"НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР" - десетоноемврийското продължение на сериалаЗа себе си реших, че Георги Първанов - с това информаторско, чирашко и звучащо доста инфантилно прозвище "Гоце", дадено му от органите на Държавна сигурност, не може да бъде мой президент.
Нали разбирате, човек с две имена не може да няма и два живота. Единият за пред прожекторите, а другият - когато угаснат. В публичния си живот той е бла-бла-бла-благо говорещ, народен, харизматичен лидер, а зад завесата - мълчалив като безгласна буква, маша в ръцете на безотечествения made in Moscow елит. Затова и патриотизмът му е червив отвътре, макар отвън да изглежда лъскав като намазан с течен парафин.
Какво, на вас да не би да ви харесва Българското Президентство, Правителство и Парламент да са принизени до най-елементарни службашки ченгежийници?!
Ако си мислите, че епитетите и определенията ми са оскърбителни, погледнете фактите в очите. За 139 депутати от Великото Народно Събрание до сегашното 40-то Народно събрание е установена принадлежност към ДС. При това, според Методи Андреев - бившият председател на Комисията по досиетата, закрита от Закона за защита на класифицираната информация защото прекалено надълбоко се е спуснала в тайните на Службите, те са минимум двойно повече - някъде около 300. Самият той е учуден, че в официалния списък липсвали имената на някои бивши министри. И допълни, че най-ценните агенти, всъщност, никога не са били подавани за проучване от парламентарните комисии. Богомил Бонев, който беше министър на Вътрешните работи и също оглавяваше Комисията за известен период от време, е съгласен с подобни констатации. Той каза, че са пропуснати имената на някои действащи и сега политици.
На практика, всички ние през годините се убедихме, че Службите контролират целия архив с досиетата, макар той по закон да принадлежи на споменатата Комисия, саботират нейната работа всячески и само отвреме-навреме й подхвърлят някакви жалки остатъци. Междувремено, те манипулират умело обществото с тях, използват ги, за да управляват задкулисно чрез техните срамни тайни и нямат никакво намерение да загубят монопола си върху този информационно-конспиративен масив. Те затова са го и трупали, защото отдавна са предвидили, че в информационната ера той задължително ще им донесе много пари и много, много власт. Затова и беше прав до степен на цинизъм вътрешният министър Румен Петков, когато заяви: "Ако кажем всичко за ДС, ще срутим държавата."
Представяте ли си само? Уж беше бивша тази ДС, а тя просто се била вляла в основите на нашата десетоноемврийско-деветосептемврийска държавност. Дори и непълният списък на агентите потвърждава, че те по традиция са "На всеки километър". Има ги в изобилие от всяка партия и от всяка боя. Ключови фигури от оригиналното СДС като Георги Марков, Венци Димитров, Петър Берон и т.н. се оказаха такива. Как тогава да не са прави хората, които твърдят, че Червеният звяр си отгледа собствена хилава опозиция, за да имитира демокрация пред света, а на практика да си запази статуквото на тоталитаризъм в новите условия.
Ето я простата истина за нашия прословут и сякаш нескончаем Преход.Аз лично съм убеден (макар че доказателствата за това трудно излизат наяве), че Службите са достатъчно опитни и далновидни да подготвят дори пистите за излитане и кацане на бъдещите президенти, министри и депутати. Пуснали са очите си и ушите си навсякъде за интелигентни и обаятелни, но в същото време подкупни кариеристи, които биха продали и майчиното си мляко, ако потрябва, само срещу блясъка на мамещите ги перспективи, и ето ти го управлението на държавата. Все пак, не трябва да се забравя, че изпълнителите на главните и на второстепенните роли са едни, а режисьорите - съвсем други личности.
В нашия народен театър, наречен "Българска политика", е така.
Затова съм склонен да вярвам на журналистическото разследване, което твърдеше, че богатството на страната ни е в ръцете на 30 семейни клана, а около 300 (не беше ли такава и цифрата на Методи Андреев; хм, какво странно съвпадение!) гравитиращи около тях династии обслужват изцяло техните интереси.
Олигархичен модел ни наложиха с йезуитско коварство, а не демократичен.
Затова си мисля с горчива ирония, че ако поканят Зак Снайдър - режисьорът на филма "300", показващ битката между гърци и перси при Термопилите, да направи една лента за българския преход, той сигурно ще й сложи или същото заглавие, или поне "330".
А зрителите с омерзение ще видят как 330 въоръжени до зъби с ненаситна алчност мафиотски кланове се изправят срещу милионната, но разпръсната, обезкуражена, деморализирана и дезертьорска армия на нашия народ, която предварително е отказала да се бори за суверенитета и благоденствието на своята страна, само за да си припомнят старата истина, че всеки народ заслужава управлението си.
Дори Бог го зачита, ако и да му е противно и омразно, защото зачита не само народната воля, която воюва за полагащите й се от него блага, но също и тази, която доброволно се предава да бъде поробена.
"Глас народен - глас Божий", както е писано.
Съдбата ни безусловно се намира в наши ръце и това ни е гарантирано сто процента.
Но въпроса е какво ще направим с нея.
Гениалността на Левски се състоеше точно в това, че по-добре от всеки друг наш герой ни предаде този ценен урок. Той даде живота си ние да повярваме, че с наши собствени усилия можем да извоюваме своята свобода. Апостолът не желаеше да разчитаме на помощ отвън - макар че не беше срещу нея, защото знаеше, че когато получиш нещо наготово, че когато не си осъзнал дори нуждата си от него, ти вече си на път да го загубиш по един мъчителен за теб начин.
