1.Когато докарате някого дотам, че загуби чувството си за хумор (например като го засрамите) и след това установите, че този човек няма чувство за хумор, смятате ли, че вие притежавате такова чувство, понеже в този момент му се смеете?2.Каква е разликата между остроумие и чувство за хумор?
3.Когато усетите у някого антипатия към себе си, кое ви се удава по вече, остроумието или хуморът?
4.Смятате ли за проява на хумор:
а) когато се смеем на трети?
б) когато се смеете на себе си?
в) когато накарате някого да се смее сам на себе, си без да се срамува?
5.Ако не броите смеха, който отива за сметка на трети, намирате ли, че често проявявате чувство за хумор?
6.По какво най напред забелязвате, че сте изгубили симпатията на една компания: по това, че вече не обръщат внимание на вашите сериозни доводи, на познанията вии тъй нататък, или потова, че вече не се възприема присъщото ви чувство за хумор, тоест, че губите своята духовитост?
7.Проявявате ли чувство за хумор, когато сте сам?
8.Какво имате пред вид, когато твърдите, че даден човек има чувство за хумор: че той ви разсмива или че на вас ви се удава да го разсмеете?
9.Познавате ли животни с усет за хумор?
10.Кое ви дава неочакваната увереност, че бихте могли да се разбирате интимно с дадена жена: нейната физиономия, житейска история, религиозни убеждения и тъй нататък или първият признак за сходство в чувството ви за хумор, дори и да няма такова сходство във възгледите ви?
11.Какво разкрива афинитетът в областта на хумора:
а) еднакъв тип интелект?
б) че двама или повече хора имат сходна фантазия?
в) сродство в чувството за срам?
12.Ако съзнавате, че в доден момент действително нямате чувство за хумор, струва ли ви се, че хуморът, който проявявате от време на време, е израз на повърхностно поведение?
13.Можете ли да си представите брак без хумор?
14.Кое буди у вас повече ревност: това, че човекът, когото обичате, се целува и прегръща с друг, или че на този друг му се удава да събуди у вашия партньор чувство за хумор, каквото вие не познавате у него?
15.Защо революционерите се боят от хумора?
16.Можете ли да гледате с чувство за хумор (не само с остроумие) на човек или на обществена прослойка, които мразите по политически причини, без да изгубите при това омразата си?
17.Случва ли се, проявявайки чувство за хумор, да се разкриете не като такъв, какъвто ви се ще да бъдете, тоест, да се изплашите от собствения си хумор?
18.Само от резигнацията ли се ражда хуморът?
19.Да предположим, че имате дарбата да разсмивате всекиго и че използвате тази дарба във всякакво общество, така че се славите като хуморист. Какво очаквате от това?
а) общуване?
б) да не си разваляте отношенията с никого?
в) да се освободите от някоя низост, която напира у вас и след това да можете да кажете, че е било шега, а пък щом засегнатият няма чувство за хумор и т. н.?
г) да не скучаете никога сам?
д) при случай, в който не можете да се защитите с доводи, смеещите се въпреки това да ви дадат право?
20.Кое можете да понасяте само благодарение на чувството си за хумор?
21.Ако живеете в чужбина и установите, че истинското ви чувство за хумор никога не се схваща, можете ли да се примирите с утехата, че разбирателството се постига само в сериозен разговор или това ви отчуждава от вас самия?
22.Променя ли се чувството за хумор с възрастта?
23.Като какъв мислите, че се проявявате в хумора:
а) примирителен?
б) освободен от честолюбие?
в) безстрашен?
г) независим от морала?
д) издигнат над самия себе си?
е) по смел от обикновено?
ж) освободен от самосъжаление?
з) по искрен от обикновено?
и) благодарен на живота?
24.Да предположим, че вярвате в някакъв Бог: известен ли ви е знак, по който да съдите, че той притежава чувство за хумор?
От: Макс Фриш - драматург и писател (Швейцария)
Няма коментари:
Публикуване на коментар