Рождественски поздравления към приятелите на блога

Дълго време, признавам си, търсих подходяща коледна картичка, с която да поздравя читателите на своя блог, които са от целия свят. Искаше ми се да намеря картичка, която по някакъв начин се свързва с идеята на самия блог, която е естетична и красива, която носи нещо българско в себе си, пък също така е и космополитна: каквато е и ценностната нагласа на блога HUMANUS. В един момент, след дълги разочарования, попаднах на сполучливи картички, и веднага пред мен излезе не по-малко трудната задача коя именно от тях да предпочета. Но да кажем, че това е все пак решима задача.

Ала ето че след това идва най-трудното: с какви думи да поздравя своите приятели от цял свят? Иска ми се да са най-сърдечните думи, да са много красиви, да казват нещо, което да не може да се забрави, което дълбоко трогва душата и човека. Иска ми се да намеря най-кратка формула, в която да излея чувството си към всички тези българи, пръснати по целия свят, които понякога или по-редовно, идват тук, за да намерят нещо, което, предполагам, им е дълбоко потребно. Наистина е трудно човек с най-точни думи да облече една емоция, която наистина най-цялостно го вълнува и владее. Ще опитам да ви кажа нещо, пък дано ви развълнува и вас толкова, колкото се вълнувам и аз сега.

Ние, приятели - позволете ми да ви нарека така - се срещнахме случайно, дълго време се опитвахме да постигнем по-пълноценен контакт за да си кажем онова, което наистина не трябва да бъде премълчавано или потискано. Нас ни сродяват някакви ценности, в които вярваме и за които сме убедени, че са страшно необходими на отечеството ни. Ето на тази основа се чувстваме близки - а това, че често спорим, дори понякога твърде разгорещено, е нещо съвсем естествено и човешко. И какво да си пожелаем ли?

Като личност всеки от нас има нужда от здраве, щастие и успех: нека да ги постигне сам, защото всичко, дори и нашето здраве, в някакъв смисъл зависи само от нас! Нищо не трябва да чакаме наготово или като милостиня - ето това ако разберем, ще се пробуди най-после и онова, което крайно много ни липсва: достойнството ни като нация. Ако повярваме в свободата си, ако сме привързани към истината и доброто, ако често онемяваме от възторг пред красотата, ако почитаме всичко онова, което е свято и носи един свещен за човека смисъл, ако силно обичаме живота и го усещаме като свое собствено творение - това означава, че живеем пълноценно и човешки. Нека към този идеал в новата 2008 година да се приближат колкото се може повече търсещи човешки същества, чиято родина е България - независимо от това къде се намират иначе. Защото ние, където и да ходим, носим нашата си България в сърцата си. И колкото по-силно я обичаме, толкова по-непримирими сме към недостатъците си, заради които днес родината ни не е в най-цветущо състояние. Но ние сме решени да я направим каквато искаме - колкото и трудно да е това. От нас зависи всичко, от всеки един от нас поотделно, от никой друг...

Нека да усещаме Божията благодат върху живота си и да не бъдем никога неблагодарни към Оня, който ни го е дарил - и който ни обича така, че ни подарява не само този ден, не само тази изминала вече година, но и - само ако обаче сме достойни за него! - и много дни и години занапред! Да почетем подобаващо раждането на нашия Велик Учител и Спасител Исус Христос, който дари на човечеството и безсмъртната идея за свободата. Нашата привързаност към това най-голямо благо е отплатата ни към нашия толкова човечен Бог...

Ами ето това съчиних, наистина е много трудно и рисковано човек да се опита да изрази с думи всичко онова, което напира в сърцето му. Дано думите ми по-горе да са прозвучали искрено, пък макар и да са така патетични. Но само онова, което носи в себе си известен патос, е толкова по-искрено.

Честито Рождество Христово! И най-весело посрещане на новата 2008 година! Да си пожелаем да бъдем завинаги човеци, българи и европейци в най-истинския смисъл на тези думи! И граждани на света нека да бъдем – на този наш толкова тревожен, но все пак и най-прекрасен Божи свят!

Добави в Svejo