически или дори смислови недоразумения и неясноти. Но от друга страна пък подобен материал повече предразполага към по-сериозен размисъл и към по-оживени дискусии, понеже нещата са поднесени в един съвсем спонтанен, "суров", освободен и недокрай премислен вид. Разбира се, като автор поемам и известни рискове, но въпреки тях реших да го предложа на читателите си, понеже смятам, че темата и проблематиката си заслужават едно допитване именно до тях.
Смятах да пускам този текст в кратки и по тази причина по-четивни откъси, но пък прецених, че това въпреки известни предимства съдържа и повече недостатъци: невъзможност да се схване целостта, непрегледност, трудности при ползването и пр. Ако гонех "сензационността" бих публикувал този текст на поне 50-малки фрагментчета и то в продължение на месеци, та да си осигуря по-голяма посещаемост в блога. Която би нараснала неимоверно ако бях приложил и някои други трикове: провокиращи, крещящи заглавия, еротични снимки и пр. Но аз предпочетох да съм по-честен с читателите си и затова им предлагам наведнъж този текст, та да могат да го ползват удобно, както се чете една книга - и да могат да схванат самата цялост и идея. Който иска да навлезе в проблемите и да се задълбочи в тях сега би го направил много по-ефикасно, а за мен това е най-важното.
Ами приятно четене на всички, които имат влечение към такава по-сложна философско-психологическа проблематика. Предлагам коментарите да бъдат оставяни след всяка глава непосредствено на страницата, където се намира тя, та да се спази една прегледност на самата дискусия. Защото в противен случай, ако нямаме тази уговорка, дискусията може да се пръсне по много места, а това би затруднило комуникацията и ползотворния обмен на идеи.
Смятах да пускам този текст в кратки и по тази причина по-четивни откъси, но пък прецених, че това въпреки известни предимства съдържа и повече недостатъци: невъзможност да се схване целостта, непрегледност, трудности при ползването и пр. Ако гонех "сензационността" бих публикувал този текст на поне 50-малки фрагментчета и то в продължение на месеци, та да си осигуря по-голяма посещаемост в блога. Която би нараснала неимоверно ако бях приложил и някои други трикове: провокиращи, крещящи заглавия, еротични снимки и пр. Но аз предпочетох да съм по-честен с читателите си и затова им предлагам наведнъж този текст, та да могат да го ползват удобно, както се чете една книга - и да могат да схванат самата цялост и идея. Който иска да навлезе в проблемите и да се задълбочи в тях сега би го направил много по-ефикасно, а за мен това е най-важното.
Ами приятно четене на всички, които имат влечение към такава по-сложна философско-психологическа проблематика. Предлагам коментарите да бъдат оставяни след всяка глава непосредствено на страницата, където се намира тя, та да се спази една прегледност на самата дискусия. Защото в противен случай, ако нямаме тази уговорка, дискусията може да се пръсне по много места, а това би затруднило комуникацията и ползотворния обмен на идеи.
5 коментара:
В Британии появился закон, благодаря которому неудачные реплики в адрес содомитов могут обернуться многолетним тюремным заключением.
Новый закон вошел в уголовный кодекс как дополнение к иммиграционным законам. По форме он похож на те, что карают людей, «проявляющих агрессию на религиозной или национальной почве».
В нем, в частности, говорится, что «преступниками считаются лица, публичные высказывания которых могут привести к террору и притеснениям сексуальных меньшинств».
Теперь, если кто-то «неудачно» выскажется в адрес содомита, получит 7 лет тюремного заключения. Это на 2 года больше, чем по обвинению в акте насилия.
Секретарь министерства юстиции Джэк Стро считает, что такой закон стране необходим. По его словам, за последние десять лет тех, кто публично оскорбляет содомитов «стало слишком много».
А кои по-точно наричате в Русия "содомити"?! Да превеждам ли въпроса си на руски език? Щото тук все още е България и се говори на български...
Значи, на първия пост, вие сте в България и ако обичате пишете на български.
Нет, не буду писать по болгарски, буду писать по советски! Мы не страна баранов, мы страна советов!
Така, а сега малко по-сериозно. Има някои неща, за които колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Защо ли, ами помислете малко сами.
Да предположим, че вече всички са приели хомосексуализма за нещо нормално. И какво ще стане тогава? Много просто, ще започне борба за зачитането и на правата и на други сексуални малцинства, нека да ги нарека така. И до кога по този начин? Ами до пълната деградация на цивилизованата част от човечеството.
Не призовавам нито за дискриминация, нито пък, пази Боже, за насилие над тези хора, голяма част от които не са щастливи. Но да бъдат превъзнасяни техните "духовни въжделения", да
бъдат представяне, едва ли не като пример за подражание, според мен не е проява на много добър вкус.
Идеалното е те да правят каквото си искат, но тайно от другите, за да не ги гнусят.
Публикуване на коментар