Една безсънна нощ мина: дано денят е по-добър!

Предаването "Пирамида" с мое участие премина, а аз, какъвто съм впечатлителен, почти цяла нощ не спах от угризения, че съм се провалил. Кошмарна нощ за мен беше тази. Не става дума за това, че не спечелих "вота на публиката" - аз много добре знаех, че няма да го спечеля. Става дума за това, че - било заради регламента, било заради моята лична нагласа на бавен "мислител" - не можах да се адаптирам към ситуацията, поради което не съм доволен от това, което казах. Всъщност, за малкото време, което имах, можех все пак да кажа нещо по-значимо и уместно: ето заради това най-много се измъчвах през тази безсънна нощ.

Иван Бедров ми е дал вчера много хубав и верен съвет, ала аз вече съм пътувал за София и не бях го прочел. И по тази причина все ми се струваше, ще мога да развия за краткото време някаква по-сериозна теза: оказа се, че не може, формата (от "форма", а не от "формат") на предаването не позволяваше това. И по тази причина явно доста се изложих. Впрочем, не съм гледал записа, ще го сторя днес: разбрах, че някъде след 13.00 часа ще има повторение. Но и да съжалявам, пропуснатото не може да се върне.

А иначе шоуто е хубаво, човек ако е там, за да се забавлява, може да си прекара чудесно. Лошото е за такива като мен, които не виждат нищо забавно в нашата сегашна политическа ситуация и по тази причина си позволяват да се вживяват в нея със съвсем различни чувства: гняв, възмущение, срам, отвращение. Как да се забавлявам в такъв случай, след като душата ми беше овладяна именно от тези чувства?! На всичкото отгоре аз съм индивидуален мислител, това, че публиката, която стоеше зад мен, трябваше да ме подкрепя, ме разконцентрираше. Аз никога не съм говорил или писал някога нещо с цел да се харесам някому. По тази причина се чувствах доста неловко след като бях натикан в такава ситуация: влиянието на "отбора" зад мен е доста силно. Политиците, които участваха в предаването, обаче си се чувстваха в свои води: те никога не са говорили нещо друго освен това, което ще се хареса на "потенциалния избирател". За тях истината не е от значение, за тях е важно да намерят подходящи думи да се харесат, докато за мен само истината е от значение. Както и да е, ако има обаче за нещо конкретно да съжалявам то е, че бях доста сдържан: когато човек се опитва да удържи емоциите си в някаква рамка, не се получава. Примерно през цялото време ме дразнеше колосалното лицемерие на Камов. Не изразих възмущението си, потиснах го. А трябваше да избухна по моя си маниер, по дяволите тази тактичност: лошото ми е че съм възпитан човек. А политиката е доста мръсна работа. А аз се опитвам по малко по-възвишен начин да говоря за политика и по тази причина често, изглежда, съм смешен. Като вчера в предаването "Пирамида".

Майната му, станалото - станало, не може да се върне. Да гледаме напред. Днес е вотът на недоверие, да видим дали на гражданството му е писнало от безобразията и дали ще излезе на протеста. Имам крехка надежда, че е точно така, но не съм много сигурен. Ние, българите, сме много търпеливи, до тъпотия сме търпеливи. Поради което си патим. Това правителство е вредно за България: какво чакаме тогава?! Да бъдем масово на площада и да заявим на безсрамниците, че повече няма да търпим безобразията им. Ето за това апелирам аз в този момент: та да умием отчасти срама че ги търпяхме цели седем години: Симеон управлява с таланта на цялата ДС и с пълната подкрепа на БСП...

Една безсънна нощ мина: дано днешният ден на протест е по-добър и ползотворен. Ето нещо, което може да ви вдигне настроението: от този видеоклип и от музиката в него лъха някакво невероятно силно очарование на свобода. Чуйте го, та да се заразите с толкова носталгия към нея, че в резултат да се окажете и вие сред протестиращите на площада. Там е големият Парламент на нацията ни. Там, на площада и по улиците нацията може да измие, повтарям, позора си...

Добави в Svejo