Дописка за една незначителна човешка и екзистенциална драма

Понеже едва ли нещо ни е наред, та и капитализмът ни е най-своеобразен. Всъщност съвсем е изроден, и то до степен, че е пряка противоположност на капитализма като такъв, в неговата идея. Защото капитализъм не е нищо друго, освен пазарно общество, в което всичко, в това число и работната сила, е стока, но затова пък отношенията се уреждат винаги на принципа на свободното договаряне. И при автентичния капитализъм личността и нейната свобода и достойнство са свещени, а пък който се опитва да й нанася някакви оскърбления, непременно ще си плати, и то твърде голяма цена. Ще ви дам обаче един конкретен пример за това как нашенецът-капиталист тълкува и уважението към личността, и свободното договаряне, и пазарния строй изобщо.

Наричам обаче този наш своеобразен вид капитализъм "бандитско-комунистически" неслучайно. За бандитите няма никакъв закон или морал, в такъв случай е ясно защо наричам нашия капитализъм бандитски: защото огромното мнозинство от нашенските капиталисти не зачитат никакви правила и закони, ерго, са бандити. А пък комунистически го наричам нашия капитализъм не просто и само защото повечето капиталисти у нас са си бивши комунисти, ами защото техният манталитет все още най-нагло демонстрира нескривано и най-брутално неуважение и потискане на личността. За комуниста тъкмо личността нищо не значи, и той изпитва някакво перфидно удоволствие от унизяването й.

А ето и моя пример, който е съвсем действителен и се развива ето в тия наши дни, в които вече уж сме в Европейския съюз. Невероятен и абсурден е моя пример, но не се учудвайте. Това е така защото невероятно абсурдна е и цялата ни действителност.

Моята позната Д.А.Г., безработна учителка, е принудена, за да оцелява, да си търси каквато и да е работа. Непосредствено дни преди Коледа е назначена за камериерка в хотел "Евро", който се намира в Пловдив, наблизо до Панаира, на бул. България-144. Започва работа, дежури по времето на всички празници, обещано й е трудовият й договор да й бъде даден веднага след празниците, понеже сега "администрацията почива". И така управителят на хотела си намира една жертва, която да му работи безплатно тъкмо по празниците!

Жертвата работи 10 предпразнични, празнични и следпразнични дни. И когато след празниците попитала какво става с договора, управителят й отговаря, че вече не му е нужен персонал и е свободна да си ходи. Не дава никакво обяснение, просто й посочва вратата. Не мога да кажа, че я уволнява, понеже никакъв договор няма. На въпроса ще й плати ли, казва: да, разбира се, дай си телефона, ще ти звъннем да дойдеш да си вземеш парите за отработените надници.

И какво става ли? Нима не се сещате? Ами ясно какво става: не й плаща изобщо. Тази жена ходи всеки ден да го моли да й плати, той я залъгва най-безсрамно, и в крайна сметка й заявява, че няма да й плати. Ей-така, няма да й плати. И посърналата от унижението жена се примирява.

Да, обаче след като ми разказа случая, аз до такава степен се възмутих, че отидох да видя що представлява този наглец и да го поразпитам чувал ли е нещо за човешките права. Казах си, добре де, всички ние в такива случаи все се възмущаваме, ала никой и пръста не си мръдва, за да защите някоя личност от обидите и униженията. А така не бива.

И ето че аз отидох да говоря с управителя. Казах му, че ме интересува случая, подискутирах с него, обясних му някои неща. Бях убедителен, той поддакваше, и в един момент ми изтърси: от мен нищо не зависи, собственикът не разрешава да й платим парите. Така ли, рекох, я ми дай телефона на собственика, че искам и с него да разговарям. Не могло, понеже светиня му не трябвало да бъде обезпокоявана. Той щял сам да ми се обади. Дадох си телефона и ме рекох, че ако в срок до една седмица не ми се обади, ще направя така, че ще информирам всички медии за фрапантния случай. Оня наглец ми се изсмя в лицето: не му пукало. Щяло да бъде реклама за хотела, при това безплатна. Невероятен наглец, аз, дето съм уж някакъв познавач на човешката природа, не можех да повярвам, че разговарям с нещо, което уж е човешко същество.

Мина не една, а две седмици. Разбира се, собственикът не ми се обади. И ето аз сега пиша своята дописка по случая. Ще я изпратя до всички медии. Ще ходя с тази отчаяна жена навсякъде, в прокуратура, в съдилища, в инспекция по труда, по синдикати, защото не мога да се примиря, че в наше време, когато страната е член на Европейския съюз, някакви наглеци си позволяват да тъпчат толкова арогантно и безнаказано достойнството на човешки същества. Защото да изнудиш някой да ти работи без договор и след това да не му платиш, означава, че си превърнал този някой в свой роб: а това е недопустимо в наше време! Никой няма право да ограбва по този грозен начин човешки същества! И такива наглеци, които си мислят, че всичко за тях е позволено и че няма закон в тази страна, трябва непременно да получат някакъв отпор.

Знам, че все някой може ще ми каже, че случаят бил "дребен". Че никой няма да ми обърне внимание, понеже случаят нямал обществена значимост. Виж, да речем, ако тази учителка от безсилие вземе, та се самозапали, тогава медиите ще й обърнат внимание за ден-два, ама така не става. Поне да се беше самозапалила, а така не може: да ти обърнат внимание медиите докато още си жив. Няма я сензацията, няма я "солта". Много банален е този случай. Няма нищо скандално, не е пиперлия. Виж, ако умреш, или ако скочиш от 20-я етаж, бива, ама така не става. Ако се самозапалиш, може и да ти обърнат внимание с един-два реда журналистите, ала така не може. Ще си каже това журналистът или репортерът, и със свежа и чиста съвест ще тръгне да гони своите си тъпи и "горещи" сензацийки. Или пък ще си легне да си поспи с невинна като на младенец съвест...

Ей, хора, освестете се малко бе! Абе журналисти, какво става с вас бе: болни ли сте, мъртви ли сте вече, какви сте?! Какво е това безсрамие, каква е тази безчовечна апатия, дето ни е обзела всички?! Че тук и там, а често и повсеместно страдат човешки същества, на никой не му пука. Че унижават твоя ближен ей-тука, съвсем наблизо, изобщо не ти пука, понеже вероятно той ти не е никакъв, така ли?

Аз пък ще ти кажа, че случилото се на тази учителка не е друго, а плюнка в лицето на всички нас. В лицето на хората, на съвременните българи, дето сме преизпълнени с такава непростима апатия не към друго, ами към самата човечност. Оня нагъл нещастник от пловдивския хотел "Евро" обижда всъщност не само тази жена, ами всички нас, най-нагло се хили срещу ни, гаднярски плюе и обижда всички нас. Нормалните хора знаете ли как реагират в случаи като този? Сигурен съм, че не знаете, затова ще ви кажа. Та да се изненадате поне малко.

Ами казват си така: не мога да остана безразличен, защото това, което сега са направили срещу онова там човешко същество, утре може да се случи и на мен. Затова всъщност аз се чувствам също толкова засегнат, оскърбен, застрашен и обиден, колкото и този човек, с когото са се отнесли по този начин. Ето защо аз нещо трябва да направя, та да му помогна. Та да не допусна такъв оскърбителен за нашето морално чувство прецедент. Защото не е незначителен факт това да мачкат тук или там човешки същества: престъпно е такова безразличие, именно ако си позволим да не реагираме с нищо! Така че аз ще направя всичко възможно, за да помогна на този човек и за да направя така, че справедливостта да бъде възстановена. Защото даже ако само в този конкретен случая справедливостта и човечността бъдат елиминирани, то от този момент нататък вече всичко е възможно. А пък едно такова общество, което се примирява с такива неща, да не чака добро. Ето затова аз ще направя всичко, което ми е по силите та на този обиден и унизен човек да му бъде върнато достойнството. А пък в негово лице да бъде възстановено и самото понятие за достойнство. Няма да мирясам и да отстъпя докато не се случи това. За едната чест живее най-после човекът. Не сме хора ако не си помагаме и ако не сме поне малко съпричастни към неправдите, на които е подложен човека до нас. Обезчовечили сме се, щом не ни пука когато наблизо до нас или пред очите ни някой страда или го унижават…

Ето такива "банални" мисли ще минат в главата на нормалния човек, на човека, който не е загубил своята човечност. Обаче други хора като четат това просто се прозяват. Скучно им е, кви са тия глупости бре: я кажете нещо за Азиса!!!

Но аз въпреки всичко ще изпратя тази дописка до всички наши медии. Та да открия и да разбера дали в някоя от тях има хора и журналисти, които са способни на минимална човешка съпричастност. Много ми е интересен този казус. Уж случаят е съвсем дребен, а в действителност съвсем не е така. Той ни дава да разберем какви сме ние самите, днешните българи, които допуснахме да живеем в такава тотално абсурдна действителност, в която е възможно да се случват такива случаи. И то не кога да е, ами сега, в първото десетилетие на 21-я век!

Ще се зарадвам много, ако примерно хора, които прочетат това, главни редактори, мастити журналисти, репортери и репортерки, вземат, та поне малко се възмутят и рекат: тия наглеци от пловдивския хотел "Евро" няма да ги оставя така! И направят нещо, което е по силите им, което може да е малко, но да има голям ефект. Например да изпратят репортерка, която да вземе интервю от този наглец. Ще бъде сензация, повярвайте ми. Ще се зарадвам ако примерно някой журналист вземе, та реагира с нещичко на този мой апел да помогнем на тази унизена жена. Ще се зарадвам, ако нещо като обществено мнение се породи по случая. Например ако разгневени пловдивчани до такава степен са решили да не оставят случая без последствия, че отидат да протестират пред хотела. Или пък че някой адвокат рече да подкрепи тази наша съгражданка, като от нейно име реши да заваде дело срещу нарушителите на закона от хотел "Евро".

Ех, мечти, мечти... Сигурен съм, че нищо няма да стане, че никакъв ефект няма да има тази дописка, или тази моя акция. Пълно безразличие ни е обзело. Всеки се е свил и не му пука, че наблизо се гаврят с човешки същества. Важното е, че не на мен се случва това. А това вече е страшно. То е и много жалко. Не вещае добро. И то за нас самите. Не за някой друг!

Добави в Svejo