ДИАГНОЗА: личностен дефицит (34)

Публикувам като завършек на тези записки три мои статии, публикувани навремето в печата, които са свидетелство за тогавашната ситуация. Смятам, че тези статии-предупреждения са своеобразен документ за духа на онова време. Който въпреки всичко трябва да се реконструира и съхрани в една история на съвременна България, пък била и тя така лична...

В-к ДЕМОКРАЦИЯ, ВТОРНИК, 27 ЮНИ 2000 г., XI, БРОЙ 170(3316), ЦЕНА 40 ст.

Безкрайно повтаряната лъжа не ражда истина

Ангел ГРЪНЧАРОВ

„Могат ли управниците да бъдат... светци?” – се чува напоследък все по-силно от нароилите се изведнъж “пламенни критици” на правителството, недоволни от всичко. Какво става?

“Трябва да бъдат” – уверява ни вечно неразбиращата какво става опозиция, и добавя: „Я ни вижте нас, какви герои сме!" „Длъжни са да могат!" - крещят неуморните медийни глашатаи Тренчев, Бриго Аспарухов, Ж. Желев, Каракачанов.

“Разочарован съм от демокрацията и демократите, повикайте танковете” – мълви поет с непоетичен речник. “Всичко е от лошо по-лошо, само се руши и нищо не се създава!” – събужда се даже и Б. Райнов, а друг граждански трибун написа цяла книга В проза, в която красноречиво обяснява защо комунизмът е “толкова прекрасен”, но също защо “е пострадал от недораслите до висините му" тварни човеци. Вестниците са пълни с излияния на новобогаташи, плачещи по миналото и публично късащи си сърцата, че народецът живее в бедност.

Много издания си направиха сметката, че ще повишат печалбите си, като се включат в кампанията срещу правителството. Те се опитаха да заменят действителността с думи, при това с най-злостните, с непостижимо натрапчивата неистина. Оставиха се да бъдат използвани от организаторите на една обречена кампания. Загубиха обаче, най-много те – читателят също може да разсъждава, той вече знае, че от безкрайно повтаряната лъжа не става истина.

● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●

В-к ПРО И АНТИ, 7 - 13 юли 2000 г.

БУДНА СЪВЕСТ ПОД НАЕМ

Ангел ГРЪНЧАРОВ

Интелектуалците наистина са съвестта на нацията, но за да е така, то преди всичко друго тези, които се представят за интелектуалци, трябва просто да имат съвест, а също и да са... интелектуалци. Защото не е гаранция това, че имаш съвест, щом минаваш за интелектуалец, щом са те "набедили" за такъв, щом сам си повярвал, че си интелектуалец. Не е достатъчно да имаш талантец, за да те смятат за интелектуалец, важно е в каква насока си употребил дарбата си.

Духовното превъзходство, лежащо в основата на интелектуалността, е мисия, то е безкрайно висока отговорност, която се определя също така от висши морални подбуди. Интелектуалността не е занаят, чието упражняване непрекъснато трябва да осребряваш, да печелиш високи дивиденти, един вид и все едно проституирайки с някои отредени ти по природа качества на личността и духа.

ИЗВРАЩАВАНЕТО НА МИСИЯТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ПАДЕНИЕ

което изобщо можем да си представим: духът не може да се продава за пари, с него, разбира се, не бива да се проституира.

От друга страна, интелектуалното превъзходство не е имане, което априори притежаваш и което можеш да употребяваш както ти скимне, за каквито цели поискаш; то е ценност, която непрекъснато трябва да отстояваш и проявяваш, да държиш на длъжната висота, да я изпълняваш с все по-голямо достойнство. Затова, общо взето, малцина са автентичните интелектуалци, които са на нивото на една такава висша морална потенция, каквато е истинското духовно превъзходство; при това те съвсем не парадират със себе си, а тихо носят бремето, което духът е възложил на тях. Затова там, където срещнем "дежурни интелектуалци", които винаги са "под ръка" и при това са готови да служат на всякакви цели, то нещата са твърде съмнителни, тук справедливо трябва да подозираме подмяна.

Принудих се да повтарям тези разбиращи се от само себе си моменти на "мисията на интелектуалеца", тъй като през последните години у нас се наблюдават поразителни феномени, свързани тъкмо с нея. Доайените на "социалистическата интелигенция", най-усърдните труженици на "умствения пролетариат", които

ЗАРАДИ ЗАСЛУГИТЕ СИ БЯХА НАЙ-ВИСОКО ПЛАТЕНИ

и най-сито хранени, изведнъж с идването на демокрацията заеха позата на "безпристрастни съдници", на потомствени "носители на истината", на "непоколебими защитници" на правото и доброто и на... "най-изтъкнати интелектуалци"; те се самопровъзгласиха за "интелектуална съвест на нацията", към която "длъжност" вече никой друг не можеше да припари.

Излишно е да припомням какво бяха научили тези труженици от по-раншните времена, където години наред се бяха проявявали като "съвест под наем", до какво се свеждаше техният така прекрасно демонстриран тогава "морал" и доколко те имаха моралното право да "експроприират" (по тяхната терминология, сиреч да присвоят) и "приватизират" мисията на единствени интелектуалци, на "духовни съдници", факт е обаче, че през годините след 1989 тези нашенски герои се държаха така

КАКТО СЕ ДЪРЖИ СЛОН В СТЪКЛАРСКИ МАГАЗИН

поради което се стигна дотук, че човек го е срам да се нарече "интелигент" или пък, не дай Боже, "интелектуалец".

Изведнъж е удивление разбрахме, че сме имали толкова будни умове и съвести, които кой знае защо са спали и мълчали преди 1989 г. Не можехме да се нарадваме на това как пресата всекидневно предоставяше страниците си за мърморенето и недоволствата на новопокръстените непримирими блюстители на правдата" като гордия Недялко, страховитата г-ца Дърева, "честния" във всяко едно отношение проф. Пантев, "винаги последователния в убежденията си" поет Ст. Цанев, баснословно "скромния" художник Вежди Рашидов, пресметливия "безпартиен учен" Сендов и други такива, все "дренки от същия дол". (Вижда се, че списъкът на изявяващите се като "съвест на нацията" е правен все едно в отдел на ЦК – по един учен, един журналист, един художник, един поет и т.н.!) Тези хора ни поучаваха неуморно за това как трябва да живеем, колко всичко е "от лошо по-лошо" и че "добро няма да видите", че "вървим в невярна посока", че "свободата е хубаво нещо, но ний не сме дорасли до нея", че "Западът хич не ни обича" и други такива изтъркани прозрения, които, ако се разтълкуват, не са нищо друго освен "интелектуален превод" на...

НАЙ-НОВАТА ДИРЕКТИВА НА ПАРТИЯТА

опитваща се непрекъснато да обърква хората и да засилва отчаянието им – за да печели политически дивиденти от това. Никой друг глас не можеше да пробие тяхното бърборене, те наистина незаконно и самоволно приватизираха добре платената длъжност от номенклатурния списък, която може да се нарече "съвест на нацията", сиреч "съвест под наем".

Ако някой си мисли, че тези хора абсолютно безкористно се "самораздаваха" през тези паметни години, то такъв човек проявява непростима наивност. Тези хора още по-отчаяно започваха да мърморят, когато за пореден път ги подминаваше раздаването на постове (я министър, я гендиректор, я шеф на някоя "интелектуална митница", я "член на бордец"), тяхното отчаяние се засилваше и вестниците едва смогваха да отразяват плача им.

Горко ни, щом на тези сме позволили да узурпират ролята на “нравствени учители на нацията” и дори... на цялото човечество! А иначе те продължават да се държат като свещени крави, чудно е само има ли още наивници, които да вярват на думите им...

● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●

В-к ПРО И АНТИ, 20 АПРИЛ 2000 г.

Диагноза: личностен дефицит

Ангел ГРЪНЧАРОВ

КОНФЕРЕНЦИЯТА на СДС възбуди анализаторите, които изказаха какви ли не предположения и констатации: СДС е "сериозно болен", "кризата на доверието не беше преодоляна", "проблемите останаха, нищо че бяха изречени", "всичко беше така странно", "хлъзгането надолу продължава" и т. н. Политическият опонент едва крие ликуването си: "ние сме по-добри", "иде нашият ред", "СДС се провали", "ний ще спасим България" и други такива дивотии пълнят информационното пространство. В средите на СДС едни се радват на станалото, а други са крайно смутени (и това е мнозинството сред членовете и симпатизантите на партията). Общо взето, се налага впечатлението, че не се намери изход от неблагоприятната ситуация, което вещае основни промени в политическото статукво точно след една година. Но за да се намери реалистичен изход от една ситуация, се изисква точна диагноза, която показва корена на всички проблеми, на така проявилата се организационна нездравословност вътре в СДС. Защото, когато не се открие първопричината, то действията за промяна едва ли ще доведат до желания ефект, а болестта ще продължи да се задълбочава.

Иван Костов посочи всички ония симптоми, които са израз на споменатата нездравословност. Синтезирано може да се изразят по този начин: бидейки управляващи, сред дейците на СДС отдолу, по средата и дори горе се изяви добре известният ни балкански манталитет ("Аз себе си, родата и приятелите си да уредя, пък друго не ми трябва!"), който нанесе страшни поражения на "имиджа" на организацията и вече я заплашва с "народното възмездие". В СДС се оформи и набра сила един слой на безсрамните и арогантни "водачи" с изцяло парвенюшка психология, които всекидневно вредят на организацията, облагодетелствайки единствено себе си. Тази прослойка прави всичко, за да държи положението си около и във властта, тя е готова да плюе в лицето на "идеята и каузата", глупаво правейки си сметката, че тяхна милост нещо представлява без СДС. Те станаха нещо само заради СДС, но забравиха това и сега смятат, че СДС без тях не може. В същото време вътре в СДС не се намериха сили за противодействие на тази опасна тенденция, там, където имаше възмутени и опитващи се нещо да променят, те бяха нагло оплюти и дори изгонени от организацията, а повечето предпочетоха да мълчат, за да не си създават главоболия. СДС се капсулира, издигането на кадри продължава да е по тертипа "ти на мене, аз на тебе", честни и достойни хора са в немилост, а нови личности и специалисти вече не могат да се привличат във властта (те няма как да проникнат, трябва да си "нечий човек", за да заемеш пост и службица!). Как ли организацията ще се очисти от тази напаст, която неминуемо води до гибелта на всеки организъм, разболявайки го в тежка степен? Изобщо възможно ли е нещо да бъде направено или нещата са съвсем безнадеждни? Как да се преодолеят крайно негативните тенденции в СДС, които ще повлекат беди на цялата нация?

Щом като залогът е България, трябва и може да бъде направено всичко, иначе горко ни. Но как да се постъпи, как да се очисти образът на СДС и той отново да стане символ на сила и надежда?

От казаното по-горе следва, че диагнозата е проста: не само в СДС, но и в "народното цяло" е налице страшен личностен дефицит, който ни е наследство от комунизма, а също има и народностно-ориенталска окраска. В СДС този дефицит на здрави, достойни, способни, морално чисти, пристрастени към свободата и готови заради нея на жертви личности се прояви най-ясно по време на управлението му, но иначе той е налице навсякъде и във всичко. Не е станало така, че в СДС са тъкмо "най-лошите" (както искат да ни внушат някои политици и медии!), но лоши има и в СДС, щом има навсякъде, на всяка крачка. Общо взето, с болестта сме заразени всички ние, комунизмът десетилетия не насърчаваше личностното у нас, напротив, зверски го потискаше и унижаваше, опитвайки се да го изкорени завинаги. В резултат “човешкият материал” е такъв и скоро няма да се подобри (надеждите са в младите, които не са така мачкани, както останалите, живелите при комунизма).

Става дума за болест на обществения организъм, а не само на организацията СДС, която, бидейки част от обществото, също носи болестта в себе си Оттук следва, че "другите" (опозицията, БСП и пр. мераклии за властта) съвсем не са по-добри, напротив. Най-важно е това ясно да се съзнава, в предстоящите политически борби не бива да се допуска лошото, отрицателното да се пришива само на СДС. Личностният дефицит, за който говоря и в който виждам първоосновата, корена на нашите сегашни и бъдещи беди, не е обаче оправдание на ставащото в СДС, той е само диагноза, от която трябва да се тръгне при лечението на болестта. СДС трябва най-напред да се справи с нея, това е главното в неговата кауза и мисия да-промени България и да трасира пътя към европейските ценности, култура, манталитет и съзнание. Който направи това пръв, той ще спечели признателността на поколенията; СДС по самата си идея трябва да започне и промяната в нас самите ("вътрешната реформа"!), от която зависи успехът на всички други начинания. Няма кой друг да реши такава кардинално важна задача, СДС и тук трябва да бъде верен на мисията си да е начело на промените.

Едва в края на десетилетието се разбра, че успехът на "епичните български реформи" зависи от готовността на човешкия фактор да придобие ново качество – и затова ситуацията в СДС е симптоматична, от нея трябва да се извлече и наистина позитивният елемент (не трябва да се допуска да ни служи само за окайване и вайкане!).

Всяка криза, всеки случай от живота са изключително показателни, те говорят нещо, от нас се иска само вярно да се ориентираме – за да извлечем позитивите, а не да... оберем негативите. Нашият случай е точно такъв, ако спрямо него се постъпи адекватно, то резултатът няма как да не дойде. Иска се само да се целим във вярната посока, да знаем какво точно искаме. А как ще стане всичко това, ще решат хората – извън и в СДС, защото все пак в тях е единствената надежда. Тук вече рецепти няма, иска се само честност и смелост, понякога дори и... дързост. Готови ли сме да се заемем с поправянето на себе си – най-важното, което изобщо може да бъде направено?

Това не значи, че в СДС трябва да започне лов на вещици, като този път в ролята на последните да бъдат нашите самозабравили се партийни другари, ония, които се отдадоха на безогледен кариеризъм, на злоупотребите с власт, влияние или доверие. Отмъщението за такива политици идва най-вече на изборите, те повече не могат да претендират да влизат в листи и в топли кабинети. Никъде по света политиците не са светци, такива още по-малко пък са нашите политици, независимо от коя партия са; на пръсти се броят честните, ония, които не пропиляват достойнството и авторитета си за пошло материално облагодетелстване. СДС може да започне пречистването от себе си, като средството е едно: в организациите по места да започне оздравителен процес и смело да бъдат назовани ония, които използваха организацията подобно на "изтривалка" за лачените си обувки (макар че преди да станат това, което СДС направи от тях, ходеха, общо взето, с... джапанки!). Мълчанието на членската маса може да престане само ако се разбере, че недосегаеми за критика няма (в една демократична организация!), а също че... "живот и свобода добива само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба" (Гьоте), т. е., че личност се става не чрез затъване в малодушието, а чрез решителното скъсване с него.

Малко се иска, за да бъдеш свободна личност в истинския смисъл, иска се просто да го... направиш, да проявиш личността и свободата си. Тогава именно кариеристите въпреки цялата си наглост ще онемеят, недостойните винаги са и страхливи, нечистата съвест се познава по това...

(Край, а всички други очерци от тази поредица за съвременната ни българска история могат да се намерят ето тук.)

Добави в Svejo