Гледах предаването на М.Цветков по НОВА ТВ, в което активисти на днешния протест разговаряха със зам.председателя на ДАИТС Д.Станчев във връзка с наредбата, постановяваща, че службите ще могат да събират информация за всеки потребител в Интернет, като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях, както и доста други. Искам да опиша своето впечатление от разговора, защото дискусия, всъщност, не се получи. А не се получи дискусия, понеже представителите на държавата фактически бяха сразени: по причина, че позицията им е по принцип незащитима.Обадиха се и зрители, основно подкрепящи тезата на протестиращите срещу възможността личното простраство на хората да бъде нарушавано по преценка на органи, на които гражданинът с основание не може да има особено доверие. Най-много ми хареса съвсем кратко изказване на някакъв остроумен зрител, който каза само това: "Какво очаквате от тия, та на съседния канал тече сериалът "На всеки километър"! Какво друго може да се очаква от тях?". Друг пък каза, че случващото се му напомня романа на Оруел. Говори се и за грижовния Биг Брадър, който всичко трябва да знае, та да направи живота ни по-сигурен и по-щастлив.
Аз за позицията на протестиращите няма какво да кажа, съгласен съм изцяло с опасенията им. Там беше и Богомил Шопов, другите не ги запомних, извинявам се. А иначе младите хора говориха добре, даже възхитително. Имаше и един млад журналист, който беше особено активен. Разбира се, разговорът си остана назавършен, но той трябва да продължи на всяка цена. Отпорът в интернет срещу тази инициатива, посягаща на свободата ни, също не трябва да отслабва. Трябва да се направи всичко, за да може ползващите интернет у нас да защитят личното си пространство и свободата си. Защото тази наредба дава възможности за ужасни злоупотреби, от който в крайна сметка от свободата ни да не остане и помен. Винаги се почва от нещо малко, а ако мине, тогава властите ще ни захапят истински: тоталният държавен контрол, на който се "радвахме" до 1989 година, като едното нищо може да възкръсне и то в още по-уродливи форми.
Но ми направи особено внимание няколко доста показателни фрази, които употребиха представителите на държавата. Те подхвърлиха, и дори повториха, че "пълна свобода не можело да има", а пък че "не бива демокрацията ни да става безкрайна, сиреч без граници". И че за да се гарантира сигурността ни, трябвало да се откажем сами от част от свободата си, като я поверим на загрижените за нашето добро полицаи, занимаващи се с конкрола на мислите и дори на съвестите ни! Ето такава една теза за "контролираната небезкрайна свобода" показва действителните намерения на органите, които по презумпция допускат, че всички хора и граждани по начало са лоши, че особено доверие никому не трябва да се има, понеже свободният човек е... "жив дявол", че всички ние, следователно, сме подозрителни, че също сме по принцип склонни към престъпления, и на това основание държавата е в правото си да налага контрол на толкова неблагонадеждния, оказва се, "човешки материал". Тази е същината и на неприкрития с нищо тоталитаризъм.
Ето на възраждането на такива доскорошни стереотипи на възприятие на свободния гражданин ние, хората, който държим на свободата си, трябва да се опълчим най-решително: и да не допуснем да бъдем подозирани, следени и обиждани просто ей-така, за всеки случай. А че е обида априори държавата, която издържаш с данъците си, да те обявява за потенциален нарушител и престъпник, и на това основание да те следи (като ти самият за собственото си следене си плащаш при това сам!), е нещо, което всеки, който има някакъв минимален усет за достойнство, добре разбира. А като го разбираме, трябва и да защитим свободата си: тя е най-ценното, което имаме. Загубим ли и нея - винаги на свободата се посяга уж в името на нашето добро, уж с най-благородни намерения! - то тогава вече всичко сме загубили.
Наредбата копирала "европейски предписания", на които ние, разбира се, при приложението, ще придадем един пищен балкански колорит. Но има и нещо друго: и в Европейският съюз бацилът на социализма - който винаги и по начало изпитва органична непоносимост към свободния индивид! - е доста разпространен. Европа значи свобода, но и в Европа свободата има доста неприятели - или пък такива "доброжелатели", който я признават само с половин уста, а иначе доста я ненавиждат. Точно тази лява Европа десетилетия си мълча и дори ръкопляска с възхита на комунистическата тирания във времената, в който ние, източноевропейците, бяхме унижавани и мачкани цели 50 години. Ето и на тази лява социалистическа Европа трябва да се противопоставим най-решително. Защото тя, обединена с нашите тукашни недоубити динозаври на "великите мечти" за тотален контрол над личността, става най-сериозна заплаха на свободата ни.
1 коментар:
Посягането на свободата в Интернет е израз на нечуваната наглост на алкохолика Румен Петков и неговата банда сатрапи и тирани. Аз съм отвратен от тези пагубни амбиции на тия долни хора и смятам, че трябва да се пише до ЕК са нарушаване на човешките ни права и накърняване на личното ни достойнство (следят ни като да сме без вина виновни).
Публикуване на коментар