Един още неовехтял "манифест" за духовно освестяване на нацията ни

Търсейки днес една по-стара своя статия из архивите си намерих, както обикновено става, не това, което търсех, а нещо съвсем друго, което смятах за отдавна загубено. Това е един проект, съдържащ идеята за създаването на ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS - така е наречен още тогава, когато е написан този проект, именно в далечната 1994 година!

Прочетох го и се удивих, че няма и един пункт, от който сега да се откажа, или да го оценя като неактуален - напротив, струва ми се, че написаното тогава сега като че ли звучи дори по-актуално! Ето защо с чиста съвест го публикувам в една отделна страница, която ще се появи горе, под главата на самия блог.

Четейки този текст, едновременно се и зарадвах, но и се натъжих: защото хем си спомних едно доста трудно време, което ни се наложи да преживеем, хем осъзнах неприятния факт, че независимо от външните промени, които се случиха за изминалото време ние като личности, като съзнания не сме преживели така необходимия ни поврат и изглежда все още сме си все същите, хем обаче се почувствах все пак до известна степен удовлетворен, че още тогава съм могъл да формулирам така ясно една задача, която ще запази своята актуалност още дълги години напред. Та ето такива амбивалентни чувства ме обзеха, които реших да споделя с вас, читателите на моя блог. Пък ми е и твърде интересно как възприемате този текст, който аз дори не подложих на редакция, защото искам да се запази автентичността му, която носи белезите на едно отдавна отминало време.

Най-лошото е, че независимо от външните промени - все пак с ръка на сърцето трябва да признаем, че България отдавна вече не е същата, че всеки ден се мени външния облик на нашите градове и села, че ежедневно се появяват все по-многообещаващите белези на недалечния ни бъдещ просперитет - ала така дълго чаканият поврат в душите ни още не се е състоял и тепърва предстои. Имам предвид окончателната ориентация на съзнанията ни към ценностите на свободата, индивидуалността, самодейността, инициативността и... нравствеността. Да, към християнската извечна нравственост на народа ни, която е в дълбока криза. И която изразява все по-определено симптомите на един набиращ все по-голяма сила нихилизъм, от който добро не можем да чакаме. Защото той разлага съзнанията и ги прави все по-нежизнеспособни, лишени от субстанциални опори, поради което индивидите се чувстват все по-безпомощни, обезнадеждени, мятани, подобно на есенни листа, от вятърничавата воля на "свръхгероите-спасители" от типа на бат ви Бойко, в които малодушният народ все още е склонен да вярва: понеже не вярва на самия себе си!

Ето точно това трябва да се промени, ала за него се иска много работа и много търпение: повратът в душите не е нещо, което може да стане от днес за утре. Иска се просвещение, трябва да се водят много и то най-свободни и откровени разговори и дискусии, иска се нарастването на една култура на толерантността, към която моят "манифест" призовава още в далечната 1994 година. Когато именно и създадох своя център за развитие на личността HUMANUS...

Добави в Svejo