Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 6 март 2008 г.

Страстите и бесовете български

Символическа се оказва да е и съдбата на новата ми книга с горното заглавие. Имам предвид историите около излизането й, които се заформят - и които са пряко свързани с онази психология българска, която е описана вътре в нея. Сякаш за да ми се отмъсти, че съм си позволил лукса да пиша за най-неприятните - да го наречем така - страни на нашата душа, носителите на тази душа още сега искат да ми натрият носа и да ми отмъстят хубавичко. Аз, разбира се, съм свикнал и по тази причина не се впечатлявам много-много, понеже знам какво следва да очаквам. Та ето какво се случва, ще ви държа, както обещах, в течение, та всичко да е съвсем открито и публично - както подобава за едно всебългарско дело, пък макар и не толкова мащабно.

Не знам откъде да започна. Но ще карам поред. Обявих, че книгата може да бъде издадена само ако някои наши сънародници се решат на дръзка постъпка: да подпомогнат финансово издаването й, чрез волно "пожертвование". Ефектът от тази инициатива беше следният: пълно мълчание. Траене до дупка! Да, мълчи се отвсякъде, а на всичкото отгоре повечето от тия мои познайници, с които си кореспондирах от чужбина, като чуха за тази заплашителна евентуалност, изчезнаха и се покриха вдън земя. Само един обеща да подпомогне с нещо, като каза, че няма да е с много, щото има данъци да плаща. Но обеща поне човекът. В крайна сметка до този момент първият, който реално е дал своята лепта, е един българин от Монтана, който изпрати 100 лева. Човекът иска срещу това само пет от издадените книги, които да подари на приятелите си. Ще ги получи не само той, а и всеки друг, и то с автограф и лично посвещение от автора - ако това може да е някакъв стимул. Значи засега в касичката има само 100 лева. Уплашен от възможността да не събера тия пари, аз почвам да икономисвам от скромните си доходи, та да прибавям по някой и друг лев: защото издателят ще поиска още в самото начало известен аванс, та да започне да работи по книгата.

С издателите е друга история. Аз все пак, за да имам резервен вариант, изпратих копия от книгата на няколко издатели, като ги помолих да ми кажат преценката си, става ли такова нещо за издаване, как мислят. Оказа се, че никой до този момент не благоволи да ми отвърне и с една дума: мълчат като делфийски оракули! Аз това мълчание го тълкувам както подобава: че книгата им се вижда добра, ама понеже се смята по нашенско, че е грехота да кажеш на някой своя сънародник че е направил нещо хубаво, та по тази причина се мълчи така упорито. Да, у нас се смята, че да похвалиш някой и да го насърчиш, е същинско престъпление, затуй по-подходящата стратегия е да му забиеш, стига да можеш, ножа в гърба. Затуй мълчат издателите, мълчат, сякаш са в гроб.

Аз си имам издател, на който обаче трябва да платя цялата цена: негово е убеждението, че българските автори не заслужават да се инвестира в тях, понеже рискът е голям. По негова преценка даже не си струва да се подели риска между автор и издател, понеже бил този риск, вероятно, колосален: тъй като из Българско не се четат книги, написани от българи, а се четат само книги от иноземни автори. Българинът не вярва на качеството на написаното от българин. Българинът предпочита да си даде парите за боклук, на който на корицата обаче да пише чуждо име. Защото този наш българин също смята, че е грехота да подкрепиш свой сънародник, или пък българската книга или култура. Виж, за чуждите автори не е грехота, понеже те не са българи и на тях не може да се завижда. Затова ще се избият нашите мухльовци да си купуват книгите за Хари Потър и пр. "бестселъри". Майната им също на тия наши читатели...

Ами това е основното. Не ми се пише повече. Още по-малко пък ми се пише за политическата страна, защото книгата е доста актуална и в това отношение. И предполагам е доста неприятна по тази причина на мнозина. Затуй явно не искат и да я подкрепят. Аз обаче ще издам книгата ако трябва земята с ръце и нокти да прекопая. И после няма да пиша повече за нашенската психология, понеже съм се отвратил достатъчно от нея. А и написах и казах вече главното - и затова сега ще ми се отмъщава до гроб. Нищо чудно някой и главата да дойде да ми счупи: както ме заплашват всеки ден. Майната им, аз моята глава отдавна съм си я турил в торбата...

2 коментара:

Анонимен каза...

"Хари Потър" е страхотна книга и да я оплювате, нея и западните бестселъри е комунистическо и остатък от мисленето на отровните цензори от едно време, които громяха упадъчната западна литература. Пиша ви от позицията на начинаещ автор, който се е одрусал с доста пари за издаване, грешно е да се говори така. Ако се чудите защо хората не купуват книги родни, не обвинявайте Хари и Роулинг, които са си заслужили всяко копие - погледнете кой е дал лошо име на родните автори.
Не са западните.
Това са пак - комунистите! Хората свързват българското със старите съветски тъпанари, обгрижвани от Партията и пишещи гръмовни тъпотии.
Това са щетите дето БКП нанесе на българската литература - и именно БКП е виновна за нейния хал, а не "Хари Потър"...

Анонимен каза...

Жан Виденов беше свален, защото се противопостави по своему на изискванията на престъпната двойка Международен валутен фонд-Световна банка. Той забави колкото можа приватизацията на “Химко” - Враца, на “Стомана” - Перник, и на други български предприятия - и децата на работниците в тези предприятия имаха хляб още една година…
Вероятно се е противопоставил и на приватизацията на предприятия от мащаба на МДК “Пирдоп”, на загробването на “Балкан”… Спомнете си: МДК “Пирдоп” беше първото крупно предприятие, приватизирано от правителството на Костов от министър Александър Божков през есента на 1997 год. Комбинатът МДК “Пирдоп” - гордостта на България - производител на електролитна мед, злато, сребро, платина! - беше подарен срещу нищожна сума на Юниън Миниер дьо Катанга от Белгия, корпорация, известна с това, че предизвиква гражданска война в Конго и организира убийството на Патрис Лумумба на 17-ти ятуари 1961, законен лидер на тази страна…
И българската електролитна мед, българското злато, българското сребро, българската платина сега се транспортират в Белгия и осигуряват качествен живот на други хора.
Логично е да се допусне, че Александър Божков получава известния прякор “Мистър 10 %” точно във връзка с приватизация на МДК “Пирдоп”.
Жан Виденов беше свален още, защото се опита да се пребори с олигарсите от “Газпром” и да защити интересите български. (През май 1997 год. те бяха продадени от Евгени Бакърджиев от престъпното служебно правителство на Софиянски след преврата на 4-ти февруари 1997 год.…)
Виденов е пример за достоен българин на значим пост в новото време. Видяхте какво стана с него.
Трагикомедията в случая с Жан Виденов се състои в това, че обезмозъчените българи дори не разпознаха достойния, национално отговорен българин в негово лице. За тях той си остана само бивш комсомолец и лидер на БСП. В трагичния момент на преврата той беше напълно сам: изоставен от алчната купена партийна номенклатура - и от народа си.