Нашата България, тази в сърцата ни...

Ето едно видеоклипче, в което по удивително въздействащ начин се показва красотата на нашата българска земя. Сигурен съм, че тия наши сънародници, които са далеч от България, ще им стане доста мъчно поради този факт, а пък ние, дето сме си тук, комай за първи път ще се почувстваме доволни, че сме си именно тук, при нея, при нашата си България. Не искам да кажа, че "От Българското по-убаво нема", сигурно навсякъде по света е хубаво по своему, но все пак този образ на нашата прекрасна България, който носим в сърцето си, ни прави и горди, и богати. Но да спра, има неща, които не могат да се кажат с думи, те се чувстват със сърцето само...

Може да е малко жестоко от моя страна че така постъпвам с нашите сънародници, които са далеч от България, но ето и една много тъжна наша песен. Песента за облачето бяло, знаете я. Ето и аз, дето съм уж тук, у нас си, съм далеч от майка си, и, улисан в моите си работи, все не намирам време да ида да прегърна старата си майка. Е, след тази песен, след като си поплаках малко, решавам: утре паля колата и заминавам в моето си село, не се издържа вече...

Не тъгувайте, братя и сестри, дето сте далеч от България: тя си е тук, все така хубава, и чака смирено чадата си, пръснати по целия свят. И тя, струва ми се, се гордее с вас, защото вие разнасяте нейната слава по света. И затова не страдайте прекалено заради това че сте далеч: щом като тя, нашата мила България, е в сърцата ви, какво друго е нужно човеку?!

(В допълнение: Емил Димитров, Моя страна, моя България. И то поне малко да заприлича на концерт ето още нещо хубаво, от Тоника, разбира се: - Здравей, как си приятелю! и др. В заключение: Тони Димитрова, За тебе хората говорят)

Добави в Svejo