Има ли смисъл да се издават книги след като съществува интернет?

Моят курс от лекции по ФΙΛΟΣΟΦΙΑ напредва уверено - почти всеки ден пиша по едно ново есе. Това е нещо наистина сериозно и работата все повече ме увлича, макар че си давам сметка колко много усилия още ме чакат. Но във връзка с това се появи един неочакван проблем, по който не мога да взема решение и затова бих искал да попитам как мислите вие, читателите на този блог.

Някои хора ми подхвърлиха, че не си струвало да публикувам всичко по-нататък в блога, понеже след това се обезсмисляло издаването на книга, съдържаща тези лекции. Изобщо ме съветват да спра с публикациите на бъдещите лекции, та изобщо да има смисъл по-късно издаването на самата книга. Било грешка това да публикувам всичко, което пиша, понеже после никой нямало да купува книгите ми. Достатъчно било с това, което съм написал дотук, че съм "зарибил" бъдещите читатели, но ако сега спра с публикациите на по-нататъшните лекции, те ще очакват с интерес самата книга. Но ако продължа да ги публикувам, никой после няма да си купи книгата. Изобщо след като нещо го има свободно и достъпно в интернет, то книга върху същото съвсем не бива да се издава. Ето и проблемът, по който на основата на тези подхвърляния формулирам: има ли смисъл да се издават книги след като съществува интернет? И след като в интернет вече има кажи-речи всичко?

Интернет щял да задуши книгоиздаването. Аз не съм съвсем съгласен с това. По-скоро съвсем не съм съгласен. Книгата според мен е незаменима с нищо друго. Тя е вечна и по тази причина не може да остарее, камо ли пък да бъде изместена от нещо друго. Папките с принтирани текстове, взети от интернет, не са книги. Книгоиздаването изобщо не е застрашено, напротив, наблюдаваме негов бум в тия наши дни, в нашата съвременност.

А иначе дали книгите се продават по-слабо след като ги има и в електронен вид в интернет, тук не съм много сигурен. Ето, издадох книга, наречена БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА. Продава се нормално, има търсене. И то без да съм й правил някаква особена реклама. Ето, сега подготвям за печат книгата КРАТКА ЛИЧНА ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ. Точно по повод на нея ми се каза, че след като съм я публикувал в интернет вече няма смисъл да я правя и издавам като книга. Аз апелирах към бъдещи читатели на тази книга да подпомогнат издаването й. Каза ми се, че никой няма да го направи, понеже защо да го прави, след като има достъп до книгата още сега, пък макар и в електронен вид. Аз лично съм разколебан. Не зная какво да мисля. Този въпрос ме мъчи напоследък. Ето защо моля за вашия съвет.

Разбира се, това, което съм издал в интернет не е окончателното. Текстът на книгата тепърва ще постигне окончателната си форма - това, което го има в интернет, е само суров материал. Който сега преработвам най-старателно и внимателно. И тепърва книгата ще придобие своя окончателен вид. Пък и друго нещо си е ухаещата на мастило нова книга. Ето защо ми се струва, че има смисъл след това да се издаде като книга. А вие как мислите?

Добави в Svejo