Защо кучетата вият така прочувствено... (33)

Това е статия, написана на 20. IV. 2000 г., изпратена до "свободните медии" тогава и, разбира се, непубликувана. Но понеже говори добре за някои особености на тогавашната ситуация, я публикувам тук като свидетелство за психологията на онова време:

Невъобразим лай и вой изведнъж нададоха отвсякъде срещу правителството – толкова е силен, че човек може да си помисли, че е истина това, за което ръмжат така усърдно. Страхотна злоба се излива и то тъкмо срещу правителството, което преодоля хаоса, стабилизира бюджета, сложи прът в колата на групировките, заслужи с решителността си поканата за преговори за членство в Европейския съюз. Мнозина от избирателите са объркани и подведени – излиза, че "честните" искрено се възмущават от "нечестните", "чистите" от "нечистите", а "светците" и "неподкупните" най-накрая били намерили сили да възроптаят срещу "крещящите несправедливости". Наивници у нас има в изобилие, на всяка лъжа досега се е вярвало, но дали някой ще усети, че нещата съвсем не са такива както ни ги представят?

Хубавото е поне това, че "на лъжата краката са къси", което е предпоставки за изобличаването на ония, които така неистово вият, а целият печат най-услужливо им предоставя страниците си. Да се запитаме поне това: кои са "възмутените", с какво са ни добре познати, какво са правили досега? За да не се подвеждаме, трябва да направим нужното и да разберем...

Начело е, разбира се, лицето Тренчев, на което едва ли някой, впрочем, още вярва. "Снидикалистът", който превърна "Подкрепа" в мафиотско дружество за изнудване и лесна печалба, е грозно да се представя за "морално чист". Същият Тренчев се развилня най-активно по времето на печално известния Беров, когато сам сменяше министрите, а престъпниците изтупаха България като вехт и ненужен дюшег. Приглася му старият "конспиратор" Бригадир Аспарухов, на който "Партията" ще му е вечно благодарна за това, че скалъпи най-известния компромат, помогнал за падането на правителството на Ф. Димитров (шега ли е това?!). Размърда се и бившия "бащица" на нацията, Желев, който също има неоценими заслуги за настаняването на Беровата вакханалия, в която престъпниците направиха от България свой рай. В компанията попадна и ген. Бонев, станал генерал с подписа на същия този Желев, на който "Партията" вече е готова да прости измяната му – когато той от комунист стана "седесар". Е, вярно, от ония, които са готови да служат всекиму, стига да има постове и облаги – и които мигом "скачат от каруцата" щом бъдат лишени от тези последните!.

Доган, разбира се, също е тук, макар че този път е предпазлив – та нали той е най-отговорен за беровщината като "мандатоносител", и ако пак застане начело, всички веднага ще се досетят какво става! Да им се чуди човек на ъкъла, та нима ни вземат за толкова прости като си мислят, че никой няма да разбере какво искат?! И то при положение, че всички знаем добре какво са правили същите тия преди само 4-5 годинки!

А пък срещу какво роптае тази добре позната компания? "Правителството ни окраде!!!" – крещят доказаните мошеници, за които е детска играчка да съсипят живота на цяла нация, те вече са го правили толкова пъти! "Крадецът вика: дръжте крадеца!" – нима ни смятат за толкова плиткоумни, че да не разберем фалшификацията?! "Защо да крадат те като ние по-добре го можем!" – поне това се разбира от прочувствения им плач. Все пак по-добре е да бъдеш окраден от "професионалист", а не от аматьори, които се оставят Тренчев да им запише гласа на касета в момента на вземането на подкуп! Оказва се, че целият вой е заради засегнатата "професионална чест" на изпечените лъжци и гешефтари. Един от тях даже се оплака, че премиерът Костов не умеел да лъже "като хората"!

Подценявайки до крайна степен паметливостта на българския народ, дори Ст. Александров, беровия министър, под чието крило беше ограбен целокупният народ, се провикна, че "не си струвало заради смешни комисионни" да се руши авторитета на властта. Логиката е, че ние ще се почувстваме поласкани ако начело пак поставим такива като него, които умеят да си "вършат работата както трябва"! Майчице, за какви ни вземат: нима според тях всички ние сме хептен малоумни?!

"Кучетата", огладнели от гледането на непоносимата за тях картинка как "кокала" им се изплъзва безвъзвратно, заявяват лакомията си пред нас и чакат да ни
измамят за сетен път. "Лигите ни текат, смилете се, добри хора!" – поне това може да се разбере от всичката какафония. Дали ще се намерят и този път "меки сърца", които да подхвърлят отново в широко раззината им паст нашата измъчена държава?

Някои негови дейци на СДС може и да са си облизали пръстите от "кацата с меда" – има ли още нещо в нея, не я ли изпразниха вече доскорошните херои, за които пиша?! Но това в никакъв случай не може да се нарече "държавна криза" или трагедия. Трагедията ще дойде когато изпечените мошеници отново се докопат до държавното кормило. От Костов и СДС се иска просто да дадат на прокуратурата ония, които направиха всичко – и то заради свои лични облаги – да съсипят нашето доверие, доверието на избирателите. Не бива да се допуска една вярна политика да бъде спряна заради едно самозабравило се малцинство, което по същината си не споделя тази политика. И действа като политическия опонент на СДС, за който власта е единствено средството за лично замогване. А именно комунистите от нищо друго разбират, същите са и вурните им "кучетата", които сега така неистово вият. Не трябва ли да ни побиват тръпки на ужас като слушаме този вой и лай? И като си представим какво ни чака ако още един пьт проявим малодушието, заради което толкова много сме си патили?!

Дали пък най-накрая ще проявим сила за да им "отрежем квитанциите" – щом така нагло си позволяват да ни подценяват? Дали най-сетне ще докажем, че все нещо сме научили от доскорошната си история? Ако те разчитат на наивността ни, то не трябва ли да им покажем, "че са си направили сметката без кръчмаря"? Защото от нас зависи какво ще бъде. Трябва да сме дорасли най-после до това съзнание на свободния човек, който безпощадно поставя мошениците и шарлатаните там, където им е мястото?

Щом така са се разпасали, не заслужават ли и този път нашия най-великолепен шут?

20. IV. 2000 г. Ангел Грънчаров

(Следва продължение, а пък всички други очерци от тази поредица за съвременната ни българска история могат да се намерят ето тук.)

Добави в Svejo