Историята категорично доказа неговата правота. Защото кой ще оспори, че ние на няколко пъти получихме свободата си, а накрая все се оказваше, че всъщност никога не сме я имали. Изживяхме красивите блянове за "дядо Иван", за "братския Съветски Съюз", за нежната перестроечна революция, за Международния Валутен Фонд и Световната банка, дори за "цар Симеон-Избавител" - сега малко по малко май започва да ни светва пред очите, за да не си мислим, че Европейският съюз ще ни свърши мръсната работа по почистването на Авгеивите обори.
Навремето писателят-дисидент Георги Марков, с когото именно родните ни Служби се разправиха тъй жестоко, като го изпратиха в небитието, говореше за нашата социалистическа свобода "с мустаци". Тоя тип Сталинска свобода - казваше той иронично, - е най-великия подарък за човека, понеже го освобождава от задължението да се чуди какво да прави с едно такова нещо.Хайде този път да си наречем свободата "гладко обръсната, но с невидими ДС-пагони"! И що за избор ни представя тя? Предопределен и напълно невъзможен. Тая тройна коалиция ми напомня за трите вещици на Шекспир, от чиито тройни магии и проклятия можеш само да се опулиш и съвсем да се споминеш. Какви въжеиграчи са само, а! Няма ясна и твърдо защитавана през годините кауза, а едно долно нагаждачество и преследване на користни интереси и облаги.
И, разбира се - слугуване на благодетелите-олигарси.
Защо трябва да е на данъкоплатеца, след като той им дава едни мизерни заплати?!
Каквото и да говорят, ние ги познаваме по делата. За тях България е като в Кратката енциклопедия на Балканите, издадена в Лондон през 1994-та година с парите на Джордж Сорос - просто я няма на картата. Систематично и организирано те са я изтривали оттам, защото тя не живее в сърцата им. Тези безотечественици нищо "българско и родно" нито любят, нито тачат, ни милеят. Дали е случайно, че множество съветски граждани, в качеството си на премиери на страната ни, са ни докарали дотук, до дъното на ямата? Като се почне от свирепият братоубиец Георги Димитров, който обезглави духовно народа ни, мине се през Васил Коларов, Гриша Филипов, а в последните години ударният съветски почин бе продължен от Андрей Карлович и Сергей Станишев. (Вярно, Тодор Живков също искаше да ни направи 16-та република на СССР, но неговият произход беше доказано Правешки).
Толкова ни промиха мозъците на нас, българите, че "живейм ли, мрем ли, ний не знайм", както е възкликнал Иван Вазов. Вегитираме като донори на родните си суперелити и дори вече не ни правят впечатление унижението и срама. А трябва здравата да разтърсим гърбината си, на която те са се накамарили отгоре, за да паднат оттам.
Още ли не вярваме, че можем да го направим?!
Още ли не вярваме, че нещо можем да променим?!
Сега, на нас не ни трябват издевателствата на революции като Френската и Октомврийската; не ни е необходимо въоръжено въстание като Деветосептемврийското; нито са ни нужни задкулисни дворцови преврати като Десетоноемврийския. Ние не трябва да ставаме като тях. Обаче да продължаваме ли да говорим разпенени само в къщи, въоръжени с бутилка ракия и вилицата за салатата? Какво ще постигнем така? Най-много да опръскаме екрана на телевизора или някой член на семейството ни да ни нарече "откачалка"; нищо повече. Ами обратната реакция - незаинтересоваността? Огорчени, да обърнем гръб на "ония горе там" и да ги оставим да мракобисничат до полуда?!
НЕ, НЕ и НЕ!!! Аполитичността, нихилизмът, апатията - не е вярно, че те не гласуват на избори. О, гласуват и още как! С две ръце, ежедневно. И то за червения Звяр.На тях той разчита да укрепи позициите си и да разшири още повече владенията си.
Разбира се, че трябва да сме наясно: Партийният дом (дори и без своята петолъчна звезда отгоре) все още хвърля мрачната си сянка върху цяла България. Като под някакъв мистичен Замък от произведение на Кафка, това явление изглежда за някои твърде мъгляво и неразпознаваемо, но навсякъде се усеща неговото въздействие. То стряска, деформира, ограбва, обезценява. Превръща човека в жалко треперещо дребосъче, от което нищо никога не зависи. Захвърля го да се гърчи в собствената му непотребност. Изсмуква жизнените му сили почти докрай.
А извиращата сякаш от сянката на тъмнината власт ще става още по-арогантна... още по-брутална... още по-безскрупулна...
Тя ще продължава да се самовъздига нагоре, защото не знае, че е поредната Вавилонска кула, която неизбежно ще се сгромоляса оттам.
"Тебе, чието жилище е нависоко, който казваш в сърцето си: "Кой ще ме свали на земята?" Ако и да се издигнеш като орел и да поставиш гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля, казва Господ" (Авдий, ст. 3 и 4)
"Ще има ли съобщение с Него седалището на беззаконието, което е хитро да върши зло чрез закон?" (Псалм 94/20)
"Оня, който владее над човеците, нека бъде праведен!" (Второ Царе, 23/3)
(Автор: Ейнджъл, а този невероятно силен и правдив текст, който прочетох с възхищение, го намерих и копирах за вас оттук.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар