За да знай човек как да живей - трябва да знай защо живей. А знай защо живей онзи, който е разбрал тая истина: животът е повседневна борба, vivere est militare. Тая борба, която има за цел душевното пресъздаване на човека, е съпровождана от всевъзможни мъчила, неволи и гонения.Или живуване със скръстени ръце, привършено със скапване и сплуване, или труден и уморителен поход към съвършенство: ето алтернативата, която се налага на разумното човешко същество.
Разбира се, съвършенството не се достига на тоя земен свят. Съвършенството е норма небесна, а само стремежът към съвършенство е норма земна.
А като не може да има съвършенство на земния свят, не може да има и блаженство. Тежката житейска мисия, непрекъсваните човешки ратоборства ни приготвят да преминем от земното към свръхземното битие. Те ни правят годни и достойни за онова отвъдгробовно добруване, което е неизменен идеал на всеки мъдър и добродетелен човек.
- От мъка към радост - думаше Бетховен. Сиреч, щастието се изкупува с неволя.
- Господи - дума блажений Августин - розите на твоето благословение и на твоята благодат трябва да бъдат оросявани с нашите сълзи!
У един старовековен баснописец намираме тоя аполог: “Защо ме влачите и тласкате така, надясно и наляво?” - казало речното камъче на вълните… Вълните отговорили: “Изглаждаме те!”
Напразно, прочее, бихме дирили покой в живота. В живота няма покой, а има изглаждане. Животът не не предлага добивки, предлага ни подвиг.
В една старовремска драматическа поема Бог дума на избрания народ, евреите: “Поставени сте в земното обиталище не за да дирите възмездие, а за да го заслужите!”
Нека, прочее, народните наставници и учители престанат да обещават блага и облаги.
Блага и облаги - това са сенки, това са видения.
Това учение поражда вярване в право на щастие. Вярването в право на щастие поражда разочарование. А враждата и гражданската война са последната фаза на такова разочарование.
Психологията на размирника, на кръвожадния политикан е много проста. Той разсъждава така:
-Аз имам право да светлея и да благодушествувам. Всъщност аз не светлея, не благодушествувам, а страдам. Значи има хора, които ми пречат да овладея доброчестина. Аз ще се опълча против тях. Аз ще ги погазя, ще ги премахна!
Искате ли да обезсилите размирниците? Имайте школа способна да насажда в душите тая велика истина: че животът има стойност само като сечиво за духовно спасение!
Стоян МИХАЙЛОВСКИ - “Политически и философско-религиозни размишления”- (1927 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар