Заради това, което ще напиша сега искат да ни следят, шпионират, арестуват, съдят и прочие.
За да мине вота на недоверие трябва да бъде широко подкрепен от гражданското общество, каквото за съжаление наистина май липсва.
Нагледахме се на стачкуващи отделни социални групи - таксиметърджии, учители, лекари, пенсионери, НЕ постигнали справедливите си искания.
Нагледахме се на министерски седенки, на говорилни, на журналистически манипулации, на управленчески чалъми и прочие.
Нагледахме се на Президентска коледа, на ударно харчене на бюджетен излишък на фона на истински недоимък. А бе трябва ли да ви го припомням сякаш сте късопаметни?!
Ако сте обществено ангажирани личности, ако ви пука за себе си, за бъдещето на децата ви ще подкрепите вота на недоверие към правителството с присъствието си пред Парламента.
Въпрос на съвест, манталитет и чувство за Свобода. Даже въпрос на желание да бъдеш себе си или да не бъдеш. Личен избор. Който иска да бъде народ - става и тръгва. Който иска да си бъде мърша - мърша да е и да не мрънка.
Аз не само съм недоволна. Аз съм възмутена. Аз съм уморена от лъжи, от демагогия, от просташка първенющина и пладнешко грабителство.
Аз съм безпартийна, но подкрепям исканата оставка от тези партии на триглавата ламя.
А вие? Умориха се пръстите под клавишите на клавиатурата? Уплашиха ви с новия закон за следене писанията ни в интернет?
В българския политически живот наистина е валидно правилото “Стани да седна”, но докато не се наритат мошениците и не се даде шанс на следващите, и докато те не докажат, че са същите боклуци не можеш да поставяш всички под един знаменател.
И докато умните се наумуват, лудите се налудуваха! И така ще е докато търпим, мълчим и безропотно приемаме съдбата, която други градят за нас.
Аз съм ковач на собствената си съдба и не желая “премъдри примиренчески съвети”. Нищо не се дава даром в този живот и всеки човек е длъжен да се бори да постигне за себе си, децата си, родителите, роднините, приятелите си. За всеки един до и срещу себе си, дори и непознат. Искаш ли го, можеш ли го, значи си узрял и ще го постигнеш.
И ако всички сме единомислещи и действащи, а не “дървени философи” - какъв е проблема да се случи това, към което се стремим? А именно - ред и законност в държавата ни.
За да мине вота на недоверие трябва да бъде широко подкрепен от гражданското общество, каквото за съжаление наистина май липсва.
Нагледахме се на стачкуващи отделни социални групи - таксиметърджии, учители, лекари, пенсионери, НЕ постигнали справедливите си искания.
Нагледахме се на министерски седенки, на говорилни, на журналистически манипулации, на управленчески чалъми и прочие.
Нагледахме се на Президентска коледа, на ударно харчене на бюджетен излишък на фона на истински недоимък. А бе трябва ли да ви го припомням сякаш сте късопаметни?!
Ако сте обществено ангажирани личности, ако ви пука за себе си, за бъдещето на децата ви ще подкрепите вота на недоверие към правителството с присъствието си пред Парламента.
Въпрос на съвест, манталитет и чувство за Свобода. Даже въпрос на желание да бъдеш себе си или да не бъдеш. Личен избор. Който иска да бъде народ - става и тръгва. Който иска да си бъде мърша - мърша да е и да не мрънка.
Аз не само съм недоволна. Аз съм възмутена. Аз съм уморена от лъжи, от демагогия, от просташка първенющина и пладнешко грабителство.
Аз съм безпартийна, но подкрепям исканата оставка от тези партии на триглавата ламя.
А вие? Умориха се пръстите под клавишите на клавиатурата? Уплашиха ви с новия закон за следене писанията ни в интернет?
В българския политически живот наистина е валидно правилото “Стани да седна”, но докато не се наритат мошениците и не се даде шанс на следващите, и докато те не докажат, че са същите боклуци не можеш да поставяш всички под един знаменател.
И докато умните се наумуват, лудите се налудуваха! И така ще е докато търпим, мълчим и безропотно приемаме съдбата, която други градят за нас.
Аз съм ковач на собствената си съдба и не желая “премъдри примиренчески съвети”. Нищо не се дава даром в този живот и всеки човек е длъжен да се бори да постигне за себе си, децата си, родителите, роднините, приятелите си. За всеки един до и срещу себе си, дори и непознат. Искаш ли го, можеш ли го, значи си узрял и ще го постигнеш.
И ако всички сме единомислещи и действащи, а не “дървени философи” - какъв е проблема да се случи това, към което се стремим? А именно - ред и законност в държавата ни.
5 коментара:
Да ти отговаря.. Та ти, попита ли нещо? :)
Бабо Коконице,
От думите Ви разбирам,че не обичате особенно комунистите(сегашните социалисти).Социалистите(комунисти)мразят Иван Костов,защото виждат в негово лице опонент и противник.Защо тогава Вие не се вписвате във формулата:"Неприятелите на моите неприятели са ми приятели"
Иванчо, чи ни ги обичам комунягити - ни ги обичам. Таквиз тиквеницци к`вит са те никой ни обича.
И затуй мъ й яд на Ангилчу, чи мъ нарича чирвена бабичка, милиционьерка, изкуфельницца и проччее. Ама дотук му стига фантазийата на момчиту, толкуз можи, да й жив и здравъ ощи 100 годинни.
А туй, чи комунягите ни обичат Костов, бял ден да ни види дано, ни си прав. Обичат гу, кат родно дите гу обичат, щоту
- туй говеду разгони сички истински антикомунисти от СьеДьеСье;
- прикри сички луканови грабьежи;
- раздади цялята ни държавица на партийнити кадри, кат ни забрави и Ленчиту, а на Путинг хариза нефтохима;
- направи, мръсникътъ, сичко възможну и невъзможну, та да пречи на Царя, Бог да го поживи, да опраи поне малку държавицата;
- показвъ ухилината си мутръ винаги щом требва да са компромитира нещу важно, например, кога треби да са освирка Путинг, (същия, дет заидно с Ангилчо й учил за правата на човеккъ в СССР в ленинградскиа университетъ имени Жданава).
Тъй чи многу го обичат комунягити Ванко, многу. Ама и той ни им остава длъженъ, обича ги повичи от сичко на свита!
Никакъвъ противник не й Ванко на комунягити и на Путинг, а си й баш техин чувьек, и то на многу отгуворна длъжностъ - опьеруполньномочениий па делам дьемократии в заддунайской губернии и завеждующий па стойки развитава каппиталистическава общиства. (Нека Ангилчо ти превиде от саветский на бальгарский.)
Ей туй й работата на Ванко (Костов, а нье Ванко1) и затуй ни го обичам, и затуй ша са пържи мръсника във вечинь огънъ. Ша са пържи, ама посли, а сига ний са пържим, и охками, и плачим, ама няма кой да на чуй!
Аз, да ти кажа, чедо, ако треби да избирам кой да нъ възседни пак - Ванко или Ванко1 ша избира свуодничету. Вечи знайш що. Та тъй.
Ама де гу Философфа, питам азъ? Де гу? Никакъ ни ми отгуваря. Сигурно й зайет, пиши нови глави в негувата книжицца.
Пиши, Ангилчо, пиши бабиноту. Ама и азъ пиша, и мойта книжица набъбва, да видим кой ши й пръв.
Ей ти, силф ли си, елф ли си, никой ни знай, ми пишиш, чи нищу ни питамъ. Как да ни питам, би баби, питам, ама Ангилчо ни ми отгуваря. Ей сигинка го попитах
"Ами я ми кажи, момченци младо, да ни би да получавашъ финансови инжекцийки от Костов и Костовица, чи да ги хвалиш, я ми кажи?"
Ама негу го няма, кат си доди ши ми отгувори.
Бабке, ако тебе ти плащат, за да дрънкаш простотии си подобно на развален грамофон, на мен никой нищо не ми плаща - ама ти това едва ли можеш да го разбереш. Аз пиша всички тия неща по ценностни подбуди - ти това можеш ли и изобщо да го схванеш?!
Публикуване на коментар