Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 3 април 2008 г.

Мизерия и унижения всякакви...

Вчера бях в София. Работата, заради която отидох, беше важна: да си взема хонорарите за мои публикации по вестниците. От години не съм ги вземал, особено във вестника, който ме е публикувал най-много - "Про & анти". Специално с тази редакция имах договорка да си взема хонорара вчера, понеже там става така, с предварителна договорка. А парите ми трябват, исках да ги добавя към сумата, която се е събрала за публикуването на новата ми книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ.

И така, тръгвам аз от Пловдив рано-рано, защото исках да се върна рано. Много пъти преди това съм питал по телефона да предвидят изплащането на събраните хонорари, но все се разминавахме: ту тяхната счетоводителка била в болнични, тук предвид някакви празници плащането се отлагало за следващия месец, ту аз пък не съм могъл да отида. И понеже в близките дни трябва да внеса част от парите за книгата, реших вчера да свърша тази работа.

Хванах автобуса, билетът ми струва 12 лева в едната посока само. Отивам в София, разходих се в утринната хладна София рано заранта, пристигам по едно време в редакцията. Там обаче ме чака изненада: счетоводителката нямало да дойде по незнам какви си причини. Хонорар нямало как да ми платят. Абе от Пловдив съм, имах договорка, защо така ме разкарвате?! Ами съжаляваме, чакай да й звънна да питам защо ти е казала да дойдеш.

Водят се дълги разговори с лицето, което ме разкарва от Пловдив до София за едното нищо. Проблемите били непреодолими. Накрая след дълги преговори се реши: да ми се даде част от парите. Ама не се знаело още колко били всичките хонорари. Да де, щели да ми дадат някаква част от сумата, защото иначе било грозно да се разкарвам за едното нищо.

Жената в редакцията почна да пише някакви документи. Извади и някакви пари. За една голяма статия в този вестник плащат... 10 лв. И това пак е нещо, в други вестници черпят по една чаша студена вода: нищо не плащат изобщо! Е, в "Труд", "Стандарт" и пр. плащат добри хонорари: преди години излезе моя статия в "Стандарт", не кой знае колко голяма, платиха ми 120 лв! В един момент обаче забелязах, че жената срещу мен в редакцията на в-к "Про & анти" се гласи да ми даде... 20 лв! Опитах се да възразя, че в такъв случай аз съм на загуба: и билетите даже не мога да си платя! Съжалявала, но не можела да ми помогне. Мислила да ми даде 30 лв., ама й трябвали за друго. А целия хонорар щяла да ми го плати в близките дни, като при това ми го изпрати със запис та да не бия път още веднъж от Пловдив.

Какво да правя, нямаше смисъл да възразявам. На автогарата, връщайки се за Пловдив, си купих билет за обратно също от 12 лв. И така, дадох 24, за да получа 20. А губенето на времето, усещането за безсмислие и нервите ми са нещо като "морална награда". Пълна мизерия! И подигравка! Аман вече! Не знае какво да каже човек...

Наистина не знам какво да кажа вече. Това е единственият вестник, който ме публикува след като в-к "Седем" беше завладян от бойкоборисовците. Да вдигам скандали няма смисъл. "Про & анти" е при това десен и антикомунистически вестник. Но е крайно беден вестник, понеже е сериозен и държи на истината. Лъжливите вестници у нас са най-продаваеми, популярни и печеливши. И хонорарите там са добри. Питайте Валерия Велева какви са...

А в-к "Про & анти" е беден десен вестник. Който по презумпция се издава от хора, най-много и най-високо от всичко друго ценящи личността! Тъй да се рече де, не защото е така. Впрочем, издаването на новата ми книга иначе напредва, вчера изпратих картини, от които да се прави корицата. Само дето няма ентусиасти, които да пожелаят да подпомогнат парично издаването й. Само трима досега са дали. Мнозинството подличко мълчи. Всички мои т.н. "ентернетни приятели" изчезнаха и се покриха вдън земя като разбраха, че ги грози възможността някой да им поиска малко пари. И то не за какво да е, ами заради някаква си там книга. Събрани са по тази причина засега само 400 лв. Както и да е. Принудих се да участвам в литературен конкурс за разказ със смътната надеждица да спечеля наградата, та да отидат парите за книгата. Трай коньо за зелена трева...

Поне заглавието на книгата - СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ - точно отговаря на абсурдите, които се заформят по повод на издаването й. Което, да се надяваме, й вещае една прекрасна съдба! Дай Боже!

6 коментара:

Анонимен каза...

И на мен ми се е случвало, не се притеснявай чак толкова.

И друго: трябваше да пътуваш с влак. Тогава нямаше да си на загуба, даже щеше да спечелиш малко.

Пък и не забравяй, че всяко удововолствие се заплаща. Нима не си струва да си платиш, за да видиш статията си напечагана във вестника!

От едно само няма спасение - жена ти ще ти опява поне една година като разбере. Ама нали си философ, ще търпиш стоически.

Анонимен каза...

При подобно пътуване следващият път си вземи билет отиване и връщане. И още две неща. "Про и анти" е антикомунистически вестник. Дали е десен е спорен въпрос.
Това, че вестникът е беден не е никакво оправдание да са неорганизирани. А може би са бедни и защото са неорганизирани?

Анонимен каза...

Няма нужда да питате Валерия Велева, аз ще ви кажа. В момента "Труд- овете" плащат по 7 (седем) лева за статия! Всички български вестници вече се борят за оцеляване! Интернет най- напред на тях им разката фамилията!

Един мой приятел казва, че хонорарите не са вече хонорари, а ХОДОрари. Прав е, нали?!

Ангел Грънчаров каза...

Апостоле, пак се шегуваш, нали?! В "Труд" хонорарите били 7 лева! Стига бе! Шегобиец си голям :-)

Анонимен каза...

Случая е аналогичен на оня с жената дето не си получила заплатата за работата в хотела.Само дето тя е имала пари за кафе а ти си се изръсил допълнително с 24 лв.

Анонимен каза...

Валерия Велева
На такива като вас даже и не плащат.