Днес реших да оживя един друг свой блог, наречен Център за развитие на личността HUMANUS. Това е мой блог по практическа психология: за консултации, психотренинг, психоанализа, курсове. Но поради извънредна заетост с други неща от доста време не го поддържах изобщо.Днес обаче реших да публикувам в него своята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, която има три издания, отдавна вече изчерпани от книжарниците: ако някъде се намери, ще се учудя доста. Третото издание го правих като кратък и елементарен курс лекции по самопознание, ето днес публикувах повече от половината тъкмо от този курс. Тия дни ще публикувам и останалата част. Защото ми се струва, че тази книга си има своето място и потребността от подобен род книжнина тепърва ще се засилва.
Значи вече във всичките ми блогове отгоре в лентата с бутони има линк САМОПОЗНАНИЕ, като натиснете върху него, ще се отвори страницата, от която можете да си избирате съответните интересуващи ви теми. Разбира се, този цикъл лекции е писан преди всичко за младите хора, но ми се струва че и хора от останалите поколения, които едва ли са учили някога свястна психология - у нас се преподаваше тогава, пък и на места и досега, главно съветска психология! - могат да се възползват.
Ето по тази причина желая успешни занимания на всички, които сериозно искат да напреднат в най-трудното познание: познанието на самия себе си! Искам в тази връзка да приложа тук малък откъс от заключителната глава на самата книга, който по моя преценка най-добре изразява нейния дух:
Ще полети ли “крилатата колесница” на моята душа?“Завършвайки” иначе безкрайните по своите смислови и жизнени значения тема за душата и човека, се надяваме казаното да е поне ориентир, позволяващ на всеки изучаващ-себе-си (а такъв е всеки жив човек!) да свърши самостоятелно най-съществената работа: да достигне до разбиране на самия себе си, до оня адекватен спрямо своята душа Аз, до разумния Аз, който уверено държи юздите на крилатата колесница с впрегнати в нея буйни, диво и бясно препускащи коне, на които древните много мъдро са уподобявали човешката душа.
Ясно е какво може да сполети водача на такава колесница, който е изпуснал конете на техния вихрен устрем и необуздана воля, или пък (и това е възможно!), му се е скъсала някоя юзда. Конете са душевните сили, колесницата е душата, а водачът е нейния Аз, самосъзнанието с цялата му свита. Уменията, техниката на управлението на тези коне не може да се научи отникъде и не може да се преподава. Всеки от нас разполага със своите си “коне”, с техния особен нрав и сам управлява, доколкото и както може, “колесницата” си. Тук всеки е предоставен на самия себе си и единствено ясното разбиране на естеството на човека и Аз-а може да му помогне да сложи ред и да внесе мир в душата си.
Всеки един от нас всекидневно и безсъзнателно, а много често и по неволя, се изживява като психолог, изучаващ своята душа и своя Аз. Понякога хората успяват и се справят - с цената обаче на много лутания, кризи и често с непрекъснати проблеми. Познанието на собствения Аз спестява подобно разпиляване на душевна енергия, която - ако е налице разбирането - може да се насочи за значително по-полезни цели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